Наш събеседник по темета е д-р Христо Теодосиев – психиатър-терапевт в областта на диагностиката и лечението на психичните разстройства. Работи и като съдебен психиатър за изготвяне на съдебно-психиатрични и нотариално-психиатрични консултации.
- Д-р Теодосиев, правилно ли е лични лекари масово да предписват Ривотрил и други медикаменти от тази група, дори на хора с по-леки депресивни състояния?
- Не е правилно, разбира се. Редно е пациентът да бъде насочен за консултация със специалист-психиатър. И той да реши каква терапия е нужна. Защото Ривотрилът попада в групата на бензодиазепините, както и доста други препарати от тази група – транксен, ксанакс и т.н.
- Аз имам наблюдения, че не се прави такава консултация.
- Някои колеги правят, но в повечето случаи изписват тези лекарства „на поразия”. Все пак не случайно законодателят е решил тези медикаменти да бъдат на специален отчет. Те са упойващи, отпускат се само със зелена рецепта и контролът трябва да е много стриктен. Контролът е стриктен, но е истина, че лекарите доста безотговорно и хаотично изписват тези лекарства. Като прибавим и тази наша народопсихология, според която много хора, особено по-възрастните, се „лекуват” с това, което е помогнало на съседката например, картината става още по-неприятна. За съжаление повечето от бензодиазепините попадат в тази гама, но неминуемо, малко или много, предизвикват много големи вреди за пациента. Той първоначално не може да разбере, негативните последици се установяват впоследствие.
Възникването на зависимост е едната беда. Другото, което малко хора знаят, а може би и някои колеги не го знаят, е, че тези бензодиазепини рано или късно вкарват хората в депресия. В началото се постига бърз успокояващ ефект, но в дългосрочен план тези препарати вкарват хората в депресия, а след това ги правят зависими. Аз съм имал в кабинета си пациенти, които са достигали доза между 6 и 12 таблетки на ден. Това е огромно-огромно количество и
отказването е изключително трудно
Представете си колко лесно или по-скоро колко трудно е да се откаже един хероинозависим пациент от хероина, вкарван интравенозно. Същото важи и за ривотрила, и за цялата група от този тип лекарства.
- Д-р Теодосиев, какво да кажем на хората, които очакват заместителя на Ривотрила? Те пак ще отидат при личния лекар и той ще им предпише това лекарство.
- Аз смятам, че личният лекар по-скоро се стреми да спести направления, но това е една сбъркана като цяло държавна политика. Смятам, че за да спести едно направление, личният лекар не изпраща пациента при специалист, а му изписва Ривотрил – хайде, лекувай се, бъди спокоен. И чак когато вече нещата излязат извън контрол и се затлачат, тогава се стига до специалист. Според мен достъпът до специалист е много спънат и ограничен нормативно от Здравната каса. Личните лекари са притиснати от тази ситуация и пациентите им не могат да стигнат до специалист. Затова в повечето случаи хората си вадят пари от джоба и отиват на частен преглед, за да им се помогне в крайна сметка. Затова те казват, и то с основание, че здравеопазването ни „не върви”. И няма как да върви, след като няма свободен достъп до специалисти.
- Вероятно сте прав, но това не оправдава личните лекари. Освен това не смятам, че направленията специално за психиатри са ограничени до такава степен. Вие със сигурност знаете, че хората започнаха да се снабдяват с този прословут Ривотрил от чужбина. Вече го има и неговият заместител и аз няма да се учудя ако и той започне „да се раздава” на всеки, който пожелае.
- Най-вероятно така ще се получи. Лично аз не съм почитател на бензодиазепините. Малко от моите пациенти са на такива медикаменти и аз всячески се опитвам да помогна на тези, които са на високи дози, поне да ги намалят до минимума. А на новите пациенти въобще
не включвам такива лекарства,
защото знам какво коства това на пациента.
- Какво да предприемат тогава хората, които не са длъжни да знаят страничните ефекти от тези лекарства?
- Това е грешка на лекаря, естествено. Не може да се предписва лекарство, което пациентът сам е поискал. Лекарят е този, който прави преценката как да се провежда едно или друго лечение. Той решава какво лекарство е нужно. В целия свят е така, но при нас нещата са малко обърнати. Ясно е, всички знаем, че не трябва да се случва така. Разберете, нека хората го запомнят: задължително е да има преглед от специалист, да се прецени точната терапия и да се предпише нужното лекарство.
Депресивните състояния въобще не се лекуват с Ривотрил. За пореден път ще подчертая: прави се консултация със специалист, за да се започне същинската терапия.
- А с какво се лекуват депресивните състояния? Може би антидепресантите са по-подходящи и не толкова вредни?
- Да, антидепресантите са по-малко вредни. Сред хората съществува мит, че и те създават зависимост, но това не е така. Към антидепресантите не се създава зависимост. При тяхното приемане възниква т.нар. синдром на отнемането, но това е друго нещо. Става дума за ситуация, при която човек дълго време пие един антидепресант и ако го спре рязко, симптомите се връщат. Затова е нужно постоянното контролиране на психичното състояние от специалист, за да може да се прецени кога се увеличава, кога се намалява, как се спира. Съществуват определени схеми, които няма да позволят да се получи синдром на отнемането. Но имайте предвид и запомнете, че това не означава зависимост, т.е. към антидепресанта няма зависимост, както вече споменах.
Яна БОЯДЖИЕВА
