Да се предпазим от думите, които ни нараняват

Чуваме ги у дома, от приятели, по време на работа и дори при доктора... Психологът Елена Шуварикова „разшифрова” фразите, които звучат най-често, за да разберем истинското им значение и да усвоим основните техники на психологическата самозащита.

Елена Шуварикова - доктор на науките, групов анализатор, създател на психологичен център „Тук и сега”. Води „Групи за самопознание”.

Партньорът ни:

„Ти мислиш само за себе си. А аз къде съм?”

Разшифроване:

Това е упрек под формата на въпрос. Призив е към съвестта ви, заставяйки ви да започнете да се съмнявате („Може би съм неблагодарен, лош човек”), напомня ви за страховете ви (чувстваме се като дете, което разстройва родителите си).
„Мисли само за мен, обръщай внимание само на моите желания, на очакванията ми...” – ето за какво ви призовават наистина тези думи.

Психологична самозащита:

Не е необходимо да изброявате доказателства за любовта си към партньора ви и да подчертавате безразличието към собствената си личност. За да може всеки да запази самоуважението си и да си остане възрастен човек, попитайте вашия партньор, ясно формулирайки неговите (а не вашите) затруднения: „Какви точно грижи ти липсват? Какво искаш да направя за теб?” На всеки въпрос трябва да получите ясен отговор. Играта на „познаване” размива връзката. Общуването между хора, които се обичат, се основава на откритост, възможност да изразиш гласно своите желания и да бъдеш чут.

Лекар:

„И какво очаквате с вашия начин на живот...”

Разшифроване:

Имайки предвид вашата възраст, диагнозата или начина ви на живот, лекарят снема от себе си част от професионалната си отговорност и намеква за това, че искате „твърде много”. Когато ви обвинява в „прекалени изисквания” специалистът, който има власт над вашето здраве, започвате да изпитвате чувство за вина, почти срам, чувствате се изгубени, а това засилва ефекта му.

Психологична самозащита:

Не се притеснявайте, подгответе се за посещението си при лекаря предварително, почувствайте се като възрастен човек, който е дошъл да се лекува. Кажете: „Не ми е много приятен тонът, с който разговаряте с мен. Аз съм тук, за да получа от вас съвет как да се справя с проблема си, а не да ме възпитавате.” Така поставени нещата, трябва да попречат на лекаря да властва над вас. Ясно изразете потребностите си: „Искам да знам точната диагноза” или „Трябва ми направление за изследвания.”

Приятел:

„Разбирам, че си много зает, но имам нужда от помощта ти”

Разшифроване:

Фразата се позовава на принципа на взаимното подпомагане. Чувството за вина възниква поради страха да не го нарушите. Думата „разбирам” засилва ефекта – ако приятелят ни вече е отчел нашите обстоятелства, ще ни е по-трудно да му откажем, позовавайки се на собствените си грижи.

Психологична самозащита:

Направете пауза, отложете отговора. С колкото и малко време да разполагате, ще намерите минута за размисъл. Манипулацията - дори и неосъзната - работи особено добре, когато бързаме. Времето за размисъл ще ви позволи да дадете истински положителен или отрицателен отговор, с други думи - обмислен отговор.

Детето:

„Имам лоша оценка, защото не ми помогна да си напиша домашното!”

Разшифроване:

„Ти си лош родител, пренебрегваш задълженията си.” Децата са майстори на манипулацията, самите те са манипулирани от раждането си, а и също знаят къде да „ударят”. Родителите (особено майките) трудно могат да избегнат чувството си за вина, когато ги упрекват в това, че обръщат малко внимание на детето си.

Психологична самозащита:

Признайте, че дори и да прекарвате с детето си по 24 часа на ден, пак няма да смогнете да направите всичко за него. Двойката е оценка на знанията му, а не на родителските ви умения. Задайте на дете си два въпроса: за домашната работа и за неговите нужди. „Съгласен ли си заедно да я проверяваме, когато се прибера вкъщи?” и „За какво точно ти трябва помощта ми и каква точно?” Важно е детето да почувства: разбрали сте и сте взели предвид емоционалните му нужди и то може да разчита на вашата помощ.

Родител:

„Знам колко си зает. Разбира се, не ти е до мен, имаш много по-важни неща за вършене...”

Разшифроване:

Поставени сме в положението на неблагодарници, т.е. на лошо дете. Тази роля е още по-неприятна, ако родителят напомня за всички жертви, които е трябвало да направи (доброволно), за да ви осигури по-добър живот. Жестокостта на упрека се засилва от факта, че в началото изречението е пълно със състрадание и чувствителност, а в края придобива неприятен обрат. Целта на тази фраза е да ви нарани, не да подобри отношенията.

Психологична самозащита:

Не се извинявайте, не се обвинявайте и не давайте обещания, докато желанията не са ясно изразени. Попитайте: „Как искаш да прекарваш времето си с мен?” Това ще помогне на майката или бащата да формулират конкретни предложения. След това ще можете да ги обмислите и да решите кои от тях да приемете и кои не.

Тийнейджър:

„Никога не ми вярваш!”

Тълкуване:

Прекаленото генерализиране, с употребата на думите „винаги” и „никога” поставя под въпрос връзката като цяло. Това е причината за болката и чувството за несправедливост, които изпитват родителите след подобни обвинения. Обвинението понякога се усилва чрез сравнението: „А родителите на приятеля ми...”

Психологична самозащита:

Не забравяйте, че пред вас е тийнейджър, който най-вероятно е неуверен в себе си. Той проектира тази своя несигурност върху възрастните, надявайки се да чуе от тях опровержение: Разбира се, ти заслужаваш доверие! В началото му припомнете случаите, когато сте повярвали в него. След това го попитайте как изглежда според него вярата. Ако иска да му се вярва повече, в какво може да бъде, по негово мнение? И какво точно от своя страна е готов да направи за това – та нали споразумението предполага поемането на задълженията от двете страни, а и доверието се печели постепенно.

Началник:

„Не се надценявай!”

Разшифроване:

Принуждават ви да приемете, че с вас нещо не е наред, предизвиквайки чувство за вина. Но какво и в каква посока трябва да промените, остава неясно. Манипулаторът никога не обяснява своите цели, а понякога и той не ги знае. Може би шефът просто иска да почувства властта, която има или очаква от подчинения си да намери решение, което самият той не може да намери.

Психологична самозащита:

Помолете шефа си да уточни критиката си. Може да признаете, че работата ви засега не е довела до желания резултат. Добавете, че сте готови да се усъвършенствате и помолете да ви даде насоки за развитие. Попитайте началника си: „Какво мислите, в каква посока трябва да се действа, какво точно трябва да направя по-различно?” Ако той не може да обясни какво иска, кажете му отново, че сте готови да работите върху себе си и искате да подобрите своите резултати. Важно е да покажете на ръководството, че сте отворени за конструктивна критика и сте готови за сътрудничество.

Милена ВАСИЛЕВА