Емоциите, които убиват

Мно­го за­бо­ля­ва­ния про­ти­чат прид­ру­же­ни с чув­с­т­во на страх, мно­го хо­ра стра­дат и са из­мъч­ва­ни от стра­хо­ве­те си, ка­то то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во пра­ви със­то­я­ни­е­то на страх проб­лем, ва­жен не са­мо в те­о­ре­ти­чен, но и в прак­ти­чес­ки план за ме­ди­ци­на­та и в час­т­ност за пси­хи­ат­ри­я­та.
 
Във всич­к­си вре­ме­на чо­век е из­пит­вал страх, но то­зи страх през раз­лич­ни­те епо­хи е бил до из­вес­т­на сте­пен раз­ли­чен. Съ­об­раз­но про­ме­ни­те в жи­во­та - по­ли­ти­чес­ки, со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки, кул­тур­ни и би­то­во-пси­хо­ло­ги­чес­ки, стра­хът е ме­нял сво­е­то ли­це, своя пред­мет и сво­я­та мо­ти­ва­ция. Пър­во­бит­ни­ят чо­век се е стра­ху­вал от при­род­ни­те сти­хии - бу­ри, зе­мет­ре­се­ния, на­вод­не­ния, по­жа­ри, а по-къс­но и от от­мъс­ти­тел­ни­те бо­го­ве. Ве­ро­ят­но стра­хът е бил и пър­во­на­чал­на­та при­чи­на за съз­да­ва­не­то на бо­го­ве­те. На по-къ­сен етап чо­ве­кът се е стра­ху­вал от вой­ни и за­раз­ни бо­лес­ти, след то­ва - от по­тис­ни­чес­т­во, без­п­ра­вие, кон­ку­рен­ция и фа­лит, а днес, ос­вен от всич­ко из­б­ро­е­но до­тук, и от от яд­ре­на вой­на, ка­тас­т­ро­фи, без­ра­бо­ти­ца, са­мо­та, рак, ин­фаркт, пси­хи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния и в най-но­во вре­ме - от СПИН.
 
Ос­вен из­б­ро­е­ни­те обек­тив­ни зап­ла­хи, все­ки чо­век си има и свои лич­ни ос­но­ва­ния да се стра­ху­ва от ед­но или дру­го ли­це, яв­ле­ние и съ­би­тие, зна­чи­ми са­мо за не­го. Та­ка че стра­хо­ве­те, ко­и­то из­пит­ва чо­век, имат не са­мо ис­то­ри­чес­ки обек­тив­ни при­чи­ни, но и ин­тим­но-лич­нос­т­ни, ко­и­то са бо­га­то ин­ди­ви­ду­ал­но ню­ан­си­ра­ни.
 
Стра­хът се ме­ни не са­мо от епо­ха на епо­ха, но и от чо­век на чо­век. Той ста­ва мно­го­лик. То­ва об­с­то­я­тел­с­т­во пра­ви раз­поз­на­ва­не­то на стра­хо­ве­те, ко­и­то из­мъч­ват бол­ния, труд­на за­да­ча за ле­ка­ря, а от ней­но­то ус­пеш­но ре­ше­ние за­ви­си и ле­чеб­ни­ят ре­зул­тат.
 

---

Факт!
 
Стра­хът е неп­ри­ят­на чо­веш­ка емо­ция, ко­я­то въз­ник­ва при ре­ал­на или пред­по­ла­га­е­ма опас­ност за ин­ди­ви­да и се про­я­вя­ва ка­то вът­реш­но нап­ре­же­ние, без­по­койс­т­во и въз­бу­да, сти­га­щи по­ня­ко­га до па­ни­ка. Жи­во­тът без страх е по­вър­х­нос­тен, за­що­то в та­къв слу­чай чо­век жи­вее с лъж­ли­во­то, при­вид­но чув­с­т­во за си­гур­ност, а в дейс­т­ви­тел­ност пос­то­ян­но е из­ло­жен на опас­нос­ти. Са­мо съ­щес­т­во, ко­е­то е сво­бод­но, мо­же да се стра­ху­ва и, от дру­га стра­на, съ­щес­т­во, ко­е­то е от­го­вор­но, мо­же да чув­с­т­ва ви­на. Съ­щес­т­во, ко­е­то е да­ре­но със сво­бо­да и от­го­вор­ност, е осъ­де­но на страх и ви­на.
 
Стра­хът най-чес­то ръ­ко­во­ди чо­ве­ка в ежед­не­ви­е­то, ка­то го ка­ра да хо­ди с вдиг­на­та гла­ва, с от­во­ре­ни очи и буд­но съз­на­ние, а по­ня­ко­га, за щас­тие по-ряд­ко, мъл­ни­е­нос­но му на­на­ся съд­бов­ни уда­ри, ко­и­то про­ме­нят и пси­хи­ка­та, и съд­ба­та му. Той ви­на­ги е мъ­чи­тел­но чув­с­т­во, но, ко­га­то е в по-ле­ка фор­ма, ма­кар и труд­но, из­веж­да чо­ве­ка на­го­ре, на от­к­рит път, до­ка­то в по-теж­ки­те слу­чаи бло­ки­ра трай­но твор­чес­ки­те му на­ме­ре­ния и по­ри­ви. То­га­ва стра­хът ста­ва ме­ди­цин­с­ки проб­лем.
 

---

Ле­че­ни­е­то е труд­но, но не и не­въз­мож­но

Мо­же ли чо­век да се из­ле­ку­ва от стра­ха? И ако да, как точ­но ста­ва то­ва?               
 
За­ви­си за ка­къв страх ста­ва въп­рос, за­що­то той се де­ли ос­нов­но на нор­ма­лен и бо­лес­тен. Нор­мал­ни­ят страх ня­ма за как­во да ле­ку­ва­те, не­го го има у всич­ки нор­мал­ни и адек­ват­ни хо­ра. Кол­ко­то до бо­лес­т­ния страх, съ­щес­т­ву­ват два ос­нов­ни ме­то­да на ле­че­ние: ме­ди­ка­мен­тоз­ни­ят и пси­хо­те­ра­пи­я­та. 

По-прин­цип ле­че­ни­е­то на стра­хо­ви­те със­то­я­ния е слож­но и труд­но, но не е не­въз­мож­но. Ка­то се има пред­вид все още не­пъл­на­та яс­но­та от­нос­но па­то­ге­не­за­та на те­зи със­то­я­ния, как­то и мно­го­то фак­то­ри на лич­ност­та и на окол­на­та сре­да, ко­и­то си вза­и­омо­дейс­т­ват при по­я­ва­та им, ста­ва яс­но от­къ­де ид­ва труд­нос­та при ле­че­ни­е­то. До­ка­то из­г­ле­ди­те за ле­чеб­но пов­ли­я­ва­не са по-бла­гоп­ри­ят­ни при ши­зоф­ре­ни­я­та и деп­ре­си­я­та, стра­хо­ви­те със­то­я­ния се пов­ли­я­ват най-труд­но при фо­би­и­те и нат­рап­ли­вос­ти­те и стра­хо­во-хи­по­хон­д­рич­на­та нев­ро­за.
 
До­ка­то при пси­хо­зи­те и по-ско­ро при сим­п­то­ма­тич­ни­те пси­хо­зи, при ши­зоф­ре­ни­я­та и деп­ре­си­я­та пси­хот­рон­ни­те ле­кар­с­т­ва са во­де­щи в ле­чеб­ния про­цес, то при нев­ро­тич­ни­те стра­хо­ви със­то­я­ния, ка­то фо­би­и­те и нат­рап­ли­вос­ти­те, поч­ти еди­нон­душ­но се при­е­ма, че най-важ­но зна­че­ние има пси­хо­те­ра­пи­я­та.
 

---

Ле­кар­с­т­во­то е ле­ка­рят, а не те­ра­пи­я­та

В как­во се със­тои пси­хо­те­ра­пи­я­та, за ко­я­то тол­ко­ва мно­го се го­во­ри?                            
 
Пси­хо­те­ра­пи­я­та мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва чрез раз­лич­ни ме­то­ди­ки за ин­ди­ви­ду­ал­на и гру­по­ва те­ра­пия. Всъщ­ност за доб­рия ефект не е тол­ко­ва от зна­че­ние ме­то­дът сам по се­бе си, от­кол­ко­то про­дъл­жи­тел­ни­ят кон­такт, кой­то бол­ни­ят има с ле­ку­ва­щия пси­хо­те­ра­певт. Ка­кто се каз­ва в ед­на кри­ла­та фра­за, че за бол­ния най-доб­ро­то ле­кар­с­т­во е ле­ка­рят. По­ра­ди та­зи при­чи­на, при ле­ку­ва­не, осо­бе­но на ам­бу­ла­тор­но бол­ни, от го­ля­мо зна­че­ние е, пре­ди при­ла­га­не на пси­хо­те­ра­пев­тич­ни ме­то­ди, пси­хо­ло­гич­ни­ят под­ход, кой­то ле­ка­рят тряб­ва да има още от пър­вия кон­такт с бол­ни­те, стра­да­щи от стра­хо­ви със­то­я­ния.

В най-ши­ро­кия сми­съл на ду­ма­та, пси­хо­те­ра­пия сре­щу стра­ха би мог­ла да се осъ­щес­т­вя­ва по мно­го на­чи­ни, ка­то се за­поч­не от обик­но­ве­но­то оку­ра­жа­ва­не с ду­ми, обе­ща­ние за под­к­ре­па в труд­ни мо­мен­ти, об­що ус­по­ко­я­ва­не чрез ра­зяс­ня­ва­не и по­ощ­ря­ва­не на бол­ния в опи­ти­те му да про­ти­вос­тои на стра­ха и се стиг­не до спе­ци­ал­ни­те пси­хо­те­ра­пев­тич­ни ме­то­ди. В то­зи сми­съл не са­мо по­ве­де­ни­е­то на ле­ка­ря, кой­то би пос­тъп­вал по по­со­че­ни­те на­чи­ни, но и по­ве­де­ни­е­то на близ­ки­те и поз­на­ти­те на бол­ни­те би­ха мог­ли съ­що да въз­дейс­т­ват пси­хо­те­ра­пев­тич­но. Всъщ­ност го­ля­ма част от стра­хо­во бол­ни­те дъл­го вре­ме жи­ве­ят и се под­к­ре­пят са­мо от то­зи вид, та­ка да се ка­же, “се­мей­на”, “нес­пе­ци­фич­на” те­ра­пия и ед­ва ко­га­то със­то­я­ни­е­то ста­не не­у­дър­жи­мо, бол­ни­те при­бяг­ват до чуж­да, ле­кар­с­ка по­мощ. То­зи вид пси­хо­те­ра­пия оба­че е с ог­ра­ни­че­ни въз­мож­нос­ти. Тя по­ма­га да се пре­о­до­лее по-лес­но от­дел­на­та стра­хо­ва кри­за и нап­ре­же­ни­е­то, свър­за­но с нея, но не мо­же окон­ча­тел­но да ле­ку­ва бол­ния. За пъл­но­то и трай­но из­ле­ку­ва­не е не­об­хо­ди­ма доб­ре об­мис­ле­на стра­те­гия, ко­я­то мо­же да включ­ва раз­лич­ни ме­то­ди и ме­то­ди­ки, ка­то ак­тив­на ре­лак­са­ция, ав­то­ге­нен тре­нинг, хип­но­за, су­гес­тия, де­кап­су­ла­ция, реп­ро­дук­ция, ра­ци­о­нал­на пси­хо­те­ра­пи­шя и др.
 

---

Фо­би­и­те трудно се преодоляват

Как­во същ­нос­т­но пред­с­тав­ля­ват фо­би­и­те и мо­же ли чо­век да не стра­да от ни­как­ва фо­бия?

Наз­на­ни­е­то “Фо­бия” ид­ва от гръц­ка­та ду­ма “фо­бос”, ко­е­то зна­чи страх. Фо­бий­но­то със­то­я­ние се из­ра­зя­ва в из­жи­вя­ва­не на не­о­бос­но­ван, не­а­дек­ва­тен или не­съ­раз­мер­но го­лям страх пред раз­лич­ни обек­ти: ли­ца, жи­вот­ни, яв­ле­ния или си­ту­а­ции, ко­и­то за ос­та­на­ли­те ин­ди­ви­ди не въз­буж­дат чув­с­т­во на страх, а и сам бол­ни­ят от фо­бия не е чув­с­т­вал та­къв страх, пре­ди да за­бо­лее. Фо­бий­ни­ят страх въз­ник­ва най-чес­то на прин­ци­па на ус­лов­ния реф­лекс след пре­жи­вя­на пси­хот­рав­ма, съп­ро­во­де­на със стра­хо­ва емо­ция. По-ряд­ко въз­ник­ва без ня­как­ва ви­ди­ма връз­ка меж­ду пре­диш­ни­те пси­хот­рав­ме­ни пре­жи­вя­ва­ния и обек­та на фо­би­я­та. Ко­га­то не е в кон­ф­рон­та­ция с фо­бий­ния обект, бол­ни­ят е спо­ко­ен и са­мок­ри­ти­чен, оце­ня­ва пра­вил­но об­с­та­нов­ка­та, в ко­я­то се на­ми­ра, и пос­тъп­ва адек­ват­но, но ви­на­ги про­я­вя­ва стре­меж да из­бяг­ва фо­бий­ния обект или си­ту­а­ция. При не­о­чак­ва­на или не­из­беж­на сре­ща с не­го въз­ник­ва сил­но не­ов­ла­дя­е­мо чув­с­т­во на страх, съп­ро­во­де­но със сил­ни ве­ге­та­тив­ни и дви­га­тел­ни про­я­ви. Стра­хът съ­що се из­жи­вя­ва ре­ал­но, ма­кар и с по-мал­ка ин­тен­зив­ност, ко­га­то стра­да­щи­ят от фо­бия са­мо си пред­с­т­ва­вя обек­та, свър­зан със стра­ха.

Фо­би­я­та е на­ли­чие на си­лен страх у един ин­ди­вид, ко­га­то той е в кон­такт с ня­ка­къв пред­мет, жи­вот­но, ли­це или си­ту­а­ция, ко­и­то по­ на­ча­ло не кри­ят и не но­сят ни­как­ва оп­с­ност за не­го. Стра­хът се за­сил­ва с приб­ли­жа­ва­не­то на стра­хо­вия обект и на­ма­ля­ва с от­да­ле­ча­ва­не­то и из­бяг­ва­не­то му.

Кол­ко­то до то­ва да­ли съ­щес­т­ву­ват хо­ра без фо­бии, от­го­во­рът е по-ско­ро да, ма­кар че все­ки чо­век има ня­как­ви стра­хо­ве. Не е за­дъл­жи­тел­но оба­че те да бъ­дат оп­ре­де­ля­ни ка­то фо­бии, тъй ка­то все пак то­ва е бо­лес­т­но със­то­я­ние.
 

---

Страхът има хиляди лица.Как­ви ви­до­ве мо­гат да бъ­дат фо­би­и­те?

По съ­дър­жа­ни­е­то си те би­ват: обек­т­ни, т.е. свър­за­ни с обект, пре­диз­вик­ващ страх, кой­то мо­же да бъ­де пред­мет, жи­вот­но или оп­ре­де­лен ин­ди­вид; си­ту­а­тив­ни - ко­га­то фо­бий­ни­ят страх е свър­зан с ня­как­ва си­ту­а­ция, нап­ри­мер при­род­но яв­ле­ние, струп­ва­не на мно­го хо­ра, тъм­ни­на, са­мо­та и др.; со­ци­ал­ни фо­бии, ко­и­то въз­ник­ват и се под­х­ран­ват при со­ци­ал­ни­те кон­так­ти на ин­ди­ви­да, нап­ри­мер учас­тие в  праз­нен­с­т­ва, тър­жес­т­ва, по­се­ще­ния при близ­ки, хра­не­не за­ед­но с дру­ги ли­ца - поз­на­ти и не­поз­на­ти, пос­ре­ща­ние и сер­ви­ра­не на гос­ти и т.н. Обект на фо­би­ен страх мо­же да ста­не вся­ка­къв пред­мет, ли­це или си­ту­а­ция. Най-по­пу­ляр­ни­те ви­до­ве фо­бии са кла­ус­т­ро­фо­би­я­та (страх от зат­во­ре­но прос­т­ран­с­т­во), аеро­фо­би­я­та (страх от ви­со­чи­ни), страх от сър­деч­но за­бо­ля­ва­не, от ра­ко­во за­бо­ля­ва­не, от от­к­ри­ти прос­т­ран­с­т­ва, от бо­лес­ти, от смърт­та, от за­мър­ся­ва­не, от пси­хич­ни за­бо­ля­ва­ния, от ос­т­ри пред­ме­ти, от из­пи­ти, от жи­вот­ни - съ­от­вет­но кар­ди­о­па­то­фо­бия, кар­ци­но­мо­фо­бия, аго­ра­фо­бия, но­зо­фо­бия, та­на­то­фо­бия, ми­со­фо­бия, али­е­но- или де­мен­то­фо­бия, ек­за­ме­но­фо­бия, зо­о­фо­бия.
 

---

Де­сет съ­ве­та за това как да бъдете смели
 
За да ус­пе­е­те да при­ла­га­те ус­пеш­но т.нар. са­мо­ут­вър­ж­да­ващ тре­нинг, е не­об­хо­ди­мо да се опит­ва­те да спаз­ва­те след­ни­те пра­ви­ла:
 
Със­та­ве­те въз­мож­но най-из­чер­па­те­лен спи­сък на со­ци­ал­ни­те си­ту­а­ции, при ко­и­то сте из­пи­та­ли страх или сте се под­раз­ни­ли от не­дос­та­тъч­на­та уве­ре­ност в се­бе си.

Раз­ра­бо­те­те своя соб­с­т­ве­на прог­ра­ма, в ко­я­то уп­раж­не­ни­я­та са сте­пе­ну­ва­ни по труд­ност.
 
За вся­ка от­дел­на си­ту­а­ция оп­ре­де­ле­те ед­на или ня­кол­ко ал­тер­на­тив­ни ре­ак­ции, ко­и­то да от­го­ва­рят на доб­ре об­мис­ле­на уве­ре­ност в се­бе си и с ко­и­то мо­же­те да пре­о­до­ле­е­те стра­ха. Об­мис­ле­те пред­ло­же­ни­я­та си със своя най-бли­зък при­я­тел.
 
Уп­раж­не­те се в те­зи но­ви на­чи­ни на по­ве­де­ние, ко­и­то до­се­га не са при­със­т­ва­ли във ва­шия реч­ни­ков и по­ве­ден­чес­ки фонд, ка­то пър­во­на­чал­но си ги пред­с­та­вя­те мис­ле­но. До­ка­то си пред­с­та­вя­те на­чи­ни­те на по­ве­де­ние, се от­пус­не­те.
 
Пов­то­ре­те зап­ла­ну­ва­ни­те на­чи­ни на по­ве­де­ние - пре­ди всич­ко оне­зи с по-го­ля­ма сте­пен на труд­ност, ка­то си по­де­ли­те ро­ли­те с ня­кой пар­т­ньор (в кра­ен слу­чай мо­же и пред ог­ле­да­ло­то). Ре­ак­ци­и­те, ко­и­то до­се­га не сте изя­вя­ва­ли, тряб­ва пред­ва­ри­тел­но да се “из­п­роб­ват”. То­ва улес­ня­ва при­ла­га­не­то им в кри­тич­ни си­ту­а­ции.
 
За да се спра­ви­те със стра­хо­ви­те усе­ща­ния при со­ци­а­лен кон­такт (ня­кои хо­ра при­вик­ват към при­тес­ни­тел­ни жес­то­ве, нап­ри­мер прев­зе­то по­каш­ля­не, су­е­те­не око­ло дре­хи­те и т.н., ко­и­то про­ти­чат пре­дим­но не­съз­на­тел­но, но пра­вят неп­ри­ят­но впе­чат­ле­ние на окол­ни­те), по­мо­ле­те пар­т­ньо­ра си да ви каз­ва ви­на­ги как­во точ­но му е нап­ра­ви­ло впе­чат­ле­ние, ко­га­то ра­зиг­ра­ва­те от­дел­ни­те си­ту­а­ции.
 
Прег­ле­дай­те съз­на­тел­но от­дел­ни­те си­ту­а­ции на ва­шия план и ги уп­раж­ня­вай­те в прак­ти­ка­та. Ако не прис­тъп­ва­те към тях прип­ря­но, ва­ше­то но­во, об­мис­ле­но по­ве­де­ние ще ви до­не­се со­ци­ал­ни ус­пе­хи, а то­ва по­ви­ша­ва ве­ро­ят­ност­та те да ста­нат на­ви­ци, как­ви­то пре­ди то­ва са би­ли пре­у­ве­ли­че­ни­те стра­хо­ви ре­ак­ции, стес­ни­тел­но­то мъл­ча­ние, бо­яз­ли­ва­та от­с­тъп­чи­вост.
 
При са­мо­ут­вър­ж­да­ва­щия тре­нинг се кон­цен­т­ри­рай­те пос­ле­до­ва­тел­но вър­ху ед­на от си­ту­а­ци­и­те на ва­шия план от сте­пе­ну­ва­ни по труд­ност си­ту­а­ции. Ще ус­та­но­ви­те след­но­то: след ка­то ве­че сте ов­ла­де­ли един проб­лем, ще се по­чув­с­т­ва­те обод­ре­ни. Ус­пе­хът во­ди до ук­реп­ва­не - ако сте пос­гиг­на­ли до­ри най-ма­лък успех, той ще ви по­мог­не да пре­о­до­ле­е­те дру­ги­те си­ту­а­ции.
 
НЕ СЕ ПРЕ­ДА­ВАЙ­ТЕ пред стра­ха, все­ки го има. По­ня­ко­га най-доб­ри­ят на­чин да го по­бе­ди­те е, ка­то го гле­да­те пра­во в очи­те!