Емоциите ни разболяват, мислите – творят живота ни

Вярваме или не, това, което чувстваме, се отразява на тялото ни, а мислите, които “се въртят” в главата ни, създават деня, взаимоотношенията, работата и живота ни.

Често си пожелаваме здраве, щастие, любов, изобилие, връзка, изпълнена с хармония, работа, която ни носи високи доходи и удовлетворение. За някои от нас това остават само красиви думи, за други - реалност. Как да превърнем мечтите в действителност?

В последните години се говори за силата на мисълта, преведоха се много книги, които описват техники за постигане на желанията. Мнозина опитват с променлив резултат, други ядосано питат: “Ако “Тайната” е истина, къде ми е ферарито?”. Четем книги за себепознание и духовност, преминаваме от състояния на оптимизъм в отчаяние. Четем, прилагаме, но... не живеем в мечтите си. Защо?

За да случваме живота си такъв, какъвто искаме, първо трябва да сме наясно и да знаем, че това, което се случва в дните ни, е резултат от мислите, емоциите и вярванията ни. Истината е, че “Каквото е отвътре - такова е отвън”.

Ако в себе си носим страх от провал, от болест, инцидент или смърт - това и се случва реално в живота ни.

Ако вярваме, че светът е трудно място за живеене, животът ни ще бъде труден, ще блокираме възможностите си, ще срещаме хора, с които ще имаме проблем в общуването. 

Ако вярваме, че човек с възрастта бива налегнат от болести, тогава ден след ден тялото ни ще се разболява, силите ни  ще отслабват и животът за нас ще е “старост-нерадост”.  

Вярваме или не, нашият ум е златната рибка, която изпълнява желанията ни! И е важно да запомним - случва се това, което непрекъснато мислим и чувстваме. 

Ето как нашите емоции и мисловни модели се превръщат в болести:

Апетитът е свързан със страх, необходимост от закрила и порицаване на емоциите. Затлъстяването представлява защита. Свръхчувствителни сме.

Безпокойството идва от липса на доверие в протичането на процесите на живота.

Безсънието ни показва, че изпитваме страх и чувство за вина, както и недоверие в процесите на живота.

Бъбреците се разболяват, когато сме критични, таим разочарование, вярваме, че няма да успеем, изпитваме срам и имаме реакции на малко дете.

Белите дробове реагират когато не можем да приемем живота.

Венците ни напомнят за себе си, когато не вземаме добри решения за себе си.

Вратът е нашата гъвкавост. “Сковава” се, когато отказваме да видим ситуацията от различни страни, и ни подсказва, че се инатим.

Когато не сме казали нещо, което сме искали, или не сме се застъпили за себе си, не сме поискали това, от което сме имали нужда, ни заболява гърлото. Усещаме “буца” в него, когато ни  е страх и не се доверяваме на процесите на живота. 

Възпалените сливици ни дават сигнал, че изпитваме страх, потискаме емоциите си и творческите си способности.

Гаденето е свързано със страх, отхвърляне и неприемане на човек, идея или преживяване. 

Гърбът ни дава обратна връзка за това дали се чувстваме подкрепени в живота. Горната част на гърба е свързан с емоционалната подкрепа и усещането, че сме обичани. Средната му част - с чувството за вина, затъване в миналото и желанието: “Не искам да те нося повече на гърба си!”. В долната част на гърба се стаява страхът за парите и липсата на финансова подкрепа.

Далакът реагира на натрапчивите ни идеи.

Диабетът идва, когато ни липсва сладост от живота. Показва ни, че изпитваме копнеж по онова, което е могло да стане. Говори и за нуждата ни да упражняваме контрол, както и че изживяваме дълбока тъга.

Диарията е страх, бягство и отхвърляне. 

А запекът е отказ да се освободим от старите идеи и затъване в миналото.

Жлезите с вътрешна секреция също имат свои послания за нас:

Проблемите с щитовидната жлеза ни дават знак, че изживяваме унижение. Смятаме, че никога не остава време да направим това, което искаме. Питаме се:
“Кога ще дойде моят ред?”, изживяваме  разочарование, че не можем да осъществим това, което искаме. Винаги се съобразяваме с другите, но не и със себе си.

Надбъбречните жлези ни показват, че пренебрегваме грижите за себе си, изпитваме безпокойство и имаме пораженческо мислене.

Тимусната жлеза управлява имунната система. Когато тя не функционира в норма, се чувстваме “нападнати” от живота.

Хипофизата е контролиращият център.

Когато задържаме течности, е добре да се запитаме: “Какво ме е страх да загубя?”.

Инфекциите ни подсказват, че по отношение на нещо или някого сме нервни, гневни и раздразнителни.

Камъните в жлъчката се образуват от язвителност, тежки мисли, укори и гордост.

Болките в колената ни дават знак за непреклонно его и гордост. Неспособни сме да се подчиним. Страхуваме се и не сме гъвкави. Не желаем да отстъпим.
Краката ни водят напред в живота. Не искаме ли да вървим в тази посока - те болят.

Високото кръвно налягане говори за неразрешен стар емоционален проблем. А ниското за недостиг на любов, когато сме били деца. Развиваме пораженческо мислене и си казваме: “Няма смисъл, и без това няма да стане”.

Когато имаме кървене, радостта изтича. Изпитваме гняв.

Комата е бягство от живота.

Лошото храносмилане ни показва, че дълбоко в нас са вкоренени страх, опасения и тревоги. Мърморим и се оплакваме.

Матката е съзидателност, творчество и живот.

Мигрената е неприязън към принудите. Отхвърляне на потока на живота. Сексуални страхове.

Мозъчният удар - отказ, съпротива, отхвърляне на живота. Мисловният модел е: “По-скоро бих умрял, отколкото да се променя”.

Ноктите са за защита. Гризането на ноктите е сигнал за неудовлетвореност, самоизяждане, злоба  към родител.

Проблемите с очите ни подсказват, че не харесваме това, което виждаме в собствения си живот.

Припадъците говорят за страх и вярване: ”Не мога да се справя!”.

Простатата е мъжкото начало. Страховете, натрупани в ума, отслабват мъжествеността. Сексуално напрежение и чувство за вина. “Алармира ли простатата”, вярвате в процесите на стареене.

Рак - дълбока обида. Дълготрайно негодувание. Скрита тайна или скръб, разяждащи отвътре. Омраза. Често си задавате въпроса: “Има ли смисъл?”.

Има ли ревматизъм, има и чувство, че сте жертва. Усещате липса на любов, постоянна горчивина и възмущение.

Хемороидите ни подсказват, че ни е страх от неспазване на срокове. Изпитваме гняв от миналото. Страх ни е да се отпуснем. Чувстваме се претоварени.

Херния получаваме, ако се пресилваме и претоварваме. Тя ни дава знак и за неправилно насочване на творческите способности.

Херпес зостер говори за страх и напрежение. Очаквате “тухла да ви падне на главата”. Този херпес е показател за прекалена чувствителност.

Хъркането е нежелание да се освободим от старите нагласи. 

Целулитът ни показва, че прекалено се вторачваме в болката от ранното детство. Придържаме се към оскърбленията и препятствията от миналото. Имаме трудности в стремежа да вървим напред. Страх ни е от избор на собствена посока.

Язвата се обажда, когато нещо ви разяжда. Тук има силно убеждение, че не сте способни. 

Често сме склонни да обвиняваме другите за емоционалното си състояние и за заболяванията си, но нашето здраве и щастие зависят от нас самите, от това как ще преминем през ситуациите и взаимоотношенията в живота си, какви решения ще вземем, ще си “разрешим” ли да чувстваме и ще споделяме. Ще се отворим ли за нови хора и обстоятелства, или ще се свием. 

Когато тялото се разболява, то ни казва, че не постъпваме добре по отношение на себе си. Болестта казва - спри, натисни паузата, погрижи се за себе си, промени това, което не те прави щастлив.

Ако имате здравословен проблем, повтаряйте по 100 пъти на ден: “Здрав съм!” в продължение на месец. Отчетете резултата за себе си. И след това преценете как това, което се “върти” в главата ви, се отразява на тялото ви и реалността.

Борянка Борисова, психолог