Георги Апостолов: Децата в депресия са в интернет, за да се скрият от реалността

Не съществува киберзависимост, но се намериха шарлатани, които да я „лекуват”

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/georgi-apostolov-detsata-v-depresiya-sa-v-internet-za-da-se-skriyat-ot-realnostta Zdrave.to
Георги Апостолов: Децата в депресия са в интернет, за да се скрият от реалността

Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 г. Организира инициативи срещу незаконното и вредното за деца съдържание и поведение онлайн. Ръководи кампании и обучения за насърчаването на дигиталната и медийната грамотност сред децата, младите хора, родителите и професионалистите, които работят с деца и семейства, за превенция и намеса при онлайн злоупотреби с деца.

Българският център за безопасен интернет действа от 12 години и е член на европейската мрежа от 30 центъра Insafe, както и на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE. Центърът обработва сигнали за детска порнография и компютърни посегателства срещу деца и непълнолетни; консултира по телефон и по онлайн канали деца, непълнолетни, родители и учители; обучава деца, млади хора, родители, учители и други професионалисти. За съвет относно онлайн сигурността на децата и младите хора може да се обадите на тел. 124 123 или на чат-модула на интернет страницата на Центъра.

Трябва ли да платя такса при издаване на бележка за имунизациите на детето?

- Г-н Апостолов, чести ли са случаите на детска порнография в интернет?

- Няма термин детска порнография в Наказателния кодекс. Това е сексуално посегателство срещу деца. Ние помагаме на ГДБОП и на Интерпол. През 2018 г. сме работили с тях по над 7000 случая, като най-голямата част от тях са незаконно съдържание - изображения на сексуална експлоатация на деца от 0 до 17 години. Но за нас превенцията е много по-важна от интервенцията. Затова имаме програма “Киберскаути” сред деца в пети клас. Обучаваме ги под формата на игри как да боравят безопасно в интернет, да ни сигнализират, когато открият опасно съдържание, и на свой ред да обучават своите връстници кое е опасно и кое не.  

 

Георги Апостолов

- Какви са реалните опасности за децата в интернет?

- Темата “Деца и опасности по интернет” е много популярна, но са плъзнали легенди и митове, които нямат нищо общо с истината, а замъгляват реалните проблеми. Рисково е качването на неподходящи снимки и видеа на деца от родителите, даването на умни играчки на децата, без да са подготвени за опасностите. Факт е онлайн порнографията и онлайн педофилията.

Но е мит, че компютърните игри с насилие раждат насилие. Реалната опасност е, че игрите с насилие и всякакво подобно съдържание повишават прага на чувствителност на децата към насилието и те престават да реагират адекватно в реална ситуация на насилие. 

Шарката при децата – какво трябва да знаем?

Компютърните игри се изследват от много научни институти повече от 25 години за връзка с младежката престъпност. Децата и младежите играят най-вече на игри с насилие, защото те са най-атрактивните за тях. Би трябвало с нарастването броя на играещите да расте и агресията сред децата и младежката престъпност. Тенденцията обаче е точно обратната - колкото по-популярни стават компютърните игри, толкова пада младежката престъпност. Това може да се обясни лесно. Днешните деца са стресирани и вътрешната им агресия нараства. Когато обаче те играят компютърни игри с насилие, натрупаната у тях агресия се освобождава и не може да избие в реална агресия. 

Интернет като рисков фактор за самоубийство също е силно преувеличен. Защото не интернет води до депресия, а децата в депресия ползват повече интернет, за да се скрият от реалността, за да избягат от реалния проблем. При нас са се обаждали деца, които заплашват, че ще се самоубият. 

Оказва се после, че те са имали емоционален дефицит, някакво психическо разстройство, че някои вече са били на медикаментозно лечение, че са били жертва на психическо или физическо насилие в семейството. 

Друг мит е компютърната зависимост. Не трябва да се бърка с хазартната зависимост, която съществува. В момента 70% от българите страдат от хазартната зависимост да търкат талончета. Отговорно твърдя, че интернет зависимост не съществува. Тя е мит, който отвори една комерсиална ниша. И, естествено, се намериха шарлатани, които да предлагат услугите си да лекуват несъществуваща зависимост. А родителите, които се обръщат към тях, просто вредят на децата си. 

7 признака, че детето страда от апендицит

Поне от 12 години група психиатри и психолози от САЩ се опитват да вкарат зависимост от компютърни игри в класификатора на болестите като психическо разстройство. Всеки път това предложение се отхвърля, защото причината за проблема е другаде, в обкръжението на детето, в отношението към него. За съжаление, най-често проблемът е в семейството. И за родителите “интернет зависимостта” е перфектен заместител на признанието, че отговорността за поведението на детето е тяхна. 

- Все пак родителите са загрижени, че децата им прекарват много време в интернет.

- Изследвания доказват, че ползването на технологиите се отразяват на благосъстоянието на децата еднакво с това те да ядат картофи, моркови или зеле. Трябва да приемем факта, че децата не са зависими от интернет. Просто това е основният начин на общуване на новото поколение. 97% от децата ползват ежедневно интернет за гледане на видеоклипове, слушане на музика, игри, чатове с приятели. Вече имат смартфони и в най-бедните семейства.  

Изследване в края на 2016 г. показа, че 50% от децата, преди да навършат 7 години са в интернет. Родителите са длъжни да знаят, че когато дават таблет на 3-годишно дете, трябва да са подготвени за реалните рискове. Лекарите и особено педиатрите трябва също да са наясно с тези неща. 73% от децата до 12 г. са в социалните мрежи. На 9-10 г. много деца вече са във Фейсбук, Инстаграм, Снапчат, като профилът на всяко трето дете е публичен, което означава, че цялото съдържание е абсолютно достъпно и с него може да се злоупотреби. Опасното е, че половината от децата не биха могли да разпознаят в интернет кое е вярно и кое не е. Проблемът се задълбочава и защото над половината от техните родители също не могат да се ориентират кое е фалшива новина, кое е достоверна информация.      

Мит е, че децата не общуват помежду си очи в очи заради интернет. 

Да, комуникацията се промени, което си има негативи. Но децата са в постоянна комуникация с връстниците си от 30 минути до няколко часа на ден: подсказват си, преписват си домашните, уреждат си срещи и какво ли още не. Проблемът е не колко време са в интернет, а за какво реално използват това време. Ако детето не се чувства добре, не интернет е проблемът, а някакъв реален проблем, който възрастните не виждат или не искат да признаят пред себе си.

Мара КАЛЧЕВА

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Горещи

Коментирай