Харесвайте и приемайте себе си, за да имате успешни връзки с другите!

Откритото и свободно общуване без очаквания е ключът към щастливите взаимоотношения

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/haresvajte-i-priemajte-sebe-si-za-da-imate-uspeshni-vryzki-s-drugite Zdrave.to
Харесвайте и приемайте себе си, за да имате успешни връзки с другите!
Връзките в човешкия живот са измежду събитията, които го правят стойностен и ценен. Дават му пълнеж. Но какво е истинска връзка, как се създава тя? Как да разпозная човека, с когото мога да я създам? Как да не загубя себе си в нея, как да не се вкопча в нея, как да живея с нея, как да продължа да живея, ако или когато приключи?

Всеки от нас се е сблъсквал или живее постоянно с тези въпроси. Мнозина никога не намират правилните отговори. Затова ви предлагаме мнението по тези въпроси на психолога Боряна Борисова.


За да имаме успешна връзка с другия човек е необходимо на първо място да имаме пълноценна връзка със себе си. Да се харесваме. Да се приемаме такива, каквито сме. Да харесваме всичко в себе си - външния си вид, заложбите си, уменията си. За да се чувстваме щастливи, за да имаме добра връзка със себе си, е нужно да открием това, което ни носи удоволствие, когато го правим, увлича ни, и някак без усилие го развиваме като знание и умение. 

За доброто себеусещане може да ни помогне и спортът. Да спортуваме за удоволствие и здраве, не да се самоизмъчваме или да търсим постижения. Да спортуваме, за да имаме здраво тяло, в което се чувстваме добре. В това да имаме пълноценна връзка със себе си се включва и усещането ни за смисъл и посока на живота ни. Това означава постижима цел в живота, която да осъществяваме стъпка по стъпка. Важно е да приемем своя живот за ценност, да го изживяваме всеки ден пълноценно според своя критерий за щастие. 

Така, като приемем себе си и собствения си живот за ценност, ще имаме  ценни връзки и с хората около себе си. 

Как да създам успешна връзка?

От кого и как се научаваме да създаваме връзки? Кога и къде се учим да общуваме? Какво е онова, което ни ръководи, когато имаме или искаме да имаме връзка.... 

Съзнаваме или не, искаме или не, ние копираме модела на родителите си. Общуваме така, както общуват те, създаваме контакти по начина, по който сме наблюдавали родителите си да го правят. Харесва ни или не, но когато обичаме, изразяваме чувствата си по начина, по който родителите ни са изразявали чувствата си към нас или сме наблюдавали как са изразявали чувствата си един към друг. Първите хора, от които получаваме информация за себе си, за света, за взаимоотношенията между хората, това са нашите родители.

Приемаме себе си за ценност, ако родителите ни са ни приемали за ценни и значими. Смятаме, че заслужаваме любов, ако сме я получавали от родителите си безусловно като деца. Вярваме в себе си,  в живота, в Бог, ако сме били обичани безусловно.

Малцина от нас имат късмета родителите им да говорят с тях откровено и открито за приятелството, любовта и секса. Докато растем, живеем в собствения си свят на фантазии и мечти. Нямаме никаква представа за реалния живот, за хората и за връзките. Доверяваме се открито на приятелите си, защото имаме нужда от тях. Искаме да бъдем обичани и обичаме с цялото си сърце. Раздаваме се.  В отговор получаваме отговори, като “не се вкопчвай в мен, задушаваш ме, имам нужда от свобода”... и не разбираме къде е проблемът. 

Очакванията 

Очакванията, които имаме по отношение на връзките, създават разочарования, когато отношенията приключат не по начина, който сме искали или очаквали. Когато действителността  не отговаря на сценария в главата ни.

Често имаме очаквания, които не съзнаваме. Това е нашият сценарий, който искаме да се случи, когато срещнем другия човек. Това е представата ни какво искаме да има във взаимоотношенията и какви случки да се случват. А заявяваме ли очакванията си? Съзнаваме ли ги? Ясни ли са ни? Споделяме ли ги? Или ги откриваме в процеса на случването на връзката и ги разбираме тогава, когато те са различни от желанията, очакванията и намеренията на другия човек спрямо тас?! 

Когато желанията на двамата по отношение на случващото се във връзката се разминават, тогава идва разочарованието, поемането на всеки в неговата си посока. И идва страданието. Развихрят се в главата ни мисли от сорта: “не съм обичан, желан, предпочетен”..., “зарязан съм, не ставам за нищо, любовта е тъпа, мъжете/жените са кофти работа”. Това, разбира се, са само мрачни мисли и за радост нямат нищо общо с истината по отношение на нас самите. За радост не всеки черен сценарий, дето ни се върти в главите, се случва. 

Когато от живота ни излезе човек, който за кратко е присъствал в него, е добре да се справим с раздялата, без да губим себе си. Това, което ни остава след всеки човек, който си тръгва от нас, сме ние самите. През целия си живот ние имаме връзка със себе си.  

И така, за да не ти разбие сърцето другият човек, изпървом е добре 

да влезем в общуването без очакването, 

че този човек ще стане твоят мъж/жена и с него ще изживееш живота си. Влизаш в общуването с човека, за да го опознаеш, да го усетиш, да почувстваш присъствието му, как се усещаш до него. Общуваш свободно и открито. Задаваш въпросите, чиито отговори искаш да знаеш. Нека общуването е ведро, да носи радост. Нека бъде освободено от претенции, подозрение, враждебност. Нека взаимното себеразкриване носи радост. 

Ако въобще може да има план (готов сценарий) в главите ни относно връзките ни, нека бъде такъв. Открито и свободно общуване. Без очаквания. Без да налагаме своята матрица за връзка върху другия човек. Нека я съзнаваме, нека сме наясно какво искаме, но нека не забравяме, че другият отсреща може да не е съотносим на нашата матрица. Може да се чувстваме добре с него, да се забавляваме, може в общуването да получаваме разбиране и да разбираме, но връзката може и да приключи, без да е влязла в нашата матрица, т.е. не така, както искаме ние. Нека се чувстваме свободни да изживеем всяка връзка с другия човек, такава каквато е, да приемем другия човек такъв, какъвто е, да приемем личните му планове и желания. И да продължим открито към следващия човек в своя живот. 

Ние сме стегнати от много клишета, норми, предразсъдъци, етикети. Любовта не търпи човешките ограничения. Любовта е за изживяване, тя премахва етикетите. Познава се по увлечението, импулса и енергията, която дава. Любовта е неустоимо привличане и е взаимна. 

Нека влезем в общуването с другия човек с разрешението, което сами си даваме, да изживеем всичко възможно с него, без да се ограничаваме и да си слагаме задръжки. Нека изживеем това взаимоотношение, без да слагаме предварително халката на другия човек.  И да знаем, че имаме достатъчно сили в себе си да продължим живота си без него и достатъчно причини, за да живеем и след като приключат взаимоотношенията ни. Това, заради което ще продължим да живеем, се нарича Себе си. Ще продължим да живеем, за да развиваме Себе си, талантите си, уменията си, ще живеем, за да се забавляваме, да откриваме нови места по света, да срещаме и опознаваме нови хора, да откриваме книги и истини от живота...


Боряна Борисова, психолог

Горещи

Коментирай