Истерията психично заболяване ли е?

Говорим за невротична болест, която прави хората да изглеждат странно

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/isteriqta-psihichno-zabolqvane-li-e Zdrave.to
Истерията психично заболяване ли е?
Дъщеря ми от дете проявява труден характер. Но сега нещата видимо се влошиха: много често избухва за съвсем дребни неща, започва да крещи, изпада в истерия, хвърля и чупи предмети... Не знам това поведение дали е просто временна проява на труден период от живота й или показва нещо по-сериозно? Истерията психично заболяване ли е или е труден характер?

Фразата „изпадна в истерия” употребяваме доста често в смисъл на твърде импулсивна проява на емоции със сълзи, крясъци, а понякога дори и чупене на чинии. Какво е истерията - болест или обикновено разпуснато поведение?

Истерията като заболяване!

Необходимо е да разграничим понятието „истерия” като болестно състояние от битовата „истерия” като съзнателна „актьорска” сцена. Това не е едно и също нещо.

Какво е истерия?

Истерията е невротично, психосоматично заболяване. Характеризира се освен с патологичен демонстративен израз на емоции като смях, крещене, сълзи, ридания, спазми, гърчове, главоболие, объркване, припадъци дори и със слепота и глухота след особено силен пристъп на истерия. Често симптомите на истерия се съпровождат с други психопатни прояви: фобии, неприязън към определени цветове, числа, увереност, че има заговор срещу човека. Най-тежката форма на истерия е истеричната психопатия, от която страда около 8% от населението на света. Истеричните припадъци при такива хора са проява на сериозно заболяване, а не са просто спектакъл. Обикновено първите признаци на истерична невроза се проявяват в детска възраст, така че родителите на деца, които реагират на събитията твърде бурно и истерично, извивайки се като дъга, крещейки, трябва задължително да се консултират с невролог – това са признаци и симптоми на истерични пристъпи при децата.

В този случай, ако проблемът години наред се е разраствал като снежна топка и възрастният вече човек страда от тежка истерична невроза, може да му помогне само психиатър. Във всеки конкретен случай лекарят трябва да извърши внимателен анализ и въз основа на това да предпише лечение. То обикновено включва психотропни лекарства - приспивателни, успокоителни и анкосолитици, както и психотерапия, обучение в автогенен тренинг, за да се разкрият тези житейски обстоятелства, които са причина за болестта и я поддържат, както и да се неутрализира значението им в живота на пациента.

По-леките случаи на истерия се лекуват амбулаторно, а по-тежките - в болница, но не в психиатрични отделения, а в специализирани клиники.

Лекарите са на различни мнения за това къде трябва да се постави граничната линия, която разделя пациента истерик от хората, които са склонни бурно да проявяват емоциите си на ръба на истерията. 

Такива хора могат да се държат и по-въздържано, но понякога не считат за необходимо да направят това или избликът на емоциите им дава желаното разтоварване, след което те се чувстват по-добре. По този начин истеричните им изяви са по-скоро неконтролиран изблик на емоции в резултат на натрупаните преживявания, умора, страх и т.н. Основната разлика между такъв човек, който понякога твърде ярко демонстрира емоциите си, и този, който страда от истерия – е именно в способността или неспособността за самоконтрол. Пациентите с истерия не са в състояние да показват по друг начин чувствата си - както радост, така и гняв. Така че нека да отделим зърното от плявата. Истерията е заболяване. А битовата проява на истерията е просто сцена за изливане на емоции, при което в 99% това е работа със зрителите. Истерично подобните емоционални изблици като „викове в кухнята с чупене на съдове" не са нищо друго освен начин за постигане на собствените цели.

Към какво се стреми истеричният човек

Такъв човек от раждането си е импулсивен и емоционален, притежава развито, творческо въображение, лесно се „пали” за нищо и майсторски „завихря” тези, които са около него. Винаги успешно умее да привлича вниманието. Той винаги се нуждае от публика, без нея пламъкът му угасва бързо. Основната цел на всичко е „спектакълът” - да привлече вниманието на другите и да си постигне целта. За тези хора е много подходяща психотерапията, насочена към коригиране на поведението.

Малък нюанс. Към „разиграването на сцени" по някаква причина прибягват по-често жените, както и болните, страдащи от истерия, които, оказва се, също по-често са жени. На 10 периодично чупещи чинии жени се пада средно по един мъж, който в гнева си по време на кавга избухва и избива вратата или изхвърля телевизора от балкона, а след това седи тихо и се пита: "О-о-о, какво направих?".

Да обърнем внимание на женската истерия. Още в древността истерията - в превод от латински „скитаща матка", се е смятала изключително за женска болест. Виждате ли, „неудовлетворената матка”, в истинския смисъл на думата, се скита по тялото и кара жената понякога да излиза извън нерви.

И дори след това през Средновековието и новото време се е смятало, че истерията всъщност е характерна само за жените. Като това се обяснява с капризите на женските полови хормони. Не, разбира се, ние и днес знаем за предменструалния синдром и че през тези дни жената се характеризира с повишена възбудимост, раздразнителност и обидчивост. Но това не я прави истерична в смисъла, в който съществува това понятие в медицинските наръчници. Макар че от медицинска гледна точка инволюционната истерия може да се наблюдава при жените в някои случаи. Както при т.нар. патологична менопауза, която се характеризира и с други разстройства на нервната система - депресия, промени в настроението, безпокойство, различни вегетативни разстройства.

Какво трябва да направите, когато някой близо до вас изпадне в истерия?

•    Не се опитвайте да го убеди да се успокои, не го съжалявайте и не изпадайте и вие в истерия - това само ще подхрани кризата му. 

•    Останете равнодушни или дори отидете някъде другаде, докато не приключи сцената.

•    Ако нещата забуксуват и сцената се разиграва например пред децата, може да се опитате да спрете пристъпа с някои по-драстични мерки – залейте го с чаша вода или му ударете лек шамар... След като се посъвземе, дайте му да изпие чаша студена вода или да помирише амоняк.

Задължително трябва да се консултирате със специалист, ако става въпрос за ваш роднина - заболяването може да прогресира.

Ако самите вие сте склонни към разиграването на грозни сцени единствено с цел да разтоварите напрежението си и още повече, ако намирате в това някакъв своеобразен израз на вашия "чар", опитайте се да насочите енергията си в друга посока - например да разтоварвате напрежението със спортуване, танци, да разхождате кучето. Също така, добре ще е да се обърнете към психолог, в противен случай рискувате с течение на времето да не получавате в отговор никаква реакция на истеричните си изблици - човек свиква с всичко. 


Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай