Какъв ще е денят ни зависи от нас

Понякога губим посока, животът ни се струва сив, еднообразен, лишен от динамика и приятни преживявания. Пускаме се по течението, “свиваме” се от преживени разочарования, усещаме се не на мястото си, но не го сменяме. Сивотата и еднообразието ден след ден сякаш ни обезличават, потискат и неусетно губим себе си. Има моменти, в които ни се ще да поемем риска да си спомним кои сме, но страхът да излезем от зоната на комфорт ни кара да се примирим с актуалната реалност. 

Има ли начин да върнем тръпката и цвета в дните си, да живеем ежедневно удовлетворени от това, което правим, да се чувстваме приети, разбрани, подкрепени, вдъхновени?

Днешната статия  е свързана с темата за изборите. С избора на това с каква нагласа избирам да премина през днешния ден. Какво е отношението ми към този ден? Приемам го за даденост или осъзнавам, че той никога няма да се повтори? Как избирам да се чувствам - радостен или потиснат? Ще търся ли възможности и решения в него? Ще действам или ще се оплаквам? Ще отдам ли личната си сила, или ще съм уверен в способностите и в успеха си? Ще работя ли така, че да свърша задачите, които съм си поставил? Ще се радвам ли на постигнатото вечерта? Какви хора ще допусна близо до себе си? Ще отдалеча ли тези, с които не се чувствам комфортно? Ще видя ли красотата, която ме заобикаля? Ще търся ли начини да се чувствам добре? Ще подкрепя ли, ще позволя ли да бъда подкрепен...

Изборите, които правим, определят действията ни. Когато осъзнато избираме, поемаме и отговорността, която имаме към себе си. И не можем да се излъжем и да прехвърлим вината за ставащото с нас на друг.

Ведрото настроение и вярата, че с лекота можем да случим желаното, са едни от начините да покажем на себе си, че се обичаме, че се ценим и вярваме, че сме значими.

Как се събуждаме сутрин - недоспали и сърдити, недоспали, но очакващи с нетърпение новия ден, отпочинали, апатични? С какво настроение и мисли извършваме личните си ритуали сутрин - тоалет, кафе или чай, обличане. Как “влизаме” в деня си? Как преминаваме през дейностите и взаимоотношенията с хората? Какво е чувството към това, което предстои - негодувание, че “трябва” да го свършим, или вълнение, че имаме възможност да го направим? Какво е отношението ни към нас самите? Усещаме ли в себе си сили да реализираме това, което искаме да случим в деня? Вярваме ли си?

Ето варианти за един хубав ден

Предварително планираме задачите, а те са свързани с целта, която искаме да постигнем.
Обличаме дрехи, в които да се харесваме и да се чувстваме красиви.

Да се забавляваме и посмеем от сърце.  

Да слушаме музика, да попеем и да потанцуваме. 

Да направим нещо любимо и нещо, което не сме правили досега. 

Да отделим време за спорт или разходка сред природата.

Да се освободим от ненужни вещи.

Да общуваме с хора, с които се чувстваме леки, весели, удовлетворени и приети; хора, с които можем да бъдем себе си. 

Да се отдалечим от тези, които ни “изпиват” енергията, натоварват или разпиляват.

Да се срещнем с човек, на когото се възхищаваме.

Да поиграем с дете. 

Да почетем книга. Или да се насладим на хубав филм.

Да казваме мили думи за себе си и да мислим за себе си като за стойностен човек.

Да се погрижим за себе си и си дадем това, от което се нуждаем - масаж, сън, “разкрасяване”, творчество.

Да подредим жилището си така, че да се чувстваме у дома.

Със сигурност, докато четете, ще ви изникнат още варианти да се чувствате добре в настоящето.

Да натиснем паузата и да увеличим снимката на деня си. Нека разгледаме някои детайли...

Домът... Уютен ли е? С  какво чувство се прибираме в него? Как сме подредили пространството, в което живеем? По свой или по чужд модел? Имаме ли свое място в него? Такова, което сме подредили за себе си и в което се чувстваме отпуснати, спокойни и  заобиколени с любими вещи, пространство, в което можем да правим нещо свое?  Ако все още нямате, виждате ли възможност да го създадете? Мястото, на което почиваме, място за почивка ли е? 

Кухнята и храната

Чувстваме ли се комфортно в кухнята, докато приготвяме храната? С какви мисли готвим. Превъртаме деня, задачите, задълженията... На “автопилот” ли готвим, или се съсредоточаваме върху това, което правим. Приготвянето на храна задължение ли е? Досадна дейност ли е, в която се чувстваме изчерпани, или е начин да развихрим въображението си, да покажем любовта си на тези, които ще нахраним? Кога за последен път приготвих нещо различно от обичайното меню? Възможно ли е да намерим в себе си ресурс и да сменим нагласата, с която приготвяме храната, да приемем тази дейност като приятна и творческа. 

Когато вече сме си вкъщи, пускаме ли телевизора? На какъв канал го оставяме. Какви послания от него изпълват дома ни, в каква посока отиват мислите ни? Какво от света пускаме в личното си пространство? Информацията нагнетява ли ни, или разширява хоризонтите ни?

И така, както сме натиснали паузата, нека видим какво още правим или не, когато сме у дома? Музиката... Пускаме ли си музика, която харесваме? Кога? За колко време? Зарежда ли ни? Докосва ли ни? Хармонизира ли ни? А ароматите? Какъв е мирисът на моя дом? Имаме ли живо цвете? Как се грижим за него? Поливаме го, защото така трябва, или се радваме на красотата му? Гори ли свещ някъде, или смятаме това за излишна, сладникава глезотия? Имаме ли домашен любимец - какво ни дава, какво му даваме?

Разрешаваме ли си да помързелуваме - 

да се отпуснем и да се насладим на изминалия ден и свършеното? Правим ли нещо любимо, нещо, което обичаме, успокоява ни, вглъбява ни и ни кара да се чувстваме добре? Или нямаме време за себе си...

Какви са взаимоотношенията ни с хората, с които живеем? Радваме ли се един на друг, казваме ли си: “Обичам те”, грижим ли се един за друг, даваме ли си пространство, време  и свобода, приемаме ли различията си? Приемаме ли тези близки човеци като даденост? Сещаме ли се да благодарим, че са част от живота ни и ги има в дните ни? Замисляме ли се как се живее с нас, какво даваме като присъствие в живота на другия, какво дава той в нашия? Как се държим в личното пространство на близките си, как те пребивават в нашето.

Колко често се сещаме за свободата и доверието - даваме ли ги, получаваме ли ги. Какви чувства изпитваме към хората, с които живеем. Радваме ли се, или изпитваме празнота, когато някой отсъства. Гневим ли се на присъствието им? А ако живеем сами - защо сме го избрали? Добре е да сме наясно.

Харесвам ли работата си, работното си място?

Обичам ли това, което правя?

Вярваме ли, че можем да моделираме света си по такъв начин, какъвто искаме, или преди да сме се опитали, сме се предали?

Можем ли да отделим време, което да прекараме сред природата. Да влезем в контакт с нея, да се слеем с нея. Нейното въздействие е в много посоки - свежият въздух изпълва гърдите ни и ни дава широта, тялото ни се освобождава и зарежда, а сетивата ни попиват красотата. Ако съумеем да се вглъбим в картините на природата,

ще открием силата на живота

Кръговратът. Преходността. 

Как ще преминем през днешния ден, как ще го изживеем, зависи от избора, който направим.

Ето ви моето предложение за нагласа: “Днес ме очаква ден, от мен сътворен. Ще бъда внимателен за всички възможности. Ще съм осъзнат за изборите, които правя. Ще наблюдавам думите, действията си и чувствата си. Ще правя най-доброто, на което съм способен в този момент. Ще се забавлявам. Ще го изживея с радост”.

И ако ви се струва, че прочетохте много въпроси, а малко отговори, то е защото отговорите са в нас. И от тях можем да направим равносметка как влизаме в дните си и как творим живота си. Чувството, което изпитваме, ще е нашият ориентир. 

Успешен нов ден!
От кого зависи той?

Борянка Борисова, психолог