Петър Вълков, клиничен психолог, докторант по клинична психология в СУ “Св. Климент Охридски”, член е на Дружеството на психолозите в България и на Българската християнска медицинска асоциация. Автор е на редица статии, посветени на семейните отношения, депресивните и тревожните разстройства.
- Г-н Вълков, как според вас хората празнуват Рождество Христово днес?
- За много българи Рождество е заменено с Коледа. Откъде се е взела тази дума, днес никой не знае. Няма нищо лошо в това на Рождество да се събере цялото семейство, ако заедно всички си спомнят за истинската причина на празника - Раждането на Христос.
Лечебният ефект на вярата е доказван много пъти и житейски, и научно. Изследвания в Харвардската клиника и в Здравния научен център към Университета в Далас, Тексас, откриха, че броят на белите клетки нараства значително, когато пациентът живее с вяра. Едно проучване на 1144 лекари, специалисти по вътрешни болести, показва, че 85 на сто от тях смятат, че вярата в Бог помага на пациентите да оздравеят. Само 1% от запитаните са на противоположно мнение, а останалите 14% смятат, че вярата има както положителен за здравето, така и отрицателен ефект. Фройд, смятан за бащата на съвременната психология, казва: “Очакване, оцветено с надежда и вяра, е действена сила, която трябва да прилагаме при всички случаи на третиране и лечение”. Вярата в Бог не само лекува, но и спасява хората от греховете им. При пациенти с депресия често наблюдавам огромно чувство за вина. Това е често срещан симптом при този тип разстройства. Вярата в Бог, покаянието за греховете, оказва терапевтично въздействие и пациентите
получават онази вътрешна свобода и мир
чието търсене до голяма степен е станало причина да се обърнат към психолог.
- Г-н Вълков, а какво е надеждата? “Нито един лекар не знае по-добро лекарство за измореното тяло и душа от надеждата” - цитирате вие австралийския философ Стефан Цвайг. Как помага надеждата при депресивните разстройства и тревожността?
- В устрема към бъдещето, към нещо желано, вярата плавно преминава в надежда. Тя противостои на отчаянието, защитава психиката от разрушителното действие на отчаянието. Надеждата, подобно на вярата, намалява тревожността и страха на човека пред неясното бъдеще. Често се случва в психологичната практика пациенти с депресия да изгубят надежда. Чувството за безнадеждност, отчаяние е сред основните симптоми на депресията. Случва се човек да е стигнал до отчаяние, защото се е надявал на себе си, на другите или на нещо, например, на парите. Човек с такава надежда не е устойчив на стреса. Когато се появят проблеми в живота, надеждата им рухва и те изпадат в депресия или тревожно разстройство. Кой човек може да гарантира на 100%, че утре ще е жив, ще е здрав или че ще има пари? А за семейството си? За децата си? За работата си? Можем само да се надяваме. И най-добрият вариант е да се надяваме на Бог, който е Създателят на хората, който е Всемогъщ, Всезнаещ и Вечен! Нерядко се налага да говоря за надеждата и благодарността на пациентите. В състояние на депресия пациентите се затрудняват понякога да назоват дори едно нещо, за което могат да благодарят на Бог. След като започнат да благодарят на Бог всеки ден за 3 нови неща, такива пациенти започват постепенно да се подобряват. При тях се срещат най-често следните три типа ирационални мисли: Надеждата на Бог изпълва сърцето с благодарност, защото “има надежда и за мен”. Тя е особено ефективна, защото помага на пациента да види, че има изключения, че дори в най-тежките ситуации, при най-сериозната болест, има поне един процент нещо положително.
Надеждата е онази светлина в тунела
която дава увереност и сили на човека да продължи, защото изход има.
- А какво е общото между надеждата и позитивното мислене?
- Някои хора се опитват да заменят надеждата с позитивното мислене. Макар и понякога да помага, позитивното мислене често вреди както на самия човек, така и на неговите близки. Известни са много случаи на тежко болни хора, които заради “позитивното мислене” са изпуснали всички срокове за овладяване на болестта, опитвайки се да се самоизлекуват чрез позитивно мислене. Ако то инструктира човека да игнорира проблемите, болката, страданията и отвежда мислите към мъгливо, неясно бъдеще, да избяга от болезнената реалност, то надеждата помага да се приемат проблемите и болката като част от живота, да се погледнат от друг ъгъл, като допълнителна възможност за личностен и духовен растеж, като на “дъжд, който полива добрите плодове” и развиват в човека добродетели. В състояние на депресия или тревожност човек иска да се излекува, и то веднага. От това се възползват шарлатаните, окултистите и отчасти фармацевтичната индустрия, които обещават бърз резултат, мигновено решаване на проблемите. Опитът обаче показва, че пациентът трябва да се научи на търпение и да съдейства активно на психолога, да работи заедно с него по причините, а не просто върху симптомите на разстройството. Това изисква време и тук надеждата особено помага на пациента да продължи терапията, независимо от напиращото желание “всичко да се оправи по-бързо. Надеждата не означава дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд, но надеждата е обещание за сила за дните, утеха за сълзите и светлина по пътя”.
Днес много хора страдат от депресивни и тревожни разстройства. Една от причините е недостигът на любов. В състояние на депресия и тревожност човек най-малко обича другите и най-много обича себе си. Ако човек в нормално състояние мисли около 95% от времето за себе си, при депресия и тревожност 99% от мислите му са насочени към самия него. Любовта има най-силната терапевтична стойност при емоционалните разстройства, защото насочва мислите към Бог на първо място и към другите хора на второ място.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай
1 Коментара
Грети
преди 9 години
Нима не знаете за Коледуването и коледарите? :D