Писането е най-лесният начин за емоционално разтоварване

Отпусната в топлата, силна прегръдка на любимия мъж, се унесох в думите на неговия нежен, романтичен, любовен шепот. Думите му лекуваха сърцето ми, приятна топлина се разливаше в тялото ми... Думите... Спомних си колко пъти съм бягала в тях, като говорех сладкодумно, без да казвам нищо; колко пъти са засядали в гърлото ми,  неспособни да прескочат страховете ми; колко пъти са ми помагали да разбера какво чувствам, преживявам или мисля и колко са целебни, употребени навреме и на място.

Спомняте ли си тийнейджърските години, в които, скрити от света, си водехте дневник? Каква е ползата от това писане? Да си подарим време да си водим дневник може да се окаже занимание с няколко ползи: да изразим преживяванията си, да ги облечем в думи, да ги осъзнаем, да добием яснота за тях, да си дадем сметка за мислите, които минават през ума ни. 
Когато описваме онова, което преживяваме, “вътрешното” съдържание става “външно”, това “изнасяне” ни помага да се ориентираме в себе си, да намерим облекчение, посока и даже да се организираме по-добре. Когато пишем, даваме пространство на потребността си от емоционално изразяване и разтоварване; задоволяваме нуждата си от рефлексия, “виждаме” самооценката си. Размишляваме, развихряме въображението си. Спонтанно откриваме решения, защото в процеса на писане се раждат идеи. Мотивираме се за желана промяна. Воденето на дневник развива умението за изразяване и ни помага да общуваме със себе си. Когато описваме случващото се вътре в нас, се учим да намираме думи, с които да кажем най-близко и автентично това, което преживяваме. Пишем, за да разберем и 

за да си изясним това, което преживяваме

Какво казват езикознанието и психолингвистиката за процеса на писане: “Развиването на умението да изразяваме възможно най-точно и автентично мислите и чувствата си има не само лингвистични, но и психолингвистични и психологически измерения. Лингвистичните измерения се отнасят до познаване на езиковите понятия и закономерности и функционирането им в текста. Психологическите са свързани със стремеж към себепознание, самоутвърждаване, самоусъвършенстване, себеизразяване и  творчество. Създаването на писмен текст е дейност, чийто смисъл е получаването на продукт с определени функции - да съобщи (информативни текстове), да обясни (интерпретативни текстове), да изрази лични преживявания и търсения (експресивни текстове). Функционалният аспект е много важен, но писането не бива да се свежда само до него; то има и други задачи, които лежат в самия процес на писане”.
Кои са тези други задачи на писането? Процесът на записване на мислите може да ни помогне да ги организираме и подредим по-добре, да придобием увереност в себе си, да изясним къде се намираме и каква е личната ни позиция. Писането ни помага да подредим мислите си, да ги изясним за себе си, да изразим онова, което чувстваме, и да го видим (осъзнаем). Ползата да запишем това, което “върви” в нас, е в това, че си подаряваме 

възможността да го видим отстрани

Когато то стои само в ума ни, често казваме, че предъвкваме определена тема от живота си или сме зациклили в някоя ситуация. Изразяването в писмен вид ни помага да осмислим и осъзнаем това, което преживяваме.  

Изразяването в писмена форма ни помага да надникнем в себе си. Чрез “оптичния ефект”, който притежава писането, то ни позволява да видим това, което говорим в себе си и казваме на себе си. Записвайки го, разбираме какво е то. Когато установим, че то не е близко, идентично, автентично с това, което чувстваме, тогава можем да коригираме думите, за да сме честни, да се свържем и да останем при себе си.

Писменото изразяване ни организира, изяснява мислите ни и ни структурира. Ето това е смисълът от воденето на дневник. Дневникът се пише в голяма степен заради “терапевтичния” ефект на самата дейност писане, вътрешните преживявания излизат навън, стават видими за нас и разбираме себе си. Добиваме яснота.  Структурираме се. Прочитайки това, което сме написали, можем да стигнем до прозрение, осъзнаване, нови идеи или да установим разминаване между мислене и реалност, замисъл и реализация, между чувство, мисъл и представа. 
Често чувам хора да казват: “Да, харесва ми това с дневника, но се губя в думите, въртя се в омагьосан кръг и не виждам ползата”. Ето малко технически подробности как да създадем текст, който да е нашият път към самопознание и да го употребим с полза за себе си.

Първо си създаваме спокойна, отпускаща атмосфера за писане, после можем да помислим и за музикален фон и приятна за нас светлина. Намираме си вдъхновяваща тетрадка или отваряме нов файл на компютъра си. Поемаме дълбоко въздух и започваме да записваме безкритично мислите и чувствата си.  Правим го до усещането за насищане. Тогава е добре да затворим тетрадката (файла) и да сменим дейността, за да се отделим от процеса. Нужно е да мине (малко) време, преди да прочетем написаното. Когато се върнем отново към него, това ще е нашето време за среща със себе си, с преживяванията си, това ще е 

времето ни за самонаблюдение, самоанализ и открития

Когато имаме проблем и сме описали ситуацията, в която се намираме, при четене на написаното напълно е възможно да ни хрумне  решение. 

Ако сме объркани или “зациклили” в трудна ситуация, чрез записване на свободните асоциации по темата (думите, които първи ни хрумват) можем да намерим изход. Асоциативното писане за решаване на проблем може да има два варианта - създаване на писмен текст по ключови думи, предварително подбрани и зададени, или писане по ключови думи, асоциативно извлечени от даден проблем, тема. 

Например много жени страдат от самота и липса на партньор. Какво би записала в дневника си такава жена и как би си помогнала с писането? В моята фантазия в този дневник пише: “Сама, пуста, празна, твърда, тежка, тромава, свободно време, липса на ангажименти, кисело настроение, празни нощи, пусти празници, тъжна физиономия, любима храна, пътуване в желана дестинация, дейности, които ми носят удоволствие, филми, които искам да гледам и гледам, разходки, книги...” 

След асоциативното писане може да се използва  търсенето на метафори по определена тема. Например: “тежестта на самотата ме връхлита нощем”, “булдозерът в мен иска да изрови причината за положението и страданието ми, да открие заровеното куче и да...”. Писането можем да обогатим и с използване на въображението за откриване на ресурс или изход. Например: “Ако имах Руди, който само за мене се труди и помага в ситуации трудни, щях да го командировам партньор да ми намери”.

Преди да ви пожелая “Приятно писане!” ще спомена и още една ефективна техника, нарича се “пренаписване на историята”. Като възрастни можем да преодолеем болезнена част от преживяното в миналото, като пренапишем историята на станалото. Разбира се, няма да променим миналото, но ще променим отношението си към него, а кой знае, може би и спомена за него...

Борянка БОРИСОВА, психолог