„От шизофрения страда 1% от общата популация по света. Тя е от болестите, чиято честота и разпространение остават постоянни във времето, и това е една от големите загадки. Оказва се, че огромен брой заболявания, а сред тях и това, се дължат на имунната система. Става така, че организмът сам атакува себе си. Но какво точно се случва, още не знаем”, споделя проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия. От 2004 г. досега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и клиничната практика. Автор и съавтор е на над 130 статии и учебни ръководства.
- Проф. Миланова, какви тайни сте на път да разкриете?
- Под всеки един от откритите нови 108 участъка има някакъв ген, отговорен за отключването на психичното заболяване. Един от тях очаквано е допаминовият рецептор. Всички антипсихотични медикаменти, които използваме за лечение на шизофренията днес, влияят именно върху него. Дотук нищо ново. Но и този извод е важен, защото потвърждава, че методът на търсене на генетичните промени, отговорни за шизофренията, наистина води до такива гени, които могат да се повлияят с лечение.
Проучването обаче откри, че ако се въздейства на т.нар. глутаматови рецептори, на калциевите канали - йонни канали, които участват в обмена на калций в клетките - или на имунната система, също може да се лекува шизофренията. Т.е. много от гените, които имат отношение към появата на психичните заболявания, са отговорни и за имунната система, има автоимунен момент и в заболяването шизофрения.
Това е началото, проучването за гените ще продължи сред още повече хора. По този начин се очаква да се разкрият интересни факти и за други психични заболявания. Дори сегашното изследване показа, че едни и същи генни мутации са отговорни не само за възникването на шизофренията, но и на заболявания като аутизма и различни нарушения в умствената дейност.
- Тази хипотеза е известна на специалисти като вас...
- Това е стара хипотеза, която обаче допреди дни нямаше реалистично доказателство. Същата връзка я има между имунната система и ревматоидния артрит, болестта на Крон, на щитовидната жлеза, на диабета.
Очаква се след откритието всички да се фокусираме върху определен ген от описаните и да се намери начин да му повлияе. За целта обаче ще са нужни поне 10 години - средно за толкова време се разработва ново лекарство.
Допреди 3-4 г. не знаехме нищо за генетичните причини
водещи до тежкото психично заболяване. Известно ни е, че е наследствено, тъй като се предава в семейството. Но не и какво точно се предава. Една от причините за това е, че се работеше с извадки от малко пациенти. Тъй като заболявания като шизофренията не се дължат само на един ген или на една мутация, а на комбинация от много генетични варианти и промени, доста от които се срещат и при здравите индивиди, по тази причина трябваше да работим с огромен брой болни и здрави.
- Колко хора са изследвани?
- 1200 семейства, като 650 от тях са български – изследванията са правени у нас. За да стигне мултинационалният екип до разкритието си, са изследвани 35 000 болни с шизофрения и 45 000 здрави хора. Методологията на самия научен труд е доста сложна. Обследвани са половин милион проби, които са на приблизително равни разстояния и покриващи целия човешки геном.
- След като шизофренията се предава генетично, какъв е вероятният процент наследственост?
- Ако единият от родителите е шизофреник, вероятността детето да я наследи е 10%. Ако и двамата са болни, рискът е около 40%. Т.е. опасността не е много по-голяма, отколкото при други заболявания като например диабета тип II - при него, ако само майката или бащата имат захарна болест, рискът за наследника е 25%.
Ако и двамата са застигнати - тя е 50%
По-малко от половината шизофреници създават семейства, но въпреки всичко болестта продължава да съществува. Това се дължи на мутации на гените, които продължават да се срещат в населението.
Психичното заболяване атакува предимно младите и активни хора, като засяга почти всичките им психични дейности. Повечето болни страдат, изолирани в свят, който само те познават. Занемаряват се - и хигиената, и контактите с другите.
Ако болестта не се диагностицира и лекува, тя напредва, пациентите все повече се затварят в себе си и тежат на околните. Самоубийствата сред тях са доста чести, но агресията към другите не е по-голяма, отколкото при здравите хора. Мит е и често съм го казвала –
шизофрениците не извършват повече убийства
С медикаментозно лечение болестта се поставя под контрол.
- Проф. Миланова, по-болна ли става психиката на българина, или пациентите с душевни заболявания не се лекуват?
- Като честота тежките заболявания са едни и същи както у нас, така и в останалите части на света. Проблемът е, че след като излязат от болница, пациентите трябва да задържат подобрението си, но от години последващи грижи в България липсват. А и вкъщи няма кой да ги подкрепя - никой не следи дали болният си е взел лекарствата, как общува с останалите, какво прави, храни ли се, има ли кой да го гледа. Т.е. пациентите имат нужда и от друг вид услуга - социална.
- Пациенти с какви оплаквания приемате по-често днес?
- Заради банковата криза много българи в трудоспособна възраст, чиито пари са замразени и не могат да ги ползват, изпаднаха в състояние на тревожно разстройство или станаха потиснати. Същите оплаквания се отключват и у хора, които не могат да си погасяват кредитите. На тези, които търсят помощта ни, даваме лекарства - антитревожни и успокоителни медикаменти, тъй като ние няма как да им върнем парите...
Вижте, всички процеси в обществото намират отражения и в психическото ни състояние. До психиатър стигат и хората, които са пострадали от природно бедствие. Имам предвид градушките, които изплашиха доста българи и нанесоха поражения върху имуществото им. Някои от тях вече се страхуват да останат у дома, когато завали, и затова идват при нас.
108 гена отключват лудостта!
Екип от учени от 46 европейски и 3 азиатски държави, сред които и българинът проф. Георги Киров от университета в Кардиф, направи революционно откритие: 108 участъка от човешкия геном оказват влияние за появата на шизофрения. Досега се смяташе, че те са около 10.
Какво на практика означава постижението? Разкриването на тези 108 участъка от човешкия геном - това е ДНК веригата, която се състои от четири нуклеотида в различни комбинации - дава възможност за ново лечение на шизофренията. Това ще стане, като се повлияват новоразкритите „виновни” за болестта гени или техните варианти с помощта на медикаментите, които ще бъдат разработени на базата на проучването. Звучи доста сложно, но е от изключително значение за съвременната психиатрия и за битката със заболяването.
Проф. Вихра Миланова и екипът от Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница също помагат за световния научен труд. Те докладвали резултатите от проучването на 650 семейства, в които има шизофреник, от още толкова контроли със здрави хора и от други няколкостотин пациенти с психическото заболяване, но без родителите им да са били болни. Българският принос е голям, тъй като в проучването, оповестено в сп. „Нейчър”, са участвали 1200 семейства, а повече от половината са изследвани у нас.
Фамилиите се приемат за носещи повече информация, отколкото единиците болни, затова и нашите учени по-често се споменават в революционната публикация.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. д-р Вихра Миланова: Шизофренията обича младите хора!
Генни мутации са виновни за отключване на болестта
