“Аз смятам, че неприлично богатите хора са “болни от парите”, които трупат не за нещо конкретно, а просто така.” Такава позиция изразява не кой да е, а небезизвестният проф. Ернст Мулдашев - доктор на медицинските науки, световнопризнат хирург офталмолог, създал множество уникални методики за възстановяване на зрението. Самият той провежда около 800 сложни операции на година. В своите изказвания Ернст Мулдашев често говори за необходимостта от възраждане на духовността в обществото. Той не одобрява факта, че в съвременния свят критерият за щастие са материалните ценности, но смята и се надява, че животът полека-лека ще се променя - постепенно ще започне да се възвръща духовността, като в същото време започне да намалява значението на материалните ценности.
Предлагаме ви случай от професионалната кариера на проф. Мулдашев, който той лично описва в една от многобройните си книги.
БОГАТ ЧОВЕК МЕ УМОЛЯВАШЕ ДА ИЗМИСЛЯ НЕЩО СВРЪХЕСТЕСТВЕНО, ЗА ДА ИЗЛЕКУВАМ ДЕЦАТА МУ
Помня един ужасно богат човек, който доведе при мен децата си - дъщеря и син, безнадеждно ослепяващи от кокоша слепота. Този човек настоятелно ме умоляваше да измисля нещо свръхестествено, за да излекувам децата му. Изведнъж обърна внимание на моя приличен хирургичен костюм и се заинтересува от цената му. Аз го погледнах с недоумение и му отговорих, че струва 2000 рубли. В отговор той отметна ревера на палтото си и каза, че струва 2000 долара, т.е. 30 пъти по-скъпо от моя работен костюм. С този жест намекваше, че ако аз измисля нещо свръхестествено, също ще нося такава скъпа дреха. В отговор повдигнах рамене в недоумение и внимателно се загледах в палтото му, което не предизвика никакви емоции в мен - някакъв сив парцал на карета.
“Етюдът с палтото”, разбира се, по никакъв начин не успя да стимулира моя мисловен процес, още повече че аз по природа не съм в състояние не само да различа скъпа от евтина материя, но и да видя дупка в собствената си дреха. Просто се намръщих и предложих на този ужасно богат човек да остави децата си в нашата клиника, за да се опитаме по хирургичен път да им възвърнем поне отчасти зрението.
“Донякъде” и “отчасти” не удовлетвори ужасно богатия човек. Той започна да ми намеква, че ако успея да излекувам децата му, той “ще развърже кесията си” за мен, ще имам и като неговото палто, и като неговите панталони. Изведнъж си представих, че ако върху не толкова издържаната ми фигура висят още и карирани панталони, а аз заради безобразно високата им цена няма да смея да седна на мръсна пейка с прилепнала към нея дъвка, то аз ще се превърна в роб на този скъп костюм и никога няма да забравя цената, на която е купен. Пък и карираното предизвика у мен затворнически асоциации. Аз наистина го изгледах с негодувание, пояснявайки му, че операцията ще е опит да помогнем и че не мога напълно да гарантирам за положителен резултат от нея, дори към костюма да добави чорапи и разни други аксесоари.
ИСТИНСКИЯТ ЛЕКАР НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КУПЕН
Така му казах на този загрижен за децата си баща. Той обаче сякаш не ме разбра, извади солидна пачка долари от джоба си и каза, че това няма как да не ме накара да измисля как да излекувам децата му. Стигна дотам в нахалството и глупостта си, че пророни необмислената фраза: “Ние, богатите хора, винаги можем да си купим добър лекар”.
Често ми се налага да слушам подобни фрази от богати хора. Един нефтен бос, чийто син имаше подобно заболяване, ми говореше по същия начин. Помня, че лицето ми се зачерви, а вената на шията ми започна да пулсира. Изгледах с бичи поглед този ужасно богат човек и му казах, че истинският лекар се различава от просто добрия лекар по това, че той подхожда към всеки болен с душа и състрадание.
За съжаление така и не успях да го убедя, че парите пречат на това сам Бог да подскаже как да разгадаем болестта и да я излекуваме.
ТОЗИ ЧОВЕК ДОЙДЕ СЛЕД 3 ГОДИНИ - ДЕЦАТА БЯХА СЪВСЕМ ОСЛЕПЕЛИ
Трябва да призная, че по това време успях да разработя метод за лечение на пигментен ретинит - същата тази кокоша слепота - и децата на този много богат човек имаха шанс да прогледнат. Този път той бе облечен в костюм на райе - продължава разказа си проф. Мулдашев. - Аз, естествено, се възмутих, че идват толкова късно, но... какво да се прави! Той започна да се оправдава с това, че неговите деца били свикнали да изкарват зимата в Южна Африка, а лятото - в Южна Англия, и че било трудно да ги замъкне в студената Русия. Той дори прояви нахалството да каже, че пътуването им, идването им в Русия и още повече в провинциалното градче Уфа, може да се интерпретира почти като героизъм и чест за нашия град. Затова аз, д-р Мулдашев, трябвало много да се постарая, за да може неговите деца да приключат това “опасно пътешествие” в “родната” Русия и... да отлетят за Южна Африка съвършено зрящи. А за пари дума да няма - солидната пачка долари ще бъде моя.
Децата на този ужасно богат човек имаха шанс да прогледнат, но само шанс, не стопроцентова гаранция. Погледнах безпомощно разтворените слепи очи на децата и ми стана жал за тях. Те не бяха виновни, че така и не са успели да им обяснят нещо повече за понятието Родина. Те не разбираха, че Родината на човека се определя от Бога, изпращайки от Оня свят духа в тялото на новороденото то да се роди в една или друга част на земното кълбо. И че да престъпиш решението на Бога и да назовеш себе си с далеч по-престижната дума “емигрант” е грях, много голям грях.
А кой знае, може би самият този пигментен ретинит, порочният ген на който се развива в болест максимум в 50% от случаите, може да е наказанието за този грях, когато към святата дума Родина се отнасяш като към празен звук, уповавайки се на по-добрите климатични условия на южния бряг на Англия или на Южна Африка. А за парите, повтори той, да не се безпокоя - пачката е моя. Тогава ударих с юмрук по масата и с тих, но твърд глас му казах, че ще оперирам безплатно. Моите думи изглежда го разстроиха, защото целият се изпоти. Надявам се най-после разбра, че невинаги парите властват над света.
Превод от руски Яна БОЯДЖИЕВА
Проф. Ернст Мулдашев: Истинският лекар не може да бъде купен
Успях да разработя метод за лечение на кокоша слепота!
