Румяна Георгиева е 26-годишно момиче от Пазарджик с детска церебрална парализа още от раждането си. Въпреки двигателните проблеми, Румяна винаги се е стремяла да ходи без чужда помощ и е правила ежедневна рехабилитация. Благодарение на своята упоритост момичето следва и завършва “Социални дейности” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Сега работи в Дневен център за възрастни с увреждания по програма за трудова заетост за младежи с увреждания (проектът свършва на 5 ноември). След инцидент Румяна е с травма на коляното и остава обездвижена за дълго. Това влошава рязко двигателните й способности. За да си възстанови възможността да се придвижва сама, момичето трябва да мине тримесечен курс на роботизирана рехабилитация с “Локомат”, който не се заплаща от Здравната каса.
Ако искате да помогнете финансово на Румяна, може да го направите с превод на сметка в Банка ОББ: BG74UBBS80021045296340, BIC UBBS BGSF, титуляр на сметката Румяна Тодорова Георгиева.
- Румяна, какво предизвика влошаването на състоянието ви?
- На 12 март при слизане от тролей стъпих накриво и ми се извади капачката на лявото коляно. Беше много болезнено. Хората извикаха “Спешна помощ” и когато ме заведоха в болница, травматологът каза, че трябва да седя обездвижена за 45 дни. Трябваше да нося шина, но не можахме да купим и носих една наколенка. Затова не се движех особено.
Ходех само до тоалетната. Коляното много ме болеше и пиех обезболяващи. Това обездвижване за 45 дни доведе до регрес във физическото ми състояние - мускулите ми отслабнаха и вече не мога да се пускам да ходя сама, както преди.
Много по-затруднено е ходенето ми от обикновено, дори и с чужда помощ. Преди инцидента бях постигнала добро състояние, защото през годините не спирах да ходя на кинезитерапия и поддържах мускулния си тонус с фитнес. Само че прогресът в двигателните ми способности се изпари след травмата и принудителното обездвижване.
- Какво решение на проблема намерихте?
- Ходих на консултация с лекар в столичната болница “Сердика”. След обстоен преглед д-р Петров и неговият екип ме обнадеждиха, че съществува реален шанс значително да се подобри състоянието ми и отново да ходя, без чужда помощ. Предложиха ми 12-седмичен курс на лечение с роботизираната система за рехабилитация “Локомат”. Отговорих им, че мога да си позволя само десет дни. Но ми обясниха, че за толкова кратко време няма да постигна никакъв резултат, че максимален терапевтичен ефект се получава за три месеца ежедневна роботизирана рехабилитация с “Локомат Про”. Това е най-новата технология за терапия на двигателните нарушения при детска церебрална парализа, инсулт, множествена склероза и други заболявания.
- Какво всъщност, прави този робот?
- Локоматът коригира движението според индивидуалните затруднения и по този начин към мозъка се подават правилните сигнали и ходенето става по правилния начин. Намалява и спастичността на мускулатурата. С този робот ще се науча да ходя правилно, ще засиля по-слабите си мускули, ще мога да пазя равновесие и да имам устойчивост, като стоя на краката си. Локоматът подпомага движението на цялото тяло, като го поддържа в точната позиция.
Освен терапията с “Локомат” ще ми правят и по две класически рехабилитации на ден, които са по Здравна каса. Само роботизираната рехабилитация не се поема от Касата.
- Колко струва рехабилитацията с робота?
- Цената е 100 евро на ден, защото поддръжката на апарата е много скъпа, а и той самият струва над един милион лева. Моят курс на лечение ще струва 17 704 лв., като досега сме събрали чрез благотворителност 9170 лв. Това са около половината пари.
Горещо се надявам някой ден държавата да поеме своята отговорност и да създаде фонд, чрез който да финансира този вид лечение за всички хора, които се нуждаят от него и не могат да си го позволят. Надявам се да не се налага все да молим хората да помагат на нуждаещи се като мен.
Мара КАЛЧЕВА
