В MyClinic ви предлагаме професионален коментар на най-често задаваните въпроси по тази тема. Наш събеседник е доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. - сексолог-психотерапевт с тридесетгодишен терапевтичен, преподавателски и изследователски опит в сексологията.
Доц. д-р Бостанджиев: През последните 15 години коментарите на тема сексуалност преднамерено бяха вкарани в медицинския модел на мислене с цел да се постигне по-висока печалба от някои нови медикаменти. За съжаление в ежедневната си практика непрекъснато виждам как този подход деформира мисленето и на широката публика, която вече трайно е склонна да вижда във всички предизвикателства на интимния живот единствено медицинска патология. Хората сякаш престанаха да приемат, че както сексуалното желание, така и възбудата, ерекцията и оргазмът са най-съкровена изява на нашите преживявания и междуличностни отношения. Наложи се моделът, в който за емоциите и човешките отношения се мисли последно, след като предварително са изключени всички потенциално възможни “физиологични причини“ за неблагополучията.
Съвременната наука обаче отдавна не работи с тази елементарна представа, която противопоставя тялото на душата. Нещо повече - днес трудно бихме разбрали който и да е човешки феномен, ако не разглеждаме телесното функциониране и субективното ни преживяване в цялостна и неразривна връзка с човешките отношения. В този смисъл и предизвикателствата в интимния живот биха могли най-успешно да се посрещнат, ако се опитаме по-пълно да разберем това сложно взаимодействие между проявите на нашето съзнание в контекста на телесното и междуличностното взаимодействие.
Това ни позволява да търсим много по-ефективна подкрепа на всяко от тези три нива - като промяна в нашите разбирания и избори, промяна във взаимоотношенията и възможност за медикаментозна подкрепа. В по-голямата си част този вид нарушения са свързани с психологически и междуличностни фактори. В повечето случаи жената е способна да достигне до оргазъм при самостоятелна стимулация, но се чувства блокирана да преживее кулминация по време на сношение със своя партньор. Една от причините за това може да е ултимативното очакване от страна на партньора и изпитната ситуация, в която се оказва жената.
Наличието на емоционални проблеми в двойката, неприемането на собственото тяло или негативното отношение към секса, също могат да дадат принос в развитието на този проблем. Често преодоляването на проблема с достигане до оргазъм и сексуална удовлетвореност изисква промяна на някои нереалистични и неадекватни представи и нагласи към сексуалността. В по-редки случаи този проблем може да е свързан с наличието на хормонални заболявания или страничното действие на някои препарати.
Апропо!
Относно липсата на сексуална възбуда при жената причините могат да се търсят в несъзнавани емоционални съпротиви срещу осъществяването на сексуален контакт - ограничаващо възпитание, травматичен минал опит, прикрит партньорски конфликт, неприемане на собственото тяло и др. По аналогия с органичните нарушения на ерекцията при мъжа, липсата на физиологичен генитален отговор може да се свърже и с някои системни заболявания, като съдови увреждания, хормонален дефицит, неврологични и други, които затрудняват или правят невъзможен физиологичния компонент на еротичния отговор. В повечето случаи с нарушение на сексуалната възбуда при жената, проблемът може да се преодолее успешно, стига да се идентифицира правилно неговата причина. Не рядко това изисква съвместните усилия на гинеколог и психотерапевт, които да изяснят в детайли гинекологичния статус, индивидуалното емоционално състояние и естеството на междуличностните отношения със сексуалния партньор.
Втори въпрос:
На какво най-често се дължи потискането на желанието за интимна близост?
Доц. д-р Румен Бостанджиев: Този сексуален проблем се среща при много двойки. Сравнително рядко потискането на желанието за интимна близост е породено от специфичен болестен процес. Спад в сексуалната активност може да настъпи и при депресия, тежки телесни увреждания, интоксикации, прием на определени медикаменти и пр. Във всеки от тези случаи съществуват възможности за терапевтична корекция, които изискват съчетаване на медицински и психологични подходи. Особено интересни са ситуациите, когато промяната в сексуалната мотивация при някой от партньорите е израз на неудовлетвореността му от качеството на междуличностните отношения.
Именно тук психологичната подкрепа на двойката в усилията й да промени своите нагласи и модели на поведение би позволила на партньорите да разкрият много нови възможности за пълноценен и удовлетворяващ съвместен живот. В други случаи липсата на сексуално желание може да е резултат от отсъствието на еротично привличане, емоционална близост и пълноценна комуникация, които предполагат по-радикални решения и избори. И в тези случаи психотерапевтичната помощ би била най-добрата подкрепа. Във всеки от тези случаи сексологичната консултация би избегнала едностранчивостта на тясно медицинския или ограничен психологичен подход, като предложи възможност да се съчетае медикаментозната с психологичната подкрепа.
Трети въпрос:
Нормално ли е мъжът след 55 г. да има затруднения с ерекцията?
Доц. д-р Румен Бостанджиев: Статистически е установено, че с напредване на възрастта зачестяват и нарушенията на ерекцията, предизвикани от някои заболявания, които се проявяват след петдесетте. Възрастта сама по себе си обаче не е фактор, който може да предизвиква нарушение на ерекцията. Ако един мъж живее здравословно и има пълноценни интимни отношения, сексуалният му живот след 50 - 55-годишна възраст може да бъде дори по-удовлетворяващ от този на млади години. Причина за това, според някои изследвания, е по-голямата сигурност, доверие и близост, които се създават в една дългогодишна връзка.
Наднорменото тегло и холестеролът не са абсолютни индикатори за наличие на здравен проблем. Нещата са доста по-сложни и поради това много хора с висок холестерол и наднормено тегло могат да имат перфектна ерекция до късна възраст.
Четвърти въпрос:
„Кризата на средната възраст” ли е причина за кръшкането на мъжете?
Доц. д-р Румен Бостанджиев: Дали партньорите ще направят интимните си отношения вълнуващи през различните етапи от живота си е предизвикателство пред всяка двойка. “Сексът“ не се “случва“ автоматично и ако очакваме нещата да останат същите, каквито са били в началото, без да правим нищо за развитието на човешката ни близост, със сигурно ще останем разочаровани. Опитът показва, че много двойки, свързани не само от еротично привличане, но и от духовна и интелектуална близост, която развиват във времето, споделят по-висока удовлетвореност от интимния си живот на 50 или 60-годишна възраст в сравнение с тази в по-младите години.
Под “криза на средната възраст” се разбират най-различни неща. Най-често тя се свързва с преосмисляне на житейския път и необходимост от активно ангажиране с промяна в по-зряла посока. Човешкият живот непрекъснато минава през подобни преходи и те са възможност да проявим креативност, отговорност и решителност да следваме ценностите и мечтите, които избираме.
Яна БОЯДЖИЕВА
Защо много от жените често не постигат сексуално удовлетворение?
Обсъждането на сексуалните проблеми отдавна вече не е тема табу за българите
