За малко хора правилното хранене е синоним на здраве. Доброто хранене иска мислене, време, инвестиция на отговорност и средства. За много хора това е по-маловажно от седенето на кафе пред блока и после ядене на замразен полуфабрикат, ни разяснява един от най-изтъкнатите експерти у нас по хранене и диететика проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра “Медицинска екология и хранене” към Медицинския факултет в София.

“В една нормална държава децата ще си носят сандвичи от вкъщи. Няма да се налага Министерството на образованието да спира продажбата на чипс в училищните лавки. Но тази култура я няма. 

Именно промяната в мисленето е най-важният, но и най-трудният етап от пътя към по-прецизното хранене. Заради културата и манталитета, както и по икономически причини хората трудно ще надмогнат навиците си, а ще продължават да се облъчват с рекламите на чипс и вафли”, коментира още проф. Попов.

- Проф. Попов, как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
- Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни.

За съжаление, при по-голямата част от сънародниците ни културата на хранене тревожно отсъства - особено по празниците. Типично за българската народопсихология, на всеки празник се зареждат тежки софри, от които не се мръдва от сутрин до вечер. Всяка година след коледните и новогодишните празници, след безкрайната върволица от последващи именни дни, болниците се пълнят с хора, чиито хронични проблеми са се обострили от дългото и системно преяждане и препиване.

Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите. Културата на хранене дори не включва всичко от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Тя е много по-широко понятие, което касае манталитета и осъзнатия избор на всеки човек да живее така, че да не вреди на здравето си.

Българинът се храни все по-лошо. Близо милион и половина българи страдат от затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по брой затлъстели деца. Българите се хранят лошо и небалансирано, което е причина за високия ръст на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Тази тенденция се засилва през последните 10 г. и е отразена в статистиката - спад на консумацията на месо, на кисело и на прясно мляко. Българинът рядко слага на трапезата си и риба. 60% от населението не приема пресни зеленчуци и плодове.

Българите консумират животински мазнини седем пъти повече, отколкото преди 50 г. Консумацията на алкохол се е повишила четири пъти, а на захар - пет пъти.

- Кой е най-големият мит по отношение на здравословното хранене?
- Най-големият мит е, че ни трябват много пари, за да се храним здравословно. По-важно обаче е човек да се храни според спецификата на своя метаболизъм. Затова няма универсална рецепта и диета за отслабване, защото всеки организъм е податлив по различен начин към свалянето и респективно трупането на килограми.

Другата сериозна заблуда е, че не бива да закусваме

Подчертавам дебело, че именно сутрешният прием на храна е от изключително значение, тъй като даваме нужното гориво на тялото ни, за да стартира денят, което ще се изразходва много по-лесно за разлика от обилната вечеря. Преди лягане организмът се подготвя за покой и сън и всъщност солидното похапване късно вечер, към което масово се придържаме, натоварва и уврежда бъбреците, черния дроб и сърцето.

Правете точно обратното на навика - засилете приема на повече продукти сутрин - между 500 и 700 калории, а вечер наблегнете на супите, киселото мляко, плодовете и зеленчуците. В нашата наука сме доказали, че организмът не бива да остава без храна над четири часа, така че разделяйте отделните похапвания през подобен времеви интервал.

- Често се говори за вредата от холестерола. Нивата му само от храната ли се променят, или е генетично обусловен?
- Холестеролът влиза в състава на много хормони, клетки, ензими и без него не може, така че да не го очерняме. Правени са опити с хора, на които не е даван холестерол, и нивата му са се покачвали в техните организми, защото тялото произвежда за собствени нужди. Нивата на холестерола в тялото варират много и са непостоянни. В тази връзка недобросъвестни специалисти забраняват приема на яйца. Те обаче са полезна храна, тъй като в жълтъка, в който се съдържа холестерол, има и много лецитин, който обезврежда вредното влияние на лошия холестерол. Възрастните хора спокойно могат да ядат по 3-4 яйца седмично.

- Привърженик сте на балансираното хранене. Има ли обаче суровина, която завинаги можем да изключим от своето меню?
- Ние, специалистите по хранене, казваме, че няма вредни храни, а вредни количества. И най-полезните продукти могат да ни навредят, ако ги консумираме непрестанно. Затова хапвайте, колкото се може, по-разнообразни суровини, но балансирано.
Два пъти седмично е напълно достатъчно да похапваме месни продукти от типа на всякаква скара или готвени ястия. Вече е категорично доказано, че

естият прием на червени меса увеличава риска от рак на дебелото черво

Яжте риба също поне 1-2 пъти в седмицата, но подбирайте предимно прясна и речна, за да избегнете нефтените замърсявания, характерни за морските и океански басейни.
Нека готвим с възможно най-малко мазнини, независимо от вида им. И олиото, и зехтинът са подходящи в салатен вид. Вече се предлагат кухненски съдове, чието покритие изисква оскъдна мазнина, за да приготвим дадено блюдо.

- Има ли полезен продукт, който като нация постоянно подценяваме?
- Международни данни показват, че България е на едно от последните места по прием на риба. Именно месото на тези морски и речни обитатели е богато на ненаситени омега-3 мастни киселини и е невероятно полезно за редица биохимични процеси, извършвани от органите и системите в тялото ни. Еталон за екологично чист продукт е балканската пъстърва, защото е любител на изключително бистри сладководни реки. Не пропускайте и 1-2 лъжички мед дневно, но не го разтваряйте в горещия чай, тъй като полезните му качества се губят при термична обработка.

Труден е пътят към добрата храна

Забравили, че храненето е ритуал, все по-често дъвчем баничката на работното си място, по улицата, в трамвая. “Загрижени” майки пъхат вафли, кроасани, снаксове и чипсове в чантите на децата си за училище. От проведено изследване сред деца от 0 до 5-годишна възраст е установено, че 10.8% от тях са с наднормено тегло, 8% - със свръхтегло, а 2.8% вече са затлъстели. Интересното е, че тази тенденция е най-силно проявена сред децата от българския етнос, а при турчетата и ромчетата, въпреки че я има, не е толкова силно изразена. 
Резултатите сочат, че това не е свързано със социално-икономическия статус на обществото,  по-скоро проблемът е в културата на хранене и незнание от страна на родителите. Според последното проучване сред деца от 13 до18 г. 30.6% от децата в първи клас са с наднормено тегло, от които 17% със свръхтегло, а 13.6% със затлъстяване.
Задължително в борбата със затлъстяването трябва да влезе и профилактиката на двигателната активност. Необходимо е майките да са по-осведомени как да хранят, респективно отглеждат децата си. Масовото и безразборно предлагане на нездравословни храни и напитки не означава, че не можем сами да си създадем навика да избягваме застрашаващи здравето ни храни.

Люба МОМЧИЛОВА