За първи път добавянето на изкуствено получения подсладител и заместител на захарта в храната е разрешено през 1974 г. Оттогава учените са провели стотици експерименти и са стигнали до извода, че в умерени дози той е безопасен за здравето.
Много хора обаче продължават да вярват, че този подсладител може да причини рак, включително тумори на нервната система. Защо са възникнали такива опасения и дали препаратът трябва наистина да се избягва – ето някои интересни факти. Аспартамът е нискокалоричен изкуствен подсладител, който е приблизително 200 пъти по-сладък от захарта.
Поради това се добавя към храните в минимални количества, което ги прави по-малко калорични. Но аспартамът лесно се разрушава при нагряване и е подходящ само за студени напитки и храни
като сладолед, сода, кисело мляко и дъвки. Добавя се и в пасти за зъби, лечебни сиропи и се продава отделно като подсладител.
През 1996 г. е публикувана статия, авторите на която твърдят, че увеличаването на случаите на злокачествени мозъчни тумори е свързано с аспартама. Като аргументи цитират проучвания върху лабораторни плъхове: при животни, получаващи високи дози от веществото, такива неоплазми се появяват по-често. По-късно публикацията е критикувана за методологични грешки, а по-нататъшни експерименти с животни опровергават връзката на подсладителя с мозъчните тумори.
Последвалите проучвания и при хора показват, че няма нито едно потвърждения на евентуална връзка между аспартама и видовете рак на нервната система. Днес има ограничени доказателства, че аспартамът може да е свързан с рак на черния дроб. Тези констатации идват от наблюдателни аналитични проучвания, а не от експериментални. Хората, които консумират много храни с този подсладител, са диагностицирани с рак на черния дроб малко по-често от връстниците си без подобни хранителни навици. Но това може да се дължи на други причини или да се окаже прецедент.
Ясно е, че любителите на сладки газирани напитки обикновено водят по-малко здравословен начин на живот, което като цяло увеличава риска от рак. Не може да се каже със сигурност, че аспартамът е главният причинител на рак на черния дроб или друг вид тумор. Предвид противоречивите данни за безопасността на аспартама през 2023 г. Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака го класифицират като канцероген от група 2B
Това включва „възможно канцерогенни за хората“ съединения – хипотетично те могат да бъдат свързани с рак, но това не е категорично потвърдено.
Освен аспартама в тази група са и широко използвани добавки като кафеената киселина и екстрактът от листата на алое, но за тях също няма убедителни доказателства за канцерогенното им действие. В същото време червеното месо се класифицира в група 2А - "възможно канцерогенни вещества", а тютюневият дим, алкохолът и слънчевата радиация са в група 1 – „доказани канцерогени“. Хората обикновено, без да мислят за канцерогенността на тези вещества, консумират много месо, пият алкохол и пушат, но се страхуват от аспартама
Решението да се класифицира аспартамът като канцероген е продиктувано повече от предпазливост и желание да се подчертае необходимостта от повече изследвания, отколкото от убедителни доказателства, че причинява рак. Според Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) аспартамът е една от най-изследваните хранителни добавки. Това вещество е проучено повече от сто пъти от различни организации, които стигат до заключението, че в умерени дози заместителят на захарта е безопасен за здравето.
Европейската агенция за безопасност на храните EFSA е определила доза от 40 мг на килограм тегло дневно. Повечето хора никога няма да достигнат тези стойности, защото ако човек тежи 70 кг, той трябва да изпие 20 бутилки газирани напитки в един ден, за да превиши дозата. Хората, които консумират продукти, съдържащи продукта, получават 4,9 мг/кг тегло, което е 10% от препоръчаното количество. Подсладителят може да е опасен само за хора с фенилкетонурия - рядка генетична болест.
Изкуственият заместител на захарта съдържа аминокиселината фенилаланин, която участва в производството на невротрансмитерите допамин, епинефрин и норепинефрин и е източник на енергия. Нейният метаболизъм е нарушен при това заболяване, а пациентите, които страдат от него, не обработват аминокиселината и тя се натрупва в тялото, образувайки токсични вещества. Те могат сериозно да увредят нервната система. Всички продукти, съдържащи тази аминокиселина, включително и с аспартам, трябва да бъдат специално обозначени като източник на фенилаланин.
Милена ВАСИЛЕВА
