През последните години учените определят насекомите като суперхрана и източник на пълноценен протеин, на който се възлагат специални надежди. Европейската комисия наскоро даде зелена светлина на пазара да бъде пуснат третиран със специален метод прах, направен от цели ларви на Tenebrio molitor (жълт брашнен червей) като нов хранителен продукт. Наредбата влезе в сила на 10 февруари.
Прах от ларви на жълт брашнен червей, третирани с ултравиолетова светлина, е одобрен за добавяне като хранителна съставка към редица хранителни продукти (хляб, сирене, конфитюр, компоти, картофени продукти и тестени изделия).
Миналата година на 28 март беше прието научно становище за безопасността на такава съставка. „Потребителите сами решават дали искат да ядат насекоми или не. Използването на насекоми като алтернативен източник на протеини не е новост и те редовно се консумират в много части на света“, отбелязва Европейската комисия на своя уебсайт.
Важно условие за разрешението е насекомите да бъдат третирани с ултравиолетова радиация преди обработка. Това би трябвало да сведе до минимум както хигиенните, така и други възможни рискове за здравето.
Друго важно изискване е, продуктите, съдържащи брашно от насекоми, да са ясно етикетирани. Това е необходимо преди всичко за защита на хората с алергии, особено тези, които реагират на ракообразни или имат алергия към акари. Тъй като насекомите са сходни по своята биологична структура с ракообразните, консумацията им може да предизвика алергични реакции при чувствителни хора.
Поддръжниците на новите разпоредби виждат използването на насекоми за храна като възможност за създаване на екологични алтернативи на традиционните източници на протеини. Отглеждането на насекоми изисква по-малко пространство, вода и фураж от традиционното животновъдство. Това може да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове и да подобри продоволствената сигурност в дългосрочен план
Това не е първият път, когато насекомите са одобрени като хранителни добавки: Европейският парламент вече одобри консумацията на мигриращи скакалци, домашни щурци и малки брашнени червеи, като алтернативен източник на протеини.
В Европа изследванията на хранителните съставки на базата на насекоми се провеждат отдавна. Много учени ги смятат за обещаващи разработки. Не всички лекари обаче са съгласни с това. Както заявява Алексей Решетун, асистент в Катедрата по анатомия на човека в Института по анатомия и морфология на името на академик Ю. М. Лопухин в Университета "Пирогов" и експерт по криминалистика, червеите трябва да се считат за заместител, замяна на един продукт с друг, консумацията на който е напълно извън навика и не е в традициите на европейските народи: „Освен това, никой не може да каже какви алергични реакции могат да възникнат при консумацията им.
Когато човек не се е хранил с такива продукти в продължение на десетилетия и векове, а след това ги въвежда в диетата си, е напълно естествено да се мисли за проявата на алергии, често много тежки, защото тялото не приема тази храна. Да, някои хора в Азия ядат бръмбари. Може дори да се говори за известна традиция по отношение на консумацията им и че местното население е свикнало с такава храна и хората са развили необходимите ензими за усвояването им.
Но, първо, те не са основното им ястие. Второ, въвеждането на такива продукти в диетата не се дължи на техните ползи, а на исторически обстоятелства, по-специално, на глад. В днешно време са по-скоро екзотика. В никакъв случай не може да се каже нещо такова и за европейското население“.
Експертът предполага, че в Европа иновации като тази най-вероятно ще бъдат възприети негативно от мнозинството, дори ако има някаква научна или псевдонаучна обосновка за ползите от такива продукти. Д-р Алексей Решетун смята, че не е необходимо да се заменят традиционните животински продукти с растителни или сурогатни: „Ако това беше някакво средство, което би позволило на човек да удължи живота си, да се отърве от някои социалнозначими болести, водещи до смъртта на човечеството, като сърдечносъдовите заболявания, би имало смисъл. Но, в случая става дума само за финансови интереси."
Бъдещето ще покаже доколко българите ще приемат тази алтернатива на животинските и растителните протеини. Важно е да сме информирани за възможността да присъстват в някои хранителни продукти и да се продават и у нас, и да не забравяме да четем внимателно етикетите.
