Голямата битка с изгарянето на мазнините в тялото - дали е възможна реалност, или е вечна химера. Това е въпросът, който тормози всяка втора дама, а напоследък и мъжете масово се вълнуват от справянето с излишните килограми. Започва новата година, а ние се прераждаме с усещането за нов живот - с нови очаквания, с нови мечти и нови стремежи. Всичко в живота ни сякаш започва отначало, нова година - нов късмет, с визия, но и с по-малко мазнини. Но дали това решение е толкава лесно или бързо, ще попитаме нейно величество науката, за да ни даде правилния отговор...!?
1. Натрупване на мазнини
Мазнините (мастната тъкан) в нашия организъм биват два вида: бяла и кафява. Нека бъдем конкретни и да насочим вниманието си само към бялата мастна тъкан. Клетките на бялата мастна тъкан се наричат - адипоцити. Размерът на типичния адипоцит е около 0.1mm в диаметър. Средното количество на адипоцитите, което присъства в нашия организъм, варира между 30-40 милиарда, с обща маса около 15.5 kg. Ако се появи калориен излишък или както сме свикнали да го наричаме за краткост (прехранване), неусвоените калории се складират под формата на мазнини в адипоцитите. Така те могат да увеличат своя обем до четири пъти, преди да започнат своето клетъчно деление, процес описан в медицинската практика като - хиперплазия. Очакванията ни, че с каквото количество адипоцити се родим, с толкова ще прекараме целия си съзнателен живот, остават химера. Медицинската наука отново е доказала за жалост, че това не е вярно. Адипоцитите се образуват в огромния басейн на прекурсорните стволови клетки (мезенхимни) - същите, от които произхожда и скелетната ни мускулатура. Интересното е, че мускулната и мастната тъкан имат един и същи корен, но за разлика от мастната тъкан, мускулната не може да се превърне в мазнини, дори и след като значително намалим физическата си активност. Вместо това, мускулатурата ни атрофира, а последствията от спирането на физическата дейност са налице. Тялото ни започва да увеличава количеството на мастните си депа, което е резултат по-скоро на повишения апетит, разбира се, и от повишения прием на излишни калории. Резултатът - по-дебели, по-мазни, по-воднисти и с перманентно чувство на вина.
2. Да разчупим леда
За да не усложняваме нещата, ще кажем само, че мазнините, които поемаме чрез храната, биват различни по своята структура, свойства и функции, но ние ще се фокусираме само върху тези, които се отлагат в нашия организъм под формата на липиди и тяхното най-важно подразделение - триацилглицеридите (ТАГ). Те са комплексни мазнини, които служат за енергиен резерв в нашия организъм. Те са естери на висши мастни киселини и глицерола, и съставляват 90% от хранителните мазнини. Попадайки във водната среда на стомаха и червата, те се групират в големи мастни капки наречени - (глобули), каквито всеки може да види, когато капне олио в купичка с вода. За да се разбият тези глобули, жлъчният мехур отделя жлъчни киселини, които разграждат ТАГ на по-малки капки, за да могат адаптираните ензими да ги атакуват и да ги подготвят за навлизане в кръвната плазма. Ензимите разграждат ТАГ на 1,2-моноглицериди и свободните мастни киселини. Там те се абсорбират в тънките черва, повторно се преобразуват в ТАГ, които могат да се отложат като холестерол или липопротеини и през лимфните пътища да дифундират в кръвообращението. Някой от свободни мастни киселини, както и ТАГ, могат свободно да постъпят в кръвообращението и да бъдат усвоени от сърцето или мускулната тъкан, за да бъдат използвани като непосредствен източник на енергия в дългосрочен план. ТАГ от своя страна могат да се абсорбират от черния дроб, да се транспортират до адипоцитите, където чрез един ензим, наречен липопротиен липаза (ЛПЛ), отново да се разбият на мастни киселини. Тук за наше най-голямо съжаление се намесва инсулинът - хормонът, който бива обявен за “лошият”, защото една от функциите му е да складира неприятните мазнини. Високите нива на инсулина увеличават количеството на ЛПЛ и ускоряват отлагането на липоцитите в ТАГ. Оказва се обаче, че лошият инсулин понякога, не е толкова лош, защото именно той ни спасява от високата кръвна захар, като я поддържа във физиологична норма (референтни граници). Така тялото предпазва останалите клетки от увреждания, породени от високите нива на кръвната захар. Накратко - инсулинът е хормон, отговарящ за съхраняването на енергия, в частност под формата на мазнини. Резултатът - ако се храним с нискокалорична храна, този процес е добре балансиран, посреща нашите енергийни нужди и не предразполага към натрупване на излишна телесна мазнина.
3. Загуба на мазнини
Голямата загуба на мазнини (липолиза) настъпва, когато мастните клетки са стимулирани от някои хормони, като (растежен хормон, глюкагон, адренокортикотропен хормон), както и от някои специфични ензими, които разграждат мастните глобули до глицерол и свободни мастни киселини. Интересното е, че доскоро се смяташе, че само един ензим носи пълната отговорност за разграждането на всички видове мазнини. Освен това се считаше, че освободените от “робството на ТАГ” свободни мастни киселини могат да правят каквото си искат, но всъщност те са лишени от свобода, тъй като пребивават в “своеобразен затвор”, което отново ги принуждава да се връщат към ТАГ (вероятно да се заредят с допълнително време за неуспешния опит за бягство).
Науката отново се включва в действие и чрез модерни ултразвукови изследвания установява, че когато мазнините се отложат в ТАГ, за тяхното разбиване се притичва на помощ новооткритият ензим, наречен мастна-триглицерид-липаза (МТЛ), който разкъсва връзките на един от трите глицерол свързани мастни киселини. МТЛ просто отчупва единия атом от молекулата на ТАГ и я преобразува в диацилглицерид (ДАГ), като по веригата се губи една мастна киселина. Реакцията продължава. ДАГ бива нападнат от втори ензим, наречен хормон-чувствителна-липаза (ХЧЛ) и губи още един атом, реакцията завършва с включването на трети ензим, който напълно разрушава остатъка от молекулата на ТАГ и трансформира фрагментите в мастни киселини. Трите свободни мастни киселини и глицерол, които се образуват при разграждането на ТАГ, могат да дифундират в кръвния поток или да се превърнат отново в мазнини. Въпреки това, науката отново ни дава надежда, че тези свободни мастни киселини могат да се използват от клетките като енергиен източник.
Казано просто - когато сме в процес на изгаряне на мазнини, тези малки енергийни фабрики на мастните клетки ни помагат да избутаме този процес на по-голяма предавка и с повече енергия да постигнем и по-висока скорост в изгарянето на мазнините. Някога се считаше, че мастните клетки са метаболитно спокойни, но през последното десетилетие се установи, че те произвеждат хормони, които влияят както на апетита, така и на скоростта на метаболизма. Оказа се на практика, че по-добре да имаме относително повече мастни клетки, но с малък обем, отколкото по-малко, но с по-големи размери. В крайна сметка, това е все едно да нахраним сто гладни деца (малки мастни клетки), отколкото няколко сумиста (големи мастни клетки). Не е тайна, че мастните клетки на дебелите хора усвояват мастните киселини по-лесно, отколкото при слабите, което показва, че организмът им не ги изгаря за енергия, а ги съхранява под формата на допълнителни мазнини. Така се получава претоварване на системата и се достига до състояние, наречено инсулинова резистентност (синдромът Х) или преддиабетно състояние. Има само два основни показателя, които могат да накарат адипоцитите да стартират разграждането на мазнините и те са:
1. Когато тялото е гладно и не се е хранило в продължение на много часове, се насърчава отделянето на хормони, които стимулират липолизата. Най-важните от тях са: адреналин и норепинефрин.
2. Когато тялото отново е подложено на липса на калории, концентрацията на определен клас стероидни хормони (гликокортикоиди) се повишава, което стимулира производството на адренокортиктропен хормон, който от своя страна насърчава изгарянето на мазнините.
4. Простагландините и генетика
Простагландините са голяма група вещества, които са получени от мастни киселини и за най-голяма наша изненада регулират по уникален начин натрупването и разграждането на мазнините в клетките. Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни посредници. В мастните клетки се намира един невероятен ензим, който генерира простагландин, наречен - простагландин Е2 (PGE2). Този простагландин забавя разграждането на мазнините, чрез химическо послание, отправено към цикличния-аденозинмонофосфат (сАМФ), породено от специфичните хормони, които се грижат за изгарянето на мазнини. Същите тези изключително сложни химични процеси могат да се случат и когато сме подложени на отслабване с различни по рода си лекарствени форми (продукти за отслабване).
Тази група специфични хормони, и лекарствени форми циркулиращи в кръвта, сами по себе си не могат да активират процесите, насочени към изгарянето на мазнините. Това може да се случи, когато е генериран (сАМФ), носещ своето съобщение като куриер, който доставя конкретна пратка до своя потребител. Ако куриерът, в случая (сАМФ), не пристигне или се разпадне, то получателя (мастната клетка), просто седи и си губи времето. Злосторникът (PGE2) унищожава (сАМФ) и предотвратява загубите на мазнини. В резюме, само ще допълня за по-любознателните, че количеството на произведения (сАМФ) зависи отново от един специфичен ензим, който се нарича - Адипоцитна-фосфолипаза А2, който от своя страна се кодира от специфичен ген, който отговаря за процесите, свързани с липолизата. И всичко това, като за капак, зависи от нашия приятел инсулина, който след нахранване прави невероятни физиологични пиршества. Ако направим една простичка равносметка от всичко казано дотук, трябва много добре да осъзнаем, че всички тези процеси, които се извършват в нашето тяло, с наличието на всички тези хормони, ензими, лекарства и т.н., за всеки един от нас, са строго генетично детерминирани.
В тази статия имах възможността да ви представя колко ценна е науката и как без нейната изключителна помощ всичко ще бъде обречено на провал. Натрупването на мазнините и тяхното изгаряне, никога не е изглеждало, няма да изглежда и за в бъдеще ще продължава да не изглежда толкова простичко решение.
Боян Савчев, магистър фармацевт
Голямата битка с изгарянето на мазнините - реалност или една вечна химера?
Клетките на пълните хора усвояват мастните киселини по-лесно, отколкото при слабите, а организмът им ги трупа
