Медът е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар намалява както умствената, така и физическата дейност. Съдържащите се в меда витамини, макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.
Етеричните и смолистите вещества в меда имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система и тонизират организма.
Основният начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища, е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден разтвор.
Медът, поставен върху рана, води до прилив на кръв и лимфа. Той предизвиква отделянето на обилен секрет, който почиства раневата повърхност. Към този ефект на механично почистване на раната се добавя и неговото антибактериално действие, както и на съдържащите се в меда флавоноиди, които от своя страна засилват регенеративните способности на клетките. Медът влияе благоприятно на раневия процес на кожата и на лигавиците и като стимулира гранулирането и епителизацията. Лечението се провежда чрез намазване на раната с мед или чрез бани с 30-процентен воден разтвор на мед. Постига се бързо очистване на раната от гнойната секреция и последващо епителизиране.
Епителизиращото и антибиотичното действие на меда се използват и за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина и на влагалището. Медолечение под форма на смучене на късче озахарен мед или масаж на венците се прилага при пародонтоза.
Въз основа на антибиотичното, противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имуностимулиращото и други въздействия на меда, той е показан като главно или помощно средство при лечението на стомашно-чревни, дихателни, сърдечносъдови и дори гинекологични заболявания. Препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болни, при неврози, както и за профилактика на различни заболявания. Единственото противопоказание за употреба на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите (напр. диабетици) употребата на меда е относително противопоказание.
Многобройните му съставки подпомагат функциите на стомашно-чревния тракт, нормализират киселинността, регулират ферментационните процеси, а захарите му се резорбират направо, без да дразнят стомашната лигавица. Начинът на приемане на меда при стомашни заболявания влияе на стомашната киселинност. Приемането му непосредствено преди ядене, разтворен в студена вода, спомага за повишаване на стомашната секреция и обратно, приемането му един и половина - два часа преди ядене, разтворен в топла вода или отвара от билки, понижава стомашната секреция. Затова е препоръчително болните със стомашна и дуоденална язва да приемат меда един и половина - два часа преди ядене. При болни с гастрит е необходимо да се изследва киселинността на стомашния сок, тъй като тя може да бъде както понижена, така и повишена.
Впрочем!
Медът подобрява перисталтиката на червата и регулирайки изпразването им, влияе благоприятно при хроничен запек.
Пчелният мед действа успокояващо на нервната система. Той може да се използва като помощно средство при неврози, придружени с безсъние. Тогава се приема три часа след вечеря.
Горещи
Коментирай