Пълнозърнестият хляб, зеленчуците и кафявият ориз не са много полезни?

https://zdrave.to/index.php/zdravoslovno-hranene/plnozrnestiyat-xlyab-zelencucite-i-kafyaviyat-oriz-ne-sa-mnogo-polezni Zdrave.to
Пълнозърнестият хляб, зеленчуците и кафявият ориз не са много полезни?

През последните години и десетилетия непрекъснато се говори за вредата от месото, особено червеното. И се превъзнася ползата от пълнозърнестия хляб, пресните зеленчуци и кафявия ориз. Но ето, че и те попаднаха под прицела на критиките. Причината - “съдържат антивитамини”, т.е., вещества, които не позволяват пълноценното усвояване на полезните вещества от храната.

Експерти обясняват дали и как може да се намали тяхното негативно въздействие върху организма. Няма никакво съмнение в преимуществата на растителната храна, те са очевидни: високо ниво на растителни влакна и мазнини, аскорбинова киселина, бета-каротин.

Но в растителната храна се съдържат и вещества-антинутриенти. Сред тях са т.нар. лектини. Някои привърженици на здравословното хранене им приписват силно негативни свойства – от общо изтощение на силите и качване на килограми до удар по имунитета и дори провокиране на тумори.

Така ли е наистина, след като същите тези лектини се съдържат в най-високо ниво именно в продуктите, които сме свикнали да приемаме за полезни – пресни зеленчуци, кафяв ориз или пълнозърнест хляб. 

Лектините са семейство белтъчини, съдържащи се в някои растителни продукти и притежаващи способността да свързват  въглехидратите на повърхността на клетките, предизвиквайки тяхната аглутинация („слепване“). С помощта на тези протеини лектините, обясняват експертите, растенията се отбраняват от насекоми, животни и… хора. Попадайки в техните организми, те пречат за усвояване на минералните вещества и нарушават междуклетъчната комуникация. Нашите храносмилателни ферменти невинаги са способни да се справят с тях. 

Зелената средиземноморска диета намалява двойно мазнините по корема

Между другото, глутенът е една от разновидностите на лектина. Дълго време за лектините са знаели само ботаниците и лекарите, докато не излезе и нашумя книгата на доктор Стивън Гандри „Парадоксът на растенията: скритите опасности от „здравословната храна“. В нея той поставя под съмнение вярата в безусловната полза от продуктите, които смятаме за здравословни. 

Д-р Гандри твърди, че попадайки в човешкия организъм с храната, лектините влияят негативно на храносмилателния процес, пречат за усвояването на витамините и минералните вещества и повишават пропускливостта на чревната стена, попадат в кръвта и увреждат еритроцитите. Което означава, че лектините се отнасят към т.нар. провъзпалителни вещества, редовната употреба на които предизвиква и поддържа хронично възпаление в нашето тяло. Също така може да провокират алергични реакции и развитие на автоимунни заболявания.

Бобовите и пълнозърнестите продукти, ядките, семената, царевицата, картофите, патладжаните, пиперът, в т.ч. лютивият, млечните и морските продукти – всички те съдържат много лектини. Но най-много ги има в пшеничното брашно, и то в пълнозърнестото, което дълго време се смяташе за най-полезно. Нашият организъм възприема този лектин като патоген, затова имунитетът започва да се бори с него, изработвайки антитела.

Съществуват простички начини значително да понижим количеството лектини в продуктите, казват експерти. Например, преди да сложим да се варят грахът, нахутът, фасулът и булгурът, следва да ги накиснем в студена вода за 8-12 часа. Освен това накиснати предварително, тези продукти се сваряват много по-бързо след това и се намаляват симптомите на метеоризъм в случая от бобовите продукти. 

По същия начин следва да накисваме семките и ядките, особено що се отнася до фъстъците и кашуто. Така те по-лесно се избавят от лектините и се усвояват. У доматите, пипера и патладжаните лектини се съдържат основно в семената. Затова преди приготвянето им е достатъчно просто да ги отделите от тях.

Помага и термичната обработка: патладжаните така или иначе, ги готвим, а пиперът и доматите е най-добре да се запичат, преди да бъдат добавени в салатата. Въпреки че съществуват някои заболявания, при които тези продукти трябва изцяло да се изключат от менюто, например при цьолиакия и при автоимунните болести като ревматоиден артрит, псориазис и т.н. 

Основният съвет: следете състоянието си, след като сте изяли един или друг продукт с високо съдържание на лектини. Ако забележите и най-лекото разстройство на храносмилането, умора, отпадналост, появяване на акне по кожата, опитайте макар и временно да изключите този продукт от менюто си. И да видите как ще реагира организмът ви. 

Горещи

Коментирай