Д-р Янакиева завършва Медицинска академия - София. Магистър по медицина. Има призната специалност по спортна медицина. Работила е в Районна болница – Лом, в Националния център по спортна медицина, Медицински център по рехабилитация и спортна медицина, Кабинет по спортна медицина.Завършила е специализации по спортна медицина, ехография, токсикология, анестезиология и реанимация, здравен мениджмънт.
Има дългогодишен опит в областта на спортната медицина, профилактиката, храненето, отслабването, възстановяването и биостимулирането.
- Д-р Янакиева, промени ли се отношението на диетолозите към яйцата? Да ги ядем, или да ни ги ядем? Чела съм например, че от яйцето се напълнява.
- Тази измислица води началото си от голямото съдържание на мазнини в жълтъка. Но това е чисто логическо умозаключение. При широко мащабни научни изследвания на учени от САЩ (Университет на Кънектикът) и Великобритания е установено, че най-добрата закуска е яйцето. След нея чувството на ситост се съхранява най-дълго и на обяд хората изяждат по-малко храна, което е предпоставка за намаляване на риска от затлъстяване и редуциране на вече натрупаните килограми. Изводът е бил, че 1-2 яйца на ден могат да се използват в програми за намаляване на теглото. Още повече че едно средно голямо яйце не съдържа много калории – около 75 ккал. Съдържащите се в него липотропни вещества – холин и лецитин, предотвратяват мастната инфилтрация на черния дроб (стеатоза), която е често срещана при затлъстяване.
- Вярно ли е, че яйцата от пъдпъдък са по-полезни от кокошите?
- Тази „приказка” вероятно е измислена от търговците на пъдпъдъчи яйца. Но резултатите от биохимичните анализи са категорични. Витамините и минералите в двата вида яйца са приблизително в равни количества. Веществата, които имат някакво значение в профилактиката на атеросклерозата (коналбумин, лизозим, флавопротеинсиалова киселина), в кокошето яйце са повече. Холестеролът в пъдпъдъчите яйца е повече. Ако ще си лекуваме атеросклерозата с яйца, то това са кокошите.
- Тежка храна ли са яйцата? Какво е вашето мнение?
- Този мит също има народен произход. В основата му стои наличието на болен черен дроб, жлъчен мехур и задстомашна жлеза у някои хора. При тях след консумация на твърдо сварени яйца се появяват тежест и болка в дясното подребрие и чувство за дискомфорт, което поражда мисли за не приемането на тази храна от организма им, следователно - тя е тежка и не се препоръчва. Наистина, при заболявания на тези органи тя не се препоръчва. Но що се отнася до тежестта на яйцата, това е абсолютно неправилно мнение. Напротив, те са много лека храна. Няма друг продукт, който да
се усвоява в 98%
без особени усилия от организма и без да оставя някакви отпадъци и „шлака”. Яйцата са еталон за хранителен белтък. Рохките яйца могат да се смелят за един час. За каква тежка храна може да става въпрос?
- Споменахте рохките яйца. Суровите не са ли по-полезни от термично обработените?
- Отдавайки дан на този мит, бабите ни тъпчеха в детството със сурови яйца. Елементарните знания по биохимия показват друго. Суровите белтъци много трудно се разграждат и утилизират от организма. Виновен за това е един ензим - антитриптаза, който се съдържа в суровия белтък и затруднява неговото разграждане. В този случай може да се каже, че кокошето яйце е тежка храна. Но това не важи за варения продукт, който се разгражда и усвоява идеално.
Варените белтъци се включват в най-строгите диети, когато не трябва да се натоварва храносмилателната система. Именно суровото яйце може да се определи като вредно. То съдържа белтъка авидин, който свързва витамина биотин и той се изхвърля от организма. При честа употреба на сурови яйца може да се получи биотинов недостиг с последици за здравето – дерматит, депресия, отпадналост,
атрофия на рецепторите на езика
Друга заблуда е, че оранжевите жълтъци са по-полезни от жълтите. Това също е народна приказка. Идва от това, че когато нещо чисто естетически е по-приятно за окото, то не може да не е по-полезно. На практика цветът на жълтъка зависи от храната на кокошките и съдържанието в нея на растителни пигменти.
Съща така няма разлика и между яйцата с бяла и тези с по-тъмно оцветена черупка. По-тъмните яйца по състав не се отличават от белите. Те се снасят от определен вид кокошки. Единственото отличие от белите е, че техните черупки са по-здрави и по-трудно се чупят и за това са предпочетени от производители и търговци.
- Колко яйца можем да ядем, за да има полза, а не вреда от този полезен продукт?
- По този въпрос, колкото лекари, толкова мнения. Когато яйцата бяха в немилост заради холестерола, лекарите ги ограничаваха до 1-2 в седмицата. И досега някои колеги препоръчват до 3-4 седмично. При много широкомащабни проучвания в Америка с участието на 120 000 души, които са били наблюдавани в продължение на 14 години, е получен еднозначен резултат: при тези хора, които са изяждали по 7-14 яйца седмично, инфаркти и инсулти са се случвали не по-често от тези, които са консумирали само по едно яйце седмично. От там и изводът: по 1-2 яйца на ден не носят никаква вреда за здравето.
Те не предизвикват атеросклероза
Мнението, че яйцата водят до атеросклероза на кръвоносните съдове, се появи преди 30 години и все още живее в масовото съзнание. То е чисто умозрително и се основава на съдържанието на холестерол в жълтъка. Научните данни отдавна са опровергали влиянието на яйцата за появата на атеросклероза. Първо, освен холестерола в тях се съдържат и неговите антагонисти – фосфолипиди, които по количество са повече и в благоприятно съотношение с него 6:1. Второ, установено е, че по-голямата част от холестерола организмът (по-конкретно черният дроб) използва в синтеза на жлъчните киселини и клетъчните мембрани. Трето, Световната здравна организация в един от своите доклади заяви, че холестеролът от храната не е рисков фактор за развитието на атеросклероза. Той е жизненонеобходимо вещество. За какво се съдържа в яйцата? Защото за направата на едно здраво пиле е нужен доста холестерол.
Яйцата са продукт с висока хранителна и биологична стойност. В тях са концентрирани всички компоненти, необходими за развитието на един организъм, при това в оптимално балансирано съотношение – незаменими и заменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, значително количество мастноразтворими витамини (витамин А, Д, Е), витамин В2, витамин В12, фолиева киселина, витамин Р.
Милена ВАСИЛЕВА
