Проучване, проведено при лабораторни мишки, показва, че времето за хранене е от съществено значение за забавяне на стареенето. При диета с ограничени калории мишките, които се хранят само по време на активната фаза на циркадния си цикъл, живеят с близо 35% по-дълго от останалите, които ядат, когато пожелаят.
Мишките на диета с ограничени калории, които се хранят само по време на неактивната фаза от денонощието, живеят с 10% по-дълго от животните в контролната група на проучването.
Ако откритията са валидни и за хората, учените предполагат, че трябва да намалим приема на калориите и да избягваме да се храним късно вечер, за да увеличим продължителността на живота си, пише в своя публикация сайтът medicalnewstoday.com.
Проучванията при гризачи и маймуни показват, че диетите, които силно ограничават общия прием на калории, като същевременно осигуряват основни хранителни вещества, удължават средната продължителност на живота им.
Диетите с ограничаване на калориите при хората, които включват намаляване на средния им прием с около една трета, също могат да удължат човешкия живот, въпреки че понастоящем липсват убедителни доказателства за това. Проучванията върху животни разкриват, че времето на ограничаване приема на калориите може да повлияе на циркадната система, която контролира дневните цикли на физиологията, метаболизма и поведението. Това също е свързано със стареенето.
Как работи проучването?
За да установят дали времето на хранене влияе на продължителността на живота - независимо от ограничаването на калориите и гладуването - учените разделят животните на шест групи. В едната група, която служи като контролна, животните можели да се хранят колкото и когато искат. Останалите пет групи се хранели с ограничени калории (30-40% по-малко) при еднакъв общ калориен прием, но с различен график на хранене. Контролните мишки, които се хранели без лимит, имали средна продължителност на живота 800 дни, докато гризачите на диета с ограничени калории и храна, която се предлагала денонощно, живеели 875 дни или с 10% повече.
Препоръки за храненето от Учителя Петър Дънов
Мишките на диета с ограничени калории, които се хранели само през деня и гладували по 12 часа през нощта, живели 959 дни. С други думи, те са живели с почти 20% по-дълго от контролните мишки.
Но тези с ограничена консумация на калории, които се хранели само по време на активната си фаза (за гризачите това е през нощта), а след това гладували през останалите 12 часа, живели най-дълго - средно 1068 дни, което е с почти 35% повече от контролните животни.
Учените съобщават своите открития в списание „Наука“. „Открихме нов аспект на ограничаването на калориите, който драстично удължава продължителността на живота при нашите лабораторни животни - казва старшият автор на изследването д-р Джоузеф Такахаши, изследовател от Медицинския институт „Хауърд Хюз“ и председател на Катедрата по неврология в Югозападния медицински център. - Ако тези открития се потвърдят и при хората, може би ще трябва да преосмислим дали наистина искаме да похапнем в полунощ“, добавя той.
Здравословно стареене
Установено е също така, че диетата с ограничени калории подобрява регулирането на нивата на глюкоза и инсулиновата чувствителност при животните. Все пак подобренията са най-осезаеми при мишките, които се хранят само през нощта (активната им фаза). Това предполага, че мишките са били по-здрави и са остарявали по-бавно, казва д-р Такахаши.
При всички мишки изследователите установили, че стареенето увеличава активността на гените, свързани с възпалението, и намалява активността на тези, които са отговорни за метаболизма и циркадните ритми. Ограничаването на калориите забавило тези свързани с възрастта промени, но най-значителни ползи извлекли мишките, които се хранели само през нощта.
„Тъй като стареенето може да се счита за прогресивно засилване на възпалението в тялото, ограничаването на калориите забавя това свързано с възрастта явление, което също е в съответствие с отлагане на процеса на стареене“, казва д-р Такахаши.
Нарушаване на съня
Авторите отбелязват някои ограничения на своето проучване. По-специално те пишат, че нарушаването на съня при мишките, които са се хранили през деня (по време на неактивната фаза), може да е допринесло за по-кратката им продължителност на живота. Освен това всички мишки в проучването са били мъжки. Авторите пишат, че хормоните на яйчниците могат да осигурят известна защита срещу нарушенията в циркадните ритми при женските.
Повишени нива на кръвната захар
Храненето късно вечер пречи на способността на организма да поддържа нивата на кръвната захар в здравословни граници. Скорошно проучване установи, че това е особено вярно за хората с определена вариация на гена за мелатониновия рецептор. Мелатонинът е хормон, който подпомага цикъла сън - бодърстване. Тъй като нивата му се увеличават вечер, това предизвиква сънливост и влошава секрецията на инсулин. В резултат на това организмът по-трудно контролира нивата на кръвната захар след хранене близо до времето за лягане. Поради това изследователите препоръчват да се избягват въглехидратите на вечеря.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
