Силните "оръжия" срещу рака могат да се сложат и в чинията

Начинът на хранене е отговорен за различията при раковите заболявания в отделните страни

https://zdrave.to/index.php/zdravoslovno-hranene/silnite-oryjiq-sreshtu-raka-mogat-da-se-slojat-i-v-chiniqta Zdrave.to
Силните "оръжия" срещу рака могат да се сложат и в чинията

Ра­кът и хра­не­не­то е дис­ку­сия, во­де­на чес­то пъ­ти емо­ци­о­нал­но и до­ри иде­о­ло­ги­чес­ки. Всич­ки ин­тен­зив­ни из­с­лед­ва­ния по­каз­ват дос­та яс­но, че има хра­ни, ко­и­то мо­гат да сти­му­ли­рат ту­мо­ри­те, и хра­ни, ко­и­то пре­чат за раз­ви­ти­е­то им или до­ри го пре­дот­в­ра­тя­ват. Но­ви­на­та е доб­ра, за­що­то то­ва са сил­ни оръ­жия в ръ­це­те ни или по-доб­ре ка­за­но - в чи­ни­я­та ни.

Из­пол­з­ва­ме ли обаче те­зи зна­ния, е друг въп­рос. Спо­ред из­чис­ле­ния на На­ци­о­нал­ни­я ин­с­ти­тут за ра­ко­ви из­с­лед­ва­ния в САЩ по­ве­че от ед­на тре­та от всич­ки ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния за­ви­сят от хра­не­не­то. За още ед­на тре­та от тях при­чи­ни­те­лят е ци­га­ре­ни­ят дим.

Гер­ман­с­ко­то дру­жес­т­во по въп­ро­си­те на хра­не­не­то съ­що об­ръ­ща из­рич­но вни­ма­ние на то­ва, че пог­реш­но­то хра­не­не има ре­ша­ва­що зна­че­ние при въз­ник­ва­не­то на ра­ка.

Те­зи на­пъл­но офи­ци­ал­но изнесени дан­ни оба­че не би­ва да ни за­лъг­ват - все та­ка труд­но е да се на­ме­ри и до­ка­же при­чин­но-след­с­т­ве­на връз­ка меж­ду раз­ви­ти­е­то на един ту­мор и от­дел­ни­те със­тав­ки на хра­на­та.

Хи­ля­ди фак­то­ри мо­же да до­ве­дат дотам, че от ед­но неп­ра­вил­но де­ле­ние на клет­ки да въз­ник­не зло­ка­чес­т­вен ту­мор. Ка­те­го­рич­но­то кла­си­фи­ци­ра­не на всич­ки те­зи вли­я­ния прак­ти­чес­ки е не­въз­мож­но, още по­ве­че че меж­ду ув­реж­да­не­то на клет­ка­та и об­ра­зу­ва­не­то на ту­мо­ра чес­то пъ­ти ми­на­ват де­се­ти­ле­тия.

Въз­ник­ва въп­ро­сът, как то­га­ва ме­ди­ци­те и ди­е­то­ло­зи­те пра­вят из­чис­ле­ния от­нос­но де­ла на хра­не­не­то в ра­ко­ви­те за­бо­ля­ва­ния. Пър­ви­те дан­ни за ня­как­ва за­ви­си­мост меж­ду хра­на­та и ра­ка бя­ха да­де­ни от епи­де­ми­о­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния. То­ва са, та­ка да се ка­же, “про­уч­ва­ния в от­к­ри­то прос­т­ран­с­т­во”, при ко­и­то уче­ни­те наб­лю­да­ват къ­де се по­я­вя­ват по-чес­то и с нат­руп­ва­не на от­дел­ни бо­лес­ти.

Та­ка нап­ри­мер има го­ле­ми раз­ли­чия меж­ду слу­ча­и­те на рак в САЩ и в Япо­ния. Те­зи две стра­ни имат приб­ли­зи­тел­но ед­нак­во ви­сок стан­дарт в ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та, в об­ра­зо­ва­ни­е­то, в ме­ди­цин­с­ко­то об­с­луж­ва­не и по­чти еднаква го­ля­ма про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та. И все пак те се раз­ли­ча­ват съ­щес­т­ве­но по от­но­ше­ние на ра­ко­ви­те за­бо­ля­ва­ния. Япон­ци­те се разболяват по-чес­то от рак на сто­ма­ха, кой­то в САЩ не иг­рае го­ля­ма ро­ля. В Се­вер­на Аме­ри­ка пък хо­ра­та се раз­бо­ля­ват от рак на бе­ли­те дро­бо­ве, на де­бе­ло­то чер­во и на прос­тат­на­та жле­за. За япон­ци­те те­зи ра­ко­ви фор­ми не пред­с­тав­ля­ват осо­бе­на опас­ност.

Още през 70-те го­ди­ни на ми­на­лия век уче­ни­те обя­ви­ха, че начинът на хра­не­не е от­го­вор­ен за раз­ли­чи­я­та при ра­ко­ви­те за­бо­ля­ва­ния в от­дел­ни­те стра­ни. Днес ве­че има сто­ти­ци про­уч­ва­ния, ко­и­то ра­зяс­ня­ват за­ви­си­мост­та меж­ду нис­кия про­цент на ра­ка и хра­не­не­то, бо­га­то на пло­до­ве и зе­лен­чу­ци. Осо­бе­но ин­тен­зив­но се про­уч­ват две об­лас­ти.

Пър­ва­та е вли­я­ни­е­то на бо­га­то­то на маз­ни­ни и бед­но на ба­лас­т­ни ве­щес­т­ва хра­не­не при въз­ник­ва­не­то на ра­ка на де­бе­ло­то чер­во.

Вто­ра­та е вли­я­ни­е­то на хра­не­не, бед­но на пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, при въз­ник­ва­не­то на бе­лод­роб­ния рак.

Всич­ки из­с­лед­ва­ния сти­гат от­но­во и от­но­во до един и съ­щи ре­зул­тат: при хо­ра­та, ко­и­то кон­су­ми­рат мно­го пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, съ­щес­т­ву­ва на­по­ло­ви­на по-ма­лък риск от ра­ко­во за­бо­ля­ва­не. За­то­ва в САЩ нап­ри­мер На­ци­о­нал­ни­ят ин­с­ти­тут по ра­ка пре­по­ръч­ва днев­но все­ки да изяж­да по пет пор­ции зе­лен­чу­ци и пло­до­ве.
 
РЕШЕНИЕТО Е В БАЛАСТНИТЕ ВЕЩЕСТВА
 
Ба­лас­т­ни­те ве­щес­т­ва са ис­тин­с­ки майс­то­ри в то­ва, да нор­ма­ли­зи­рат ви­со­кия хо­лес­те­рол. От ед­на стра­на, те об­ра­зу­ват съ­е­ди­не­ния с га­ле­но­ви­те ки­се­ли­ни, не­об­хо­ди­ми за хра­нос­ми­ла­не­то на маз­ни­ни­те, и та­ка пре­дот­в­ра­тя­ват об­рат­но­то им връ­ща­не в кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то. Тя­ло­то гу­би га­ле­но­ви­те ки­се­ли­ни, ко­и­то тряб­ва да си про­из­ве­де от­но­во от ос­нов­на­та су­ро­ви­на хо­лес­те­рол. По то­зи на­чин хо­лес­те­ро­ло­ви­те за­па­си на­ма­ля­ват.

От дру­га стра­на, ба­лас­т­ни­те ве­щес­т­ва мо­гат да об­ра­зу­ват съ­е­ди­не­ния ди­рек­т­но с хо­лес­те­ро­ла от хра­ни­те и та­ка пре­дот­в­ра­тя­ват по­е­ма­не­то му в тя­ло­то. Най-до­бър ефект при по­ни­жа­ва­не на хо­лес­те­ро­ла имат пек­тинът, ко­йто се съ­дър­жа в пло­до­ве­те (най-мно­го в ябъл­ки­те), и во­до­раз­т­во­ри­ми­те ба­лас­т­ни ве­щес­т­ва в ове­са и в бо­бо­ви­те, до­ка­то це­лу­ло­за­та (в пше­нич­ни­те три­ци) ня­ма вли­я­ние вър­ху хо­лес­те­ро­ла в кръв­та.

До­ри 120-140 гра­ма ове­се­ни яд­ки на ден на­ма­ля­ват хо­лес­те­ро­ла с 8-10 на сто от из­ход­на­та му стой­ност.

С око­ло 60 гра­ма ове­се­на ка­ша или 100-200 гра­ма ва­рен боб днев­но мо­же трай­но да се на­ма­ли хо­лес­те­ро­лът в кръв­та с ед­на пе­та до ед­на чет­върт.

Та­ки­ва пре­по­ръ­ки мо­гат да се из­в­ле­кат от на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния на ди­е­то­ло­зи­те, но те ес­тес­т­ве­но не би­ва да се при­е­мат ка­то ука­за­ние за всекид­нев­но­то ни ме­ню. Трай­но по­ни­же­ние на хо­лес­те­ро­ла мо­же да се пос­тиг­не и по мно­го по-при­я­тен път - с по­ве­че пло­до­ве, зе­лен­чу­ци, пъл­но­зър­нес­ти про­дук­ти, бо­бо­ви, мюс­ли.  Що се от­на­ся до не­об­хо­ди­мост­та да се дос­та­вя дос­та­тъч­но кал­ций на ор­га­низ­ма и да се во­ю­ва с ос­те­о­по­ро­за­та, то млеч­ни­те про­дук­ти не са един­с­т­ве­ният му из­точ­ник. Ре­ди­ца рас­те­ния ка­то со­я­та, зе­ле­то и дру­ги съ­що са бо­га­ти на кал­ций.

Млеч­ни­те хра­ни не во­дят до по­ви­ша­ва­не на хо­лес­те­ро­ла, ко­га­то са с нис­ко съ­дър­жа­ние на маз­ни­ни - обез­мас­ле­но ки­се­ло мля­ко, из­ва­ра.
 
МЕ­НЮ­ТО Е В “СВЕ­ТО­ФАР­НА” КОМ­БИ­НА­ЦИЯ
 
Чер­ве­но, жъл­то, зе­ле­но - та­зи “све­то­фар­на” ком­би­на­ция сиг­на­ли­зи­ра за ви­со­ко съ­дър­жа­ние на ка­ро­ти­но­и­ди, а с то­ва и за ви­со­ка имун­на за­щи­та. Бе­та­-ка­ро­ти­нът е най-из­с­лед­ва­но­то ве­щес­т­во заради иму­нос­ти­му­ли­ра­щите му свойс­т­ва. Ре­зул­та­ти­те со­чат, че хо­ра, кон­су­ми­ра­щи го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва ка­ро­ти­но­и­ди, са по-мал­ко склон­ни към ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния и ин­фек­ции.

Бе­та­-ка­ро­ти­нът сти­му­ли­ра мак­ро­фа­ги­те да про­из­веж­дат по­ве­че ту­мор­но-нек­ро­зен фак­тор за раз­ру­ша­ва­не на ра­ко­ви­те клет­ки, как­то и ин­тер­лев­кин-1, който  по­ви­ша­ва ак­тив­ност­та на ес­тес­т­ве­ни­те ки­лъ­ри-убий­ци и мо­би­ли­зи­ра Т-по­мощ­ни­те клет­ки. Т-по­мощ­ни­те лим­фо­ци­ти от­де­лят ин­тер­лев­кин, за да ак­ти­ви­рат клет­ки­те ки­лъ­ри и за раз­м­но­жа­ва­не на Т-клет­ки­те. Та­ка по­ви­ша­ва­не­то на ак­тив­ност­та на един за­щи­тен фак­тор вле­че след се­бе си ця­ла кас­ка­да от имун­ни ре­ак­ции.

Хра­ни с мно­го иму­нос­ти­му­ла­то­ри са: кай­сии, бро­ко­ли, че­рен ка­сис, ки­се­ло мля­ко, че­сън, тик­ва, спа­на­че­но цвек­ло, мор­ко­ви, чуш­ки, гъ­би “ший­та­ке”, соя, спа­нак, пъл­но­зър­нес­ти про­дук­ти, цит­ру­со­ви пло­до­ве.
 
ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЖЛЪЧНАТА СЕКРЕЦИЯ
 
Та­зи ди­е­та по­ма­га и за ос­во­бож­да­ва­не на ор­га­низ­ма от из­лиш­ни­те ко­ли­чес­т­ва хо­лес­те­рол, за про­ми­ва­не на жлъч­ни­те пъ­ти­ща и про­тив за­пек.

Ди­е­та­та съ­дър­жа про­дук­ти, бо­га­ти на маг­не­зи­е­ви со­ли и су­ро­ви рас­ти­тел­ни влак­на: па­си­ра­ни мор­ко­ви със сме­та­на, от­ва­ра от пше­нич­ни три­ци, обе­ле­ни ба­де­мо­ви яд­ки, ва­ре­на ри­ба, из­кис­на­то си­ре­не и ди­е­тич­на из­ва­ра, ва­ре­но ме­со, зе­лен­чу­ко­ви су­пи и яс­тия, доб­ре уз­ре­ли слад­ки пло­до­ве спо­ред се­зо­на, до­ма­тен сок и др.

Ос­вен то­ва неб­ла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху жлъч­ния ме­хур и чер­ния дроб оказ­ват пър­же­ни яс­тия, всич­ки пу­ше­ни про­дук­ти, пи­кан­т­ни­те под­п­рав­ки, маз­ни­те тес­те­ни из­де­лия. Тряб­ва да се из­бяг­ват и про­дук­ти­те, съ­дър­жа­щи ете­рич­ни мас­ла, ко­и­то драз­нят ли­га­ви­ца­та на хра­нос­ми­ла­тел­ния ка­нал - ря­па, ре­пич­ки, кро­мид лук, че­сън, хрян, ки­се­лец, как­то и тор­ти­те и слад­ки­ши­те с крем. Не­под­хо­дя­щи са и сту­де­ни­те на­пит­ки, сла­до­ле­дът, ал­ко­хо­лът, вклю­чи­тел­но и би­ра­та.

Не­об­хо­ди­мо е да се ог­ра­ни­чи упот­ре­ба­та на ма­ри­на­ти и пи­кан­т­ни со­со­ве и под­п­рав­ки (гор­чи­ца, лю­ти чуш­ки, лют пи­пер, оцет), яй­чен жъл­тък.
 


Лечебни диети
 
МЕСНА

 
То­ва е ед­на от най-урав­но­ве­се­ни­те ди­е­ти. Пре­по­ръч­ва се ши­ро­ко, тъй ка­то оси­гу­ря­ва всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и ви­та­ми­ни.

Същ­ност на ди­е­та­та: сред­но стро­га, с ме­ню, бед­но на въг­ле­хид­ра­ти и бо­га­то на бел­тъ­чи­ни.

Пре­по­ръч­ва се на дос­та пъл­ни хо­ра, ко­и­то оби­чат ме­со и имат во­ля да спаз­ват срав­ни­тел­но стро­ги­те пред­пи­са­ния на ди­е­та­та.

Не се пре­по­ръч­ва на бре­мен­ни и на кър­ме­щи же­ни, на стра­да­щи от теж­ки за­бо­ля­ва­ния, как­то и на хо­ра, из­вър­ш­ва­щи теж­ка фи­зи­чес­ка ра­бо­та.

ДНЕВ­НО МЕ­НЮ

За­кус­ка: 1 ча­ша мля­ко с ка­фе (без за­хар).

Обяд: 250 г нетлъс­то пе­че­но ме­со, 1 пор­ция са­ла­та по из­бор или тън­ка фи­лий­ка че­рен хляб, 1 ябъл­ка.

Сле­до­бед­на за­кус­ка: ка­фе (без за­хар).

Ве­че­ря: 250 г пи­леш­ко ме­со (на ска­ра или при­гот­ве­но в алу­ми­ни­е­во фо­лио), 1 ябъл­ка.

Про­дъл­жи­тел­ност: ди­е­та­та мо­же да се про­веж­да в про­дъл­же­ние на ме­се­ци.

Ре­зул­тат: през пър­ва­та сед­ми­ца тег­ло­то на­ма­ля­ва с 1-1,5 кг, а през след­ва­щи­те - с 0,5-1 кг.
 
ЗДРАВОСЛОВНИ РЕЦЕПТИ
 
Хем полезно, хем вкусно

 
СУ­ПА ОТ РИ­БА

Про­дук­ти за 6 пор­ции: 1,5 кг дреб­на ри­ба, 200 г зе­ле­ни чуш­ки, 60 мл зех­тин, 1 гла­ва лук (100 г), дреб­но на­ря­зан, 1 стрък праз лук (бя­ла­та част), 500 г прес­ни до­ма­ти, на­ря­за­ни на чет­вър­тин­ки, 2 стръ­ка из­су­ше­на ма­щер­ка, 2 щип­ки шаф­ран, 3 стръ­ка маг­да­ноз, 1 да­фи­нов лист, 2 л во­да, сол и пряс­но смлян чер пи­пер.

На­чин на при­гот­вя­не. По­чис­те­те ри­би­те от люс­пи­те, из­кор­ме­те ги, из­мий­те и от­це­де­те. По­чис­те­ни­те чуш­ки на­ре­же­те на дреб­но.

За­топ­ле­те маз­ни­на­та в 6-лит­ро­ва тен­д­же­ра. Сло­же­те лу­ка, че­съ­на, чер­ния пи­пер, ка­то бър­ка­те неп­ре­къс­на­то две ми­ну­ти на слаб огън. До­ба­ве­те до­ма­ти­те, ко­пъ­ра, ма­щер­ка­та, шаф­ра­на, маг­да­но­за, да­фи­но­вия лист и ри­ба­та и раз­бър­к­вай­те ед­на ми­ну­та.

Пох­лу­пе­те тен­д­же­ра­та и ос­та­ве­те да се за­ду­ша­ва 10 ми­ну­ти на слаб огън. Пре­ва­ре­те два лит­ра во­да и из­си­пе­те в тен­д­же­ра­та с ри­бе­на­та смес. До­ба­ве­те сол­та и чер­ния пи­пер. Пох­лу­пе­те тен­д­же­ра­та и ос­та­ве­те 20 ми­ну­ти на слаб огън.
 
ЧАЙ С КА­СИС

Рав­ни час­ти си­лен че­рен чай и сок от че­рен ка­сис се смес­ват в ча­ша. До­ли­ва се ми­не­рал­на во­да и се под­с­лаж­да на вкус. Сер­ви­ра се по же­ла­ние с куб­че­та лед.
 
КРЕМ ОТ ТО­ФУ (СО­Е­ВО СИ­РЕ­НЕ)

Про­дук­ти: 200 г со­е­во си­ре­не (то­фу), 1 пор­то­кал, 300 г сли­ви, 50 г сме­та­на, 2 с. л. ка­фя­ва за­хар (не­ра­фи­ни­ра­на).

На­чин на при­гот­вя­не. Из­мий­те пор­то­ка­ла, ос­тър­же­те ко­ра­та и го из­це­де­те. Из­мий­те сли­ви­те и из­ва­де­те кос­тил­ки­те. На­ре­же­те си­ре­не­то на мал­ки пар­чен­ца. С по­мощ­та на елек­т­ри­чес­ки мик­сер при­гот­ве­те пю­ре от ко­ра­та и со­ка на пор­то­ка­ла, си­ре­не­то, сли­ви­те и сме­та­на­та. Под­с­ла­де­те на вкус.
 
ЗА­ДУ­ШЕ­НА ПУЙ­КА

Про­дук­ти за 1 пор­ция: 100 г ме­со от пуй­ка, 5 г браш­но, 5 мл олио или зех­тин, 1-1,5 г сол.

На­чин на при­гот­вя­не.  Ме­со­то се на­ряз­ва на ивич­ки, ле­ко се на­чук­ва, по­со­ля­ва се и се овал­ва в браш­но­то. За­ли­ва се с оли­о­то и се за­ду­ша­ва в зах­лу­пе­на тен­д­же­ра в мик­ро­въл­но­ва­ печ­ка.

Горещи

Коментирай