Витамин К се нарича още коагулационен витамин. Необходим е за образуването на протромбин в черния дроб. Системата за кръвосъсирване е една от основните ни защитни функции. Ако нищо не застрашава тялото, тогава факторите на съсирването и противосъсирването са в ред и кръвта остава течна. Но в случай на патология, незабавно се задейства процес, който е насочен към образуването на кръвен съсирек, тоест тялото е в състояние по всяко време да „затвори” раната с образуването на кръвен съсирек.
Освен това се нуждаем от витамин К и за други важни процеси:
• допринася за нормалното развитие на скелета при децата и предотвратява остеопорозата при възрастните хора;
• участва в анаеробното дишане, което се случва в нервната тъкан по време на кислороден глад и в мускулите при интензивно физическо натоварване;
• стабилизира нивата на кръвната захар;
• повишава стабилността на стените на кръвоносните съдове;
• предотвратява появата на свързаните с възрастта промени;
• участва в енергийните процеси;
• има антибактериално и аналгетично действие;
• насърчава отпускането на матката, премахвайки болката по време на менструация;
• нормализира двигателната функция на стомашно-чревния тракт и мускулната дейност;
• наскоро беше доказано, че играе важна роля за усвояването на калция и бъбречната функция.
4 крещящи симптома на тялото, че се нуждае от Витамин К
Общият термин витамин К се отнася до мастноразтворими съединения (К1, К2 и К3 и др.). Това вещество може да се съдържа както в растителни, така и в животински продукти. Например, витамин К1 се синтезира в растенията и се съдържа в листата им. Но въпреки факта, че при растителна диета в тялото ни попада достатъчно витамин К1, малко от него се усвоява. Затова трябва да се комбинира с мазнини. Витамин К2 се синтезира от микроорганизми (бактерии) в червата на човека, както и от чернодробни клетки на животни.
Кои храни съдържат коагулационния витамин?
Хранителни източници на витамин К1 са: зелена салата, брюкселско зеле и карфиол, спанак, коприва, целина и броколи, зелен чай, водорасли, шипки, овес, соя, ръж, пшеница, моркови, тиква, домати. В пикантните билки също има много от него: босилек (както пресен, така и сушен), мащерка, магданоз, кориандър, коприва. Въпреки че зелените листни зеленчуци са водещи в съдържанието на витамини от група К, само 10% от тях се усвояват. Но веществото, получено от животински продукти, се усвоява много по-добре.
Витамин К2 се съдържа в животински продукти (свински и говежди черен дроб, яйца, сирена, майонеза, пилешко месо) и както бе споменато по-горе, се произвежда от бактерии. Продуктът на соята „нато” от традиционната японска кухня, се смята за лидер по отношение на витамин К. Той се прави чрез накисване на цели соеви зърна. Получената маса се вари и към нея се добавят специални бактерии.
Калцият се трупа в артериите, ако не се приема и витамин К2!
Те помагат да се синтезират ензими, използвани за намаляване на съсирването на кръвта и производството на витамин К и витамини от група В.
Пресните и сушените плодове с необходимия ни витамин са: сини сливи, киви, боровинки, нар, авокадо.
Несъмнен плюс е, че по време на термичната обработка витамин К запазва своите полезни свойства, за разлика от другите витамини (загубата е не повече от 5%). При замразяване се губят около 30%. Активността му намалява и при прием на аспирин.
Милена ВАСИЛЕВА
