Яна Данаилова е магистър по човешка физиология, хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България. Обучението й в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции.
Има завършен курс-квалификация “Биоенергия и биокибернетика на човека” към Българската академия на науките. В момента подготвя свободна докторантура към Софийския университет и Българската академия на науките на тема “Вирусната етиология на автоимунния процес, в частност Ебщайн вирус и Хашимото”.
Нейна лична кауза е популяризирането на здравословния начин на живот и хранене. Освен редицата медийни участия, организатор е и на множество дискусии на тема здравословно хранене и личностно развитие, както йога-ретрийти и спортни кампове.
Яна Данаилова дълбоко вярва в силата на храната като средство хората да съхранят своето здраве, жизненост, тонус, енергия, да забавят процесите на стареене и да си гарантират дълголетие и качество на живот.
Кълновете на картофите могат да са лекарство
- Яна, защо са толкова полезни кълновете?
- Мъдростта на прадедите ни учи, че храната трябва да се приготвя с любов. Само тогава тя ще бъде полезна, лечебна за нас, ще ни развива физически, ментално, емоционално и духовно чрез непознати за нас механизми. Покълналите семена и зърна обаче, са храна, приготвена с любов от самата Природа! Храна, изразяваща любовта на майката Земя към нас, хората. Ние остава само да приемем този дар с признателност и благодарност.
Меню, богато на кълнове, пресни плодове и зеленчуци, е най-полезно за нашето здраве. Освен своеобразен букет от минерали и витамини, покълналите семена съдържат и много хранителни вещества – като протеини в количества, съпоставими с тези на яйцата и месото, но без вредния холестерол и антибиотици. Te са най-богатият източник на храносмилателни ензими, които подпомагат усвояването на храната, особено сготвената, в която всички ензими са унищожени от топлинната обработка.
Яна Данаилова
- Защо кълновете се наричат „жива храна”?
- Те са жива и пълноценна храна, една от най-ефективните за поддържане на добро здравословно състояние. По време на покълването в семената се пробуждат и разгръщат мощни биологични енергии на синтез и трансформации, присъщи на живите организми. По този начин само за няколко денонощия биологично-активните вещества: ензими, витамини и антиоксиданти нарастват от 3 до 10 пъти, а основните хранителни съставки: белтъчини, мазнини и въглехидрати, се трансформират в много по-лесносмилаеми протеини, липиди и скорбяла.
По време на процеса на покълване:
• активизира се мощна фабрика за ензими;
• белтъчините частично се хидролизират;
• въглехидратите се превръщат в прости захари;
• освобождават се редки минерали в големи количества;
• увеличава се съдържанието на кислород;
• кълновете се отличават със своето силно алкализиращо действие;
• кълновете са най-добрият източник на храносмилателни ензими.
Ето защо кълновете се определят като съвършената „жива храна”! Едва една шепичка покълнали семена доставя на тялото ни палитра от есенциални хранителни вещества.
- Сега, в есенно-зимния период, на фона и на ковид-пандемията, кои кълнове да предпочетем за подсилване на имунитета?
- Кълновете притежават в огромно количество (в пъти повече в сравнение с растенията) антиоксиданти, целулоза, хлорофил, витамините А, С, Е, В17, Р, минерали, като цинк, мед, желязо, манган, никел, ванадий, молибден, берилий, хром, сребро, селен, титан и др. Едни от най-лесните за приготвяне и същевременно най-вкусните кълнове са тези от слънчоглед.
Благодарение на изобилието си от минерали, витамини, протеини и наситени мастни киселини те забавят процесите на стареене, помагат при сърдечносъдови и жлъчно-чернодробни заболявания, имат добър козметичен ефект и са мощни имуностимуланти.
- Има ли кълнове, които е добре да употребяваме при наличие на определено заболяване?
- Благодарение на изобилието си от микронутриенти кълновете са особено подходяща храна за хора с клинични заболявания, тъй като доставят в лесноусвоима форма палитра от есенциални хранителни вещества, които да подпомогнат тялото да се справи с болестта.
Ето защо аз лично бих препоръчала кълновете да се включат към ежедневното меню на хора, страдащи от най-разпространените заболявания, като част от цялостния комплекс мерки за оздравяване на тялото.
Важно!
Както много сурови и непастьоризирани храни, кълновете не са подходящи за бременни жени, но могат да се консумират без проблем след раждане и по време на кърмене.
- Как да си отглеждаме кълнове в домашни условия?
- Има два варианта за отглеждане на кълнове, според вида на семената. Някои от тях са слузообразуващи, други не са. В групата на слузообразуващите са лененото семе, крес (латинка), рукола, синапено семе и др. За да разберем в коя група са семената, можем да си направим лесен експеримент.
Сок от ечемичени кълнове обновява увредените клетки на ДНК
Накисваме семето в една чаша вода за 1-2 часа или повече. Водата придобива консистенцията на желе и е трудно да отделим семената едно от друго, защото на допир са с лигава повърхност. Затова тези семена не могат да покълнат по нормалния начин. Най-лесно е да си направим кълнове от семена върху почва или марля.
На дъното на плитък съд разстиламе марля на няколко пласта. Отгоре посипваме семената равномерно по цялата повърхност и доливаме вода, която да ги покрие на половин сантиметър. От водата семената се размекват и така по-лесно кълновете пробиват обвивката.
В следващите дни овлажняваме кълновете с помощта на пулверизатор, тъй като те не бива повече да стоят под вода. Съдът със семената се поставя на слънчева светлина, когато се появят малки неразтворени листенца. Така те бързо израстват и натрупват ценен хлорофил.
След като са готови, кълновете трябва да бъдат изрязани с ножица близо до основата. Действаме по същия начин, ако ползваме почва или торфена смес, вместо марля. Поддържаме постоянна влага и когато израснат няколко сантиметра, пак изрязваме до основата.
Милена ВАСИЛЕВА
