Ново проучване върху лабораторни мишки заключило, че светлочувствителните протеини на мастните клетки могат да открият слънчевата светлина.
Проф. д-р Сабина Захариева: 2 млн. българи са с метаболитен синдром
То също така установило, че твърде малко естествена светлина може да доведе до промени в свиването на мастните клетки и съответно да влияе върху риска от възникване на метаболитен синдром, пише на сайта medicalnewstoday.com.
По време на човешката еволюция животът на Земята се е променял много. Една забележителна константа обаче е светлината от нашето слънце. Не можем да променим зависимостта си от тази огромна топка плазма на 150 милиона километра.
Тъй като животът във всичките му форми се е развил под блясъка на най-близката ни звезда, животните са еволюирали. Известно е, че очите съдържат фоторецептори, които откриват светлината и споделят информацията с мозъка, който след това генерира изображение на обкръжението на човека.
Почти всяко земно животно на Земята използва слънцето, за да поддържа ежедневните си ритми. Ново проучване, което се появява в дневника “Клетъчни Описания”, предлага нов начин, по който слънчевата светлина може да повлияе на живота на бозайниците.
Светлина отвъд очите
Животните могат да открият светлината с помощта на протеини, наречени opsins. Две от най-известните при хората са меланопсин и невропсин, които се намират в някои клетки на ретината. При други животни съединения, които улавят светлина, присъстват извън визуалната им система.
Например жабите могат да открият светлината през клетките в кожата си, наречени хроматофори. Доскоро учените вярвали, че бозайниците откриват светлината само през очите си. Но нови няколко проучвания са преобърнали тази представа. Например едно проучване от 2019 г. установило, че невропсинът в кожата на плъхове може да открие светлина и да им помогне да поддържат своите циркадни ритми.
И все пак доказателствата за така наречените екстраочни фоторецепции при бозайници са оскъдни. За първи път ново проучване е открило определени протеини на мастните клетки, които лежат под кожата и могат да открият светлината.
Как да избегнем метаболитен синдром
Старшият съавтор на проучването д-р Ричард Ланг от детската болница “Синсинати” в Охайо обяснява: “Тази идея за проникване на светлина в дълбоки тъкани е много нова, дори и за повечето от моите колеги. Но ние намерихме оцини, разположени в различни видове тъкани. Това все още е само началото”.
В хладилника
Когато бозайниците, включително и хората са в студена среда, тялото им се адаптира. Освен треперенето тялото изгаря мазнините, за да създаде топлина. Бялата мастна тъкан е първичното енергохранилище, а кафявата мастна тъкан е основната, която е отговорна за генерирането на топлина (без треперене), когато ни е студено.
В процес, наречен липолиза, бялата тъкан освобождава свободни мастни киселини и глицерол в кръвния поток. Кафявата мастна мазнина след това взема тези мастни киселини и ги използва за генериране на топлина. Има нови доказателства, подкрепящи идеята, че активирането на кафявата мастна мазнина може да ни защити срещу метаболитен синдром.
Той представлява колекция от състояния, включително хипертония, висока кръвна захар, необичайни кръвни липиди и излишни мазнини около талията.
Поглед напред
Въпреки че учените са провели това проучване при мишки, те вярват, че подобен механизъм вероятно съществува и при хората. Разбира се, те ще трябва да извършат повече изследвания, за да проучат дали това е така или не. А може би един ден лекарите ще предписват “светлинна терапия” на хора, изложени на риск от развитие на метаболитен синдром.
Всичко това е теоретично, но със сигурност е интригуващо. Засега д-р Ланг казва: “Ако хората искат да вземат нещо от това проучване, прекарвайте повече време навън”.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
