Нова надежда за болните от Алцхаймер… се оказва холестеролът!?
Нови изследвания в областта на неврологията показват, че не само гибелта на невроните, а и нивото на холестерола в мозъка може да се превърне в причина за развитие на тази коварна и нелечима засега болест. Затова учените са на мнение, че именно холестеролът може да допринесе за лечението на заболяването. Оказва се, че холестеролът в кръвта на мозъчните съдове е важен фактор за оформяне и запазване на спомените, на запомнянето. А по принцип нивото на холестерола в главния мозък с възрастта намалява. Затова хората на преклонна възраст, както и страдащите от болестта на Алцхаймер, са с по-ниско от нормалното ниво на холестерола в кръвта на съдовете, преминаващи през главния мозък.
В ново изследване екипът на научния сътрудник по биология в Центъра по молекулярна биология в Мадрид Карлос Доти показва ролята на холестерола за поддържане на паметта в добро състояние. При извършване на опити с мишки изследователите открили, че нивото на холестерол в хипокампа (областта, която отговаря за паметта) при старите мишки е много ниско. И доказали, че ако им влеят препарат, който предотвратява загубата на холестерол в главния мозък, паметта им значително се подобрява. Това би могло да открие нови пътища за подобряване паметта при възрастните хора.
“Ние смятаме, че това откритие може да помогне да се направи голям скок в областта на медицината”- казва Карлос Доти. И добавя, че не е нужно да се изобретява нищо ново, защото отдавна ги има препаратите, които са използвали в своите изследвания. И са разрешени за приемане. Били са използвани за борба с гъбичните инфекции и за укрепване имунитета на болни от СПИН.
“Нашият екип случайно установи, че същите тези препарати потискат ферментите, отговарящи за отлагането на холестерол в мозъка. Точно тези ферменти увеличават своята активност с възрастта. Доказахме при експериментите с животните, че тези препарати компенсират негативния възрастов ефект и позволяват холестеролът да се запази в нужното количество. А заедно с него и паметта. Следващата ни крачка е да тестваме тези лекарства на кучета и маймуни, защото са най-близки до човека като организъм. Нужно е да видим дали и при тях ще се възстановяват когнитивните способности.“
Но изследователите не желаят да правят прибързани изводи, въпреки че признават ценността на фундаменталните научни изследвания върху мишките.
В тази връзка се цитират резултатите и от други научни медицински търсения, свързани с група лекарствени средства, които се употребяват ежедневно от милиони хора в целия свят за понижаване на лошия холестерол. Става дума за т.нар. статини. От една страна, тези вещества са ефективни, но също така могат да дадат страничен ефект, който не е предвиден от лекарите. Наскоро Федералната агенция по лекарствата в САЩ предупредила, че при някои пациенти, приемащи статини, се наблюдава загуба на памет и когнитивен дисонанс.
“Има статини, които преминават от кръвта в мозъчната тъкан”, обяснява Доти и отбелязва, че е напълно възможно тези вещества
да намаляват нормалното ниво на холестерола
в главния мозък и по този начин да увреждат паметта на пациентите. Друг изследовател, Винуела, заявява: “Статините спасиха и спасяват живота на много пациенти, контролирайки патологично високото ниво на холестерол в кръвта, но е възможно те да имат и друго лице. Може би е редно учените да се върнат към ново разглеждане на въпроса за използването на статините”.
Новите изследвания, провеждани от учените медици, дават искрица надежда на болните с Алцхаймер и техните близки.
©Shutterstock
Лауреатът на Нобелова награда Судзуми Тонегава - японски генетик, работещ в САЩ, заедно със своите съратници са разработили смел експеримент: взели са две групи мишки - едните здрави, другите генетично модифицирани, страдащи от ранен стадий на Алцхаймер, и са ги вкарали в клетки, където половината пространство било запълнено с оголени електрически кабели. Отначало всички мишки показали симптоми на страх от електрическия ток. Но само след два дни болните с Алцхаймер не показали никакъв страх, попадайки в онази част, където са оголените електрически кабели. Т.е., забравили са предишната си болка. Откъдето се натрапва изводът, че може би загубата на паметта е само защитна реакция на мозъка по повод неприятните спомени. Втората част от изпитанията била по-сложна. Изследователите използвали оптогенетична техника, с помощта на която в мозъка на мишките внедрявали ген от водорасли, чувствителни към светлината. Оборудването на Тонегава показало, че в хипокампа на мишките се фиксират биохимичните изменения и се “събуждат” по време на този опит, за да го запомнят. Тези конкретни клетки били включвани и изключвани с помощта на поредната светлина, за да могат мишките да си спомнят опита с електрическия ток. И успели. Резултатите от тези опити са публикувани.
“Опирайки се на тези резултати, ние смятаме, че спомените все още се пазят в мозъка в ранен стадий на болестта на Алцхаймер”, подчертава младият невролог Дирей Рой, изследовател от Масачузетския технологичен институт и главен автор на изследването. Рой признава ограничеността на своите резултати, тъй като опогенетиката е свързана с инвазии, затова още не може да бъде
използвана за лечение на човека
“В бъдеще можем да се опитаме да използваме някакъв вариант на дълбока стимулация на главния мозък или да разработим препарати, които биха могли да дадат аналогични резултати”, предполага той.
Дълбоката стимулация на главния мозък вече се използва за облекчаване симптомите на болестта на Паркинсон с помощта на устройства, имплантирани по хирургичен път - електрически стимулатори в конкретни мозъчни области. Дали ще стане възможно в бъдеще бабата с болест на Алцхаймер да си спомни името на своята внучка по пътя на осветяване на невроните? “Разбира се, теоретично би могло да се включи верига от неврони на хипокампа у пациентите с болестта на Алцхаймер и да се възстановят спомените, уж пропаднали завинаги, - смята Рой. - Но на практика учени от цял свят трябва да работят заедно за постигане на такава благородна цел в организма на човека”, признава той. Загубата на паметта не връхлита човек неочаквано. Не е просто така: човек се събужда и всичко помни днес, а утре, като се събуди - нищо не помни, дори своите роднини. Всичко започва с това: човек е забравил къде е сложил ключовете, забравя кой му е позвънил преди малко. Вие ще кажете: че кой от нас не забравя? Но ако се случва все по-често, е нужно да се заемете сериозно със здравето си. Защото ако пренебрегнете тези първи сигнали, всичко ще завърши зле - с пълна зависимост от други хора, без да можете да извършвате и най-простичките действия, като например да ядете и да си вземате душ.“
Хубаво е, че учените извършват научни изследвания с дългосрочна перспектива. Но практикуващите лекари всеки ден се сблъскват с болни, страдащи от деменция. Те също си правят свои наблюдения, натрупали са опит в борбата със слабоумието. Канадските невролози стигнали до извода, че дори в ранни стадии на заболяването, когато пациентите още не са престанали да познават близките си, също имат проблеми с цялостното възприемане на образите. В съответното изследване в Университета в Монреал, Канада, взели участие 25 вече болни с Алцхаймер и 23-ма възрастни човека без всякакви видими проблеми.
Участниците преминали специален тест
за разпознаване на образи по простичка схема - показвали им автомобили в различни позиции. А те трябвало да познават как на различните картинки е изобразен един и същи обект.
Резултатите показали, че болните с болест на Алцхаймер обработват много по-трудно и по-малко ефективно визуалната информация. Особено що се отнася до разпознаването на лица, разпознаването на други обекти се случвало малко по-лесно. “Ние смятаме, че зрението зависи само от очите, но това не е така. Мозъкът по своему интерпретира това, което виждат очите”, казва Тереза Морено, директор на изданието на Испанската общност по неврология. Затова симптомите на болестта могат да се различават в зависимост от това какви участъци от мозъка се увреждат. И всичко това също се обяснява с увреждането на невронните връзки. Очите и ушите могат да функционират добре, човек дори може да има стопроцентово зрение и слух, но да възприема изкривено околния свят.
Независимо че все още не е открито лекарство против болестта на Алцхаймер, лекарите практици помагат да се забави развитието на тази най-коварна старческа болест. Вече е доказано, че помагат класическата музика, ходенето пеш по 15-20 км на седмица, употребата на ядки и зехтин, заключеният хладилник през нощта. Но засега май на тези болни и техните близки остава да се уповават само на Бог.
Яна БОЯДЖИЕВА
В ново изследване екипът на научния сътрудник по биология в Центъра по молекулярна биология в Мадрид Карлос Доти показва ролята на холестерола за поддържане на паметта в добро състояние. При извършване на опити с мишки изследователите открили, че нивото на холестерол в хипокампа (областта, която отговаря за паметта) при старите мишки е много ниско. И доказали, че ако им влеят препарат, който предотвратява загубата на холестерол в главния мозък, паметта им значително се подобрява. Това би могло да открие нови пътища за подобряване паметта при възрастните хора.
“Ние смятаме, че това откритие може да помогне да се направи голям скок в областта на медицината”- казва Карлос Доти. И добавя, че не е нужно да се изобретява нищо ново, защото отдавна ги има препаратите, които са използвали в своите изследвания. И са разрешени за приемане. Били са използвани за борба с гъбичните инфекции и за укрепване имунитета на болни от СПИН.
“Нашият екип случайно установи, че същите тези препарати потискат ферментите, отговарящи за отлагането на холестерол в мозъка. Точно тези ферменти увеличават своята активност с възрастта. Доказахме при експериментите с животните, че тези препарати компенсират негативния възрастов ефект и позволяват холестеролът да се запази в нужното количество. А заедно с него и паметта. Следващата ни крачка е да тестваме тези лекарства на кучета и маймуни, защото са най-близки до човека като организъм. Нужно е да видим дали и при тях ще се възстановяват когнитивните способности.“
Но изследователите не желаят да правят прибързани изводи, въпреки че признават ценността на фундаменталните научни изследвания върху мишките.
В тази връзка се цитират резултатите и от други научни медицински търсения, свързани с група лекарствени средства, които се употребяват ежедневно от милиони хора в целия свят за понижаване на лошия холестерол. Става дума за т.нар. статини. От една страна, тези вещества са ефективни, но също така могат да дадат страничен ефект, който не е предвиден от лекарите. Наскоро Федералната агенция по лекарствата в САЩ предупредила, че при някои пациенти, приемащи статини, се наблюдава загуба на памет и когнитивен дисонанс.
“Има статини, които преминават от кръвта в мозъчната тъкан”, обяснява Доти и отбелязва, че е напълно възможно тези вещества
да намаляват нормалното ниво на холестерола
в главния мозък и по този начин да увреждат паметта на пациентите. Друг изследовател, Винуела, заявява: “Статините спасиха и спасяват живота на много пациенти, контролирайки патологично високото ниво на холестерол в кръвта, но е възможно те да имат и друго лице. Може би е редно учените да се върнат към ново разглеждане на въпроса за използването на статините”.
Новите изследвания, провеждани от учените медици, дават искрица надежда на болните с Алцхаймер и техните близки.
©Shutterstock
Лауреатът на Нобелова награда Судзуми Тонегава - японски генетик, работещ в САЩ, заедно със своите съратници са разработили смел експеримент: взели са две групи мишки - едните здрави, другите генетично модифицирани, страдащи от ранен стадий на Алцхаймер, и са ги вкарали в клетки, където половината пространство било запълнено с оголени електрически кабели. Отначало всички мишки показали симптоми на страх от електрическия ток. Но само след два дни болните с Алцхаймер не показали никакъв страх, попадайки в онази част, където са оголените електрически кабели. Т.е., забравили са предишната си болка. Откъдето се натрапва изводът, че може би загубата на паметта е само защитна реакция на мозъка по повод неприятните спомени. Втората част от изпитанията била по-сложна. Изследователите използвали оптогенетична техника, с помощта на която в мозъка на мишките внедрявали ген от водорасли, чувствителни към светлината. Оборудването на Тонегава показало, че в хипокампа на мишките се фиксират биохимичните изменения и се “събуждат” по време на този опит, за да го запомнят. Тези конкретни клетки били включвани и изключвани с помощта на поредната светлина, за да могат мишките да си спомнят опита с електрическия ток. И успели. Резултатите от тези опити са публикувани.
“Опирайки се на тези резултати, ние смятаме, че спомените все още се пазят в мозъка в ранен стадий на болестта на Алцхаймер”, подчертава младият невролог Дирей Рой, изследовател от Масачузетския технологичен институт и главен автор на изследването. Рой признава ограничеността на своите резултати, тъй като опогенетиката е свързана с инвазии, затова още не може да бъде
използвана за лечение на човека
“В бъдеще можем да се опитаме да използваме някакъв вариант на дълбока стимулация на главния мозък или да разработим препарати, които биха могли да дадат аналогични резултати”, предполага той.
Дълбоката стимулация на главния мозък вече се използва за облекчаване симптомите на болестта на Паркинсон с помощта на устройства, имплантирани по хирургичен път - електрически стимулатори в конкретни мозъчни области. Дали ще стане възможно в бъдеще бабата с болест на Алцхаймер да си спомни името на своята внучка по пътя на осветяване на невроните? “Разбира се, теоретично би могло да се включи верига от неврони на хипокампа у пациентите с болестта на Алцхаймер и да се възстановят спомените, уж пропаднали завинаги, - смята Рой. - Но на практика учени от цял свят трябва да работят заедно за постигане на такава благородна цел в организма на човека”, признава той. Загубата на паметта не връхлита човек неочаквано. Не е просто така: човек се събужда и всичко помни днес, а утре, като се събуди - нищо не помни, дори своите роднини. Всичко започва с това: човек е забравил къде е сложил ключовете, забравя кой му е позвънил преди малко. Вие ще кажете: че кой от нас не забравя? Но ако се случва все по-често, е нужно да се заемете сериозно със здравето си. Защото ако пренебрегнете тези първи сигнали, всичко ще завърши зле - с пълна зависимост от други хора, без да можете да извършвате и най-простичките действия, като например да ядете и да си вземате душ.“
Хубаво е, че учените извършват научни изследвания с дългосрочна перспектива. Но практикуващите лекари всеки ден се сблъскват с болни, страдащи от деменция. Те също си правят свои наблюдения, натрупали са опит в борбата със слабоумието. Канадските невролози стигнали до извода, че дори в ранни стадии на заболяването, когато пациентите още не са престанали да познават близките си, също имат проблеми с цялостното възприемане на образите. В съответното изследване в Университета в Монреал, Канада, взели участие 25 вече болни с Алцхаймер и 23-ма възрастни човека без всякакви видими проблеми.
Участниците преминали специален тест
за разпознаване на образи по простичка схема - показвали им автомобили в различни позиции. А те трябвало да познават как на различните картинки е изобразен един и същи обект.
Резултатите показали, че болните с болест на Алцхаймер обработват много по-трудно и по-малко ефективно визуалната информация. Особено що се отнася до разпознаването на лица, разпознаването на други обекти се случвало малко по-лесно. “Ние смятаме, че зрението зависи само от очите, но това не е така. Мозъкът по своему интерпретира това, което виждат очите”, казва Тереза Морено, директор на изданието на Испанската общност по неврология. Затова симптомите на болестта могат да се различават в зависимост от това какви участъци от мозъка се увреждат. И всичко това също се обяснява с увреждането на невронните връзки. Очите и ушите могат да функционират добре, човек дори може да има стопроцентово зрение и слух, но да възприема изкривено околния свят.
Независимо че все още не е открито лекарство против болестта на Алцхаймер, лекарите практици помагат да се забави развитието на тази най-коварна старческа болест. Вече е доказано, че помагат класическата музика, ходенето пеш по 15-20 км на седмица, употребата на ядки и зехтин, заключеният хладилник през нощта. Но засега май на тези болни и техните близки остава да се уповават само на Бог.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари