Тя е от семейство Тлъстигови, многогодишно тревисто растение, с тънко, пълзящо коренище и многобройни, възходящи, месесто-сочни, голи, 5-15 см високи цветоносни стъбла. Листата са последователни, широко или продълговато яйцевидни, 2-5 мм дълги и 2-5 мм широки, без дръжки, прилегнали към стъблото, сочни, на вкус парливи. Цветовете са жълти, разположени по върховете на стъблата.
Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10, а плодниците 5. Цъфти май-юли. Расте по сухи каменливи и скалисти места, а понякога и по песъчливи терени в планинските райони на страната, докъм 2000 м надморска височина.
Използва се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Да не се бърка с другите разпространени у нас около 20 вида тлъстиги. От тях лютивата тлъстига се различава по следните белези:
а) листата са яйцевидни, в сечение елипсовидни, до 5 мм широки, а не са плоски и по-широки от 10 мм;
б) цветовете са с петлистна чашка и венче, а не 4-, 6- или 9-листни; в) венчелистчетата са жълти, а не бели, розови или червени;
г) тичинките са 10, а не 4, 5 или 8;
д) растението е многогодишно, а не едно- или двегодишно.
Полезните свойства на градинската чубрица
Лютивата тлъстига съдържа алкалоиди (около 0,2%), от които са изолирани: изопелетиерин, седамин, никотин, седридин, сединин и сединон. Установено е и наличието на дъбилни вещества, различни флавоноиди, между които флавоноловият гликозид рутин и производно на хербацетина, органични киселини, захар (седохеп-тулоза, глюкоза и фруктоза), слузни вещества и др.
Действието на билката е хипотензивно, пикочогонно и болкоуспокояващо. Прилага се при високо артериално налягане, атеросклероза.
В българската народна медицина билката се използва още при епилепсия, скорбут като средство, успокояващо болките и сърбежа, при хемороиди и др.
Запарка от дрогата се прилага за гаргара при възпалителни и язвени процеси в устата. Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка, ситно нарязана дрога и 250 мл вряща вода. Изпива се за 1 ден.