Лекарствената терапия за хронични възпалителни заболявания на червата е изправена пред няколко нерешени проблема. Те включват неадекватен контрол на активността на заболяването при някои пациенти, появата на странични ефекти, развитието на лекарствена резистентност и понякога липсата изобщо на възможност за лечение. Изследванията на нови лекарства и терапевтични подходи са важен фокус за справяне с тези нерешени проблеми. Целта е да се разработят медикаменти, които са по-ефективни, по-добре поносими и способни да лекуват заболяванията. Какви са перспективите в тази сфера - отговорите от д-р Петя Пенева.
Визитка♦ Д-р Петя Пенева е втора година специализант по гастроентерология в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършила е Медицинския университет в София през 2022 година. По време на следването си работи като болногледач в ИСУЛ и като здравен асистент в Националната кардиологична болница. Професионалните й интереси са в областта на хроничните възпалителни чревни заболявания. |
- Д-р Пенева, какви са настоящите възможности и нерешените проблеми в лекарствената терапия при възпалителните чревни заболявания?
- През последните две десетилетия медикаментозната терапия за възпалителните чревни заболявания претърпява значително развитие, предлагайки нови възможности за постигане на трайна ремисия, избягване на усложнения и подобряване на дългосрочните резултати. Настоящите възможности включват биологични терапии и малки молекули, които предлагат персонализиран подход на базата на локализацията на заболяването по хода на гастроинтестиналния тракт, тежестта и факторите на пациента като възраст, придружаващи заболявания, начин на живот.
Все по-широко приет е подходът „лечение до цел“, фокусиран не само върху подобрение на симптомите, но и върху постигането на “невидими” от страна на пациента крайни резултати, като заздравяване на лигавицата, нормализиране на биомаркерите и подобрено качество на живот
Изключително важно е проследяването на тези пациенти. Стриктният мониторинг позволява терапията да бъде оптимизирана, както и да се проследят странични ефекти от лечението.
Въпреки този напредък, обаче, остават няколко предизвикателства. Първична липса на отговор и загубата на отговор е основен проблем. Част от пациентите не реагират на биологични препарати от първа линия или губят отговор с течение на времето. Механизмите на резистентност все още не са напълно разбрани и световните данни са ограничени. Актуален проблем е липсата на клиничен инструмент, който да прогнозира кое лекарство ще действа най-добре за конкретен пациент
Активно занимаващите се с възпалителни чревни заболявания гастроентеролози винаги вземаме под внимание дългосрочната имуносупресия, риска от инфекция, злокачествени заболявания и менталното здраве на пациентите. Въпреки че лекарствената терапия при тези заболявания е напреднала значително, все още има нужда от по-прецизни, персонализирани и достъпни лечения.
Д-р Петя Пенева
- Кои скорошни изследвания в областта на генетиката и микробиотата считате за най-значими за разбирането на патогенезата на възпалителните чревни заболявания?
- През последните години едни от най-вълнуващите открития в медицината произлизат от изучаването на връзката между нашите гени, чревната ни микробиота и имунната система – особено вродения имунитет, който е първата линия на защита на нашето тяло. Скорошни проучвания показват, че балансираният и разнообразен чревен микробиом е от съществено значение за обучението и регулирането на вродения имунитет. Някои микробни видове произвеждат късоверижни мастни киселини като бутират, които помагат за поддържане на целостта на чревната бариера и влияят върху възпалението. Загубата на това микробно разнообразие, наречена дисбиоза, е свързана с различни възпалителни и автоимунни заболявания
Възпалителните заболявания на червата включват болестта на Крон и улцерозния колит. В наши дни тези заболявания са приети като резултат от сложно взаимодействие между генетична предразположеност, фактори от околната среда, чревната микробиота и имунна дисрегулация.
Доказано е, че определени гени правят хората по-склонни да развият възпалителни чревни заболявания. Централна роля имат гените, участващи в разпознаването на микробите и свързани с вродения имунитет. Например, някои хора имат промяна в ген, наречен NOD2, което може да наруши бактериалното разпознаване и да накара имунната им система да реагира твърде силно на нормалните чревни бактерии. В същото време изследвания на чревния микробиом показват, че хората с възпалителни чревни заболявания често имат по-малко микробно разнообразие, което означава, че имат по-малко видове “полезни” бактерии и повече видове, които могат да насърчават възпалението
Един полезен вид, Faecalibacterium prausnitzii, чиято роля е да помага за защитата на чревната лигавица и намаляване на възпалението, често е намален при пациенти с болестта на Крон. Може би най-важното е, че новите изследвания показват, че излагането на микроби в ранния етап на живота, оформено, както от генетиката, така и от околната среда, играе ключова роля в програмирането на имунната система. Тези открития променят начина, по който мислим за хроничните заболявания – не само като изолирани органни дисфункции, но и като сложни взаимодействия между гени, микроби и имунни пътища.
- Какви са перспективите за лечение на възпалителни чревни заболявания в близко бъдеще?
- Бъдещето на лечението на възпалителни заболявания на червата е все по-фокусирано върху персонализираната медицина, с цел да се предостави правилната терапия на правилния пациент в точното време. Напредъкът в генетиката, изследванията на микробиома и имунното профилиране проправя пътя за индивидуализиран подход и ефективна терапия.
Нови биологични препарати и малки молекули разширяват терапевтичните възможности, предлагайки опции за пациенти с резистентно или усложнено заболяване. Тези лекарства обещават не само подобрена ефикасност, но и по-голяма безопасност и удобство, включително прием през устата. Освен разработването на нови лекарства, перспективата е да се работи в посока избор на лечение, базиран на биомаркери, които прогнозират отговора, като така ще се избегнат подходи „проба-грешка“
Разработват се терапии, базирани на микробиома, насочени към възстановяване на здравословната чревна флора, клетъчни и регенеративни терапии като трансплантация на стволови клетки за структуриращи или фистулизиращи заболявания. Успоредно с това, използването на инструменти за дигитално здраве, дистанционно наблюдение би позволило индивидуализирана грижа – дори извън болничната обстановка.
В заключение, бъдещето на лечението на възпалителните чревни заболявания е в прецизността, персонализацията и превенцията. С непрекъснати иновации и екипи от различни специалисти, ние се приближаваме към дългосрочна ремисия и подобрено качество на живот за всички пациенти, живеещи с тези заболявания.
Милена ВАСИЛЕВА
