Според резултатите от ново проучване агонистите на глюкагоноподобен пептид-1 не са свързани с повишени усложнения при пациенти с диабет, подложени на тотална артропластика на тазобедрената става. Не се налага и удължен престой в болница.
Изследването е направено от студенти отличници в четвърти курс в катедрата по ортопедична хирургия в Медицинския факултет на университета Емори, наричан още „Майо клиник на Юга“. Те ретроспективно анализирали данни от 14 065 пациенти с диабет тип 2, претърпели едностранна тотална артропластика на тазобедрената става между януари 2016 г. и декември 2021 г.
Сред кохортата 812 пациенти са използвали GLP-1 агонисти в рамките на 6 месеца предоперативно, докато 10 884 пациенти не са го използвали. След съпоставяне на пациентите по възраст, пол, инсулинов статус, други лекарства за диабет, съпътстващи заболявания и тютюнопушене е извършен окончателен анализ на всички, които са употребявали агонисти, и 3248 пациенти от останалата група.
При получените данни не са открити значителни разлики между групите по отношение на 90-дневните нива на усложнения или 1-годишните нива на ревизия по всякаква причина, асептична ревизия или перипротезна ставна инфекция. Пациентите, които не са използвали GLP-1 агонисти обаче, са имали повишен риск от болничен престой от 3 или повече дни в сравнение с останалите
Това проучване предоставя важна информация, като се има предвид нарастващата популярност на тези лекарства сред общата популация и сред артропластичните пациенти, обобщават учените.
Като се има предвид потенциалът за повишен гликемичен контрол и загуба на тегло, са необходими повече данни, за да се определи ролята на GLP-1 агонистите при пациентите с диабет преди тоталната артропластика (THA). Целта е да се минимизират следоперативните усложнения, което е приоритет за пациентите, хирурзите и здравните системи в световен мащаб.
С нарастващата популярност на лекарствата, използвани като агонисти на глюкагоноподобен пептид-1 рецептор, е важно ортопедичните хирурзи да разберат влиянието им върху постоперативните резултати. Въпреки че тези ранни резултати са окуражаващи, е важно да се имат предвид и ограниченията на това проучване. Първо, само административните прегледи на бази данни не предоставят необходимата детайлност на клиничните картини, за да се установи причинно-следствената връзка, без да се прави само асоциация.
Второ, социални фактори като високата цена на тези лекарства не могат да бъдат контролирани при този тип дизайн на проучването. И трето, не е оценено неблагоприятното въздействие на лекарството върху стомаха – то може да увеличи риска от връщане на стомашно съдържимо и попадането му в трахеята и така да се отрази дългосрочно неблагоприятно върху хранителния статус на пациента.
Проведени са подобни изследвания върху употребата на тези лекарства и при пациенти със затлъстяване, подложени на планова операция за смяна на тазобедрена и колянна става, и е открит същият спад на 90-дневните медицински усложнения в сравнение с контролната група, споделя д-р Гуо-Чин Лий от Болницата за специална хирургия в Ню Йорк. Там обаче има сериозен проблем - загубата на тегло с GLP-1 рецепторни агонисти преди тотална артропластика на тазобедрената става може да увеличи риска от смъртност.
Д-р Гуо-Чин Лий и д-р Вишал Хегде
Резултатите показват, че пациенти, свалили значително много килограми с този агонист, са имали намален риск от усложнения, но повишен риск от смъртност. „За нас беше важно да разберем от медицинска гледна точка, че само защото тези пациенти сега са с по-ниско тегло, не означава, че операцията е безопасна за тях“, казва д-р Вишал Хегде, доцент в Университета „Джонс Хопкинс“, относно резултатите, представени на годишната среща на Американската академия за ортопедични хирурзи. „Знаем, че хората, които бързо отслабват, в крайна сметка имат по-сериозни усложнения, отколкото биха имали, ако не бяха сваляли така екстрено тегло.
За нас беше важно да разберем какво се случва с тези пациенти. Има ли намален риск от усложнения, или има нещо скрито, което не осъзнавахме, има ли нещо, което трябва да проучим повече с тези лекарства“, добавя д-р Хегде.
Използвайки изследователската мрежа TriNetX, Хегде и колегите му категоризират пациентите, подложени на първична тотална артропластика на тазобедрената става въз основа на това дали са получили рецепта за GLP-1 и са имали предоперативно намаление на индекса на телесната маса (ИТМ) от 43 kg/m2 или повече до 40 kg/m2 или по-малко в рамките на една година преди операцията, дали са имали ИТМ от 43 kg/m2 или повече, но не са получили рецепта за GLP-1 преди операцията, или дали са имали ИТМ от 40 kg/m2 или по-малко и не са получили рецепта за GLP-1 преди операцията.
„Пациентите бяха съпоставени по скала за предразположеност едно към едно въз основа на демографски данни и бяха изследвани изходните съпътстващи заболявания, включително диабет, и усложнения в рамките на една година след операцията“, уточнява д-р Хегде в своята презентация. Пациентите с предписани GLP-1 преди операцията са били по-малко застрашени от белодробна емболия в сравнение с останалите, но същевременно са показали сериозен риск от смъртност.
Резултатите са малко тревожни и показват, че трябва да се проучат по-внимателно с по-традиционни рандомизирани контролирани проучвания, казва хирургът. Добавя, че това е проучване на база данни, генериращо хипотези, и сега, след като е маркирано като потенциален проблем, от лекарите зависи да го проучат по-задълбочено. Смята, че след като се направят по-специфични целенасочени изследвания, ще стане ясно дали този риск от смъртност е реален или „просто шум, който са уловили случайно“.
Денис МАРТИНОВ
