Прозяването обикновено се свързва с чувство на сънливост и нужда от сън. Едва ли обаче знаете какво се случва в организма ви, когато се прозявате. Всъщност прозявката е не само автоматична реакция, а нещо изключително полезно за тялото.
Нуждата от прозяване се поражда при недостиг на кислород в главния мозък. Така на практика се стартира механизъм за спешна помощ, който доставя на клетките на мозъка необходимата доза кислород. По този начин тя го защитава от прегряване.
Актът на прозяване активизира мозъка и действа ободряващо, особено когато сте уморени. Той се случва най-често при преумора, скука или монотонна работа. Прозявката доставя голяма доза кислород и засилен приток на кръв, което активизира главния мозък. Ефектът от нея обаче е временен и ако не си осигурите необходимата почивка, ще продължите да се прозявате.
В обратния случай пък – липсата на желание за прозяване говори за психично заболяване. По правило, ако срещу нас някой се прозява, това е заразно и ние неминуемо също се прозяваме. Ако обаче у нас не бъде предизвикана ответна реакция, това е знак за нарушени социални механизми на адаптацията и психически заболявания като шизофрения или аутизъм например.
Прозяването предотвратява дори пневмонията, защото се включват долните части на белия дроб, а те не работят при други условия. Механизмът позволява да се заздрави дихателната система и да се предотвратят различен тип грипни състояния.
Интересен факт е, че дори децата в утробата на майката също се прозяват. Феноменът се наблюдава от 12-тата седмица от бременността. По този начин най-вероятно се стимулира развитието на главния мозък.
