През последните години и десетилетия непрекъснато слушаме колко вредна е захарта, наричана от някои дори “бялата смърт”. Но се оказва, че и тя има лечебни свойства. Доказва го конкретен случай с израсналия в бедност Муса Муранду от източните планински части на Зимбабве. Когато като малък си наранявал коленете и лактите, неговите много бедни родители втривали сол в раните му за бързо заздравяване. По-късно обаче, когато баща му спечелил достатъчно пари, семейството вече можело да си позволи да купува захар.
Тя причинявала по-малко болки на момчето, отколкото солта. Малкият Муранду забелязал, че захарта спомага за доста бързото заздравяване на раните. Затова след години, през 1997 г., когато бил нает на работа във Великобритания като санитар, открил, че там въобще не използват захарта с медицински цели. Той решил да се опита да промени това.
Сега вече към идеята на Муранду най-накрая започнали да се отнасят наистина сериозно. Вече като доцент в Катедрата по грижа за възрастни пациенти в Улвърхамптън Муранду провел начално експериментално изследване, посветено на използването на захар за заздравяване на рани и получил за тази своя работа награда от популярното медицинско списание “Лечение на рани” през 2018 г.
В някои части на света този лечебен метод е основен, защото хората не могат да си позволят да си купуват антибиотици. Но това предизвиква интерес у специалистите и в другите страни, тъй като инфекциите при рани на някои пациенти престанали да реагират на антибиотици.
Муранду обяснява как се случва лечението, то е много простичко - директно върху самата рана се насипва малко захар и отгоре се поставя превръзка. Гранулите попиват всякаква влага, в която могат да се размножават бактерии, а без тях раните заздравяват по-бързо. Доказателства за това били получени в хода на експериментите, проведени от Муранду в лабораторията. Независимо че оттук нататък му предстои трудна битка. Финансирането на по-нататъшните изследвания ще му помогне да достигне крайната си цел - да убеди експертите от системите в здравеопазването, че захарта може да се използва като алтернатива на антибиотиците. А причината е ясна: повечето медицински изследвания се финансират от фармацевтичните компании. Затова шансовете да се получат грантове за изследванията са минимални, което означава, че такъв лечебен метод не може да бъде патентован.
Муранду използвал обикновена гранулирана захар, която всеки ден си добавяме в чая и кафето. В хода на изследванията той открил, че няма никаква разлика в това дали ще се използва тръстикова захар или захарно цвекло. Но все пак нерафинираната тръстикова захар се оказала по-малко ефективна. Изследването показало, че щамовете на бактериите продължавали да се размножават при ниски концентрации на захар, но по-високите концентрации изцяло ги потискали. Муранду започнал да събира свидетелства за ефекта от лечението със захар в Зимбабве, Ботсвана и Лесото - именно там той за първи път се обучавал за фелдшер. Всичко казано дотук придобива значително по-голяма стойност, след като е подкрепено с конкретни случаи. Ето какво споделя Муранду. “На една жена в Хараре вече се подготвяха да й ампутират крака, когато ми позвъни моят племенник. Тя имаше ужасна рана на крака цели пет години и накрая докторът решил да пристъпи към ампутация на крайника. Аз й казах, че трябва да промие раната, да поръси захар върху нея, да я остави така за известно време и след това пак да повтори процедурата. Това й помогна и жената спаси крака си.”
По думите на Муранду това е един от примерите, който е предизвикал интереса към този метод, особено в страните, където хората не могат да си позволят да използват антибиотици.
През това време, през което Муранду продължава своите изследвания, ветеринарят от САЩ Морийн Макмил използвала подобен лечебен метод за лечение на животните си, и то от много години насам. Макмил, която работела в болницата на ветеринарната школа към университета в щата Илинойс, за първи път започнала да използва захар и мед за лечение на раните на домашните животни през 2002 г. Тя казва, че е била привлечена към този лечебен метод заради неговата простота и много ниска парична стойност. Особено що се отнася за лечение на питомниците на онези стопани, които не са можели да си позволят обичайните за това лечебни средства. Освен че захарта е по-евтина, тя има и друго преимущество: ние използваме все повече и повече антибиотици, към които бактериите изработват устойчивост.
Яна БОЯДЖИЕВА