Криоконсервацията или витрифицирането след смъртта, за да бъдете съживени десетилетия по-късно, може да звучи като научна фантастика. Но не и за д-р Макс Мор, който е убеден, че рано или късно ще успеем да се върнем към живот в разцвета на силите си.
„Мисля за криониката като разширение на спешната медицина“, казва д-р Мор, посланик и почетен президент на Фондацията Alcor Life Extension. Базираната в Аризона компания е една от шепата организации по целия свят, които провеждат изследвания в областта на криониката.
Към днешна дата повече от 200 пациенти са избрали криоконсервация в „Алкор”, въпреки че технологията за тяхното съживяване е само в ранен етап на развитие. Въпреки това д-р Мор е обнадежден и смята, че може да са необходими 50 до 150 години, за да се върнат пациентите към живота.
„Криониката се намесва, когато лекарите не знаят какво друго да направят, за да ви спасят. И ние казваме: вместо човек да бъде унищожен, да го поставим в непроменено състояние, да натиснем бутона на пауза и да оставим по-напредналата медицина в бъдещето да се справи с този проблем“, споделя д-р Мор в интервю за Healthnews.
Витрифициране, не замразяване
Процесът на криоконсервация започва с подписване на споразумения за член на Cryopreservation Alcor. Разходите могат да бъдат покрити от застраховка живот, с необходимия минимум $200 000 за криоконсервация на цялото тяло.
В идеалния случай „Aлкор” получава предварително предупреждение за сериозен смъртен риск и изпраща медицински екип до леглото на умиращия пациент.
Процедурата по криоконсервация започва в рамките на секунди след сърдечния арест, когато се обявява законната смърт на пациента. След това медицинският екип охлажда пациента с ледена вода и извършва механични вентилации и компресии с помощта на CPR устройство.
На пациента се дават различни лекарства, като антикоагуланти за предотвратяване на съсирването на кръвта, антиациди и мембранни стабилизатори, наред с други, за поддържане жизнеспособността на тъканите. Едва след това се прехвърля в „Алкор”, където гръдният му кош се отваря оперативно.
„Осъществявайки достъп до основните кръвоносни съдове в сърцето, ние свързваме съдовата система на пациента с помпа и охладител. Целта е да премахнем възможно най-много кръв и вътреклетъчна течност, за да ги заменим с криопротекторен разтвор. Може образно да си представите криопротектора като антифриз с медицински клас“, обяснява д-р Мор.
Пациентите всъщност не са замразени, а витрифицирани. И разликата между тях е огромна, защото замразяването причинява образуването на ледени кристали във вътрешната структура.
„Те са много назъбени и могат да пробият клетките. С помощта на витрифицирането, чрез въвеждане на висока концентрация на разтвора, вместо да доведе до кристализиране, той става по-вискозен и задържа всичко на място, без да причинява никакви вреди. Това ще улесни много поправянето им някога в бъдеще.”
Процедурата може да отнеме няколко часа и трябва да се извършва постепенно, тъй като ранното поставяне на твърде висока концентрация на криопротектор може да бъде токсично. В крайна сметка температурата спада до -320 F и пациентите се съхраняват в големи криогенни съдове на Дюар, които могат да се сравнят с огромни термоси. Температурата в тях се поддържа чрез добавяне на течен азот – не е необходимо електричество.
„При тази температура няма никаква биологична активност. Така че дали сте там за един ден или 100 и дори повече години, няма разлика. Все едно сте в кома за дълго време, но без метаболизъм“, споделя д-р Мор.
Един често срещан мит за консервирането е, че замразяването унищожава клетките. Но криоконсервацията вече се използва за ин витро оплождане (IVF), когато яйцеклетките на жената се замразяват и по-късно се размразяват. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията 1 до 2% от всички раждания в САЩ годишно са чрез ин витро.
„Проблемът не е в това, че клетките се унищожават, а че все още не знаем как да ги стоплим отново достатъчно бързо, без да предизвикаме реформиране на леда“, обяснява той.
Д-р Макс Мор
Завръщане в разцвета на силите
Д-р Мор казва, че изследователите „изобщо не са близо” до разработването на технологията, необходима за съживяване на криоконсервирани пациенти. И на този етап е невъзможно да се каже колко време ще отнеме. Но д-р Мор смята, че може да са от 50 до 150 години.
Въпреки несигурността нарастващите доказателства сочат, че паметта се запазва доста добре, докато изследванията с електронен микрограф на витрифицирана мозъчна тъкан показват, че тя е непокътната.
Има няколко възможни сценария за това как ще изглеждат съживените хора. В „Aлкор” се надяват пациентите да бъдат възстановени и съживени в същото тяло.
„Вие обаче няма да се върнете като 90-годишен или 100-годишен човек. Ще се „събудите” в подмладено тяло, в разцвета на силите си, така че ще си бъдете отново вие, но в най-добрия си вид.”
В момента в очите на закона криоконсервираните хора са мъртви. Д-р Мор казва, че когато изберете криоконсервация, вие по същество дарявате себе си за медицински експеримент, следователно не се смятате за личност. Той се надява, че когато криоконсервацията стане по-разпространена и по-добре разбрана, криоконсервираните хора ще имат същите права, като тези в продължителна кома.
Смъртта като истинска необратимост
Д-р Мор казва, че в „Алкор” избягват проблеми с информираното съгласие, като приемане на пациенти в последния момент, когато са отчаяни или когато други хора вземат решения вместо тях.
„Трябва да сме сигурни, че искат да направят това и са го обмислили внимателно“, казва той.
Според д-р Мор, който е философ по образование, много хора бъркат юридическата или клиничната смърт с истинската смърт.
„Ако дефинирате смъртта като истинска необратимост, тогава нашите пациенти не са наистина мъртви. Преди 1960 г. казвахме, че човек е мъртъв, ако не диша и сърцето му спре да бие. Но днес не постъпваме така – имаме CPR дефибрилация.”
Според д-р Мор в бъдеще много хора ще погледнат назад и ще си помислят, че на техните починали приятели и роднини е можело да бъде даден шанс. „Докато успеем да съживим хората, ще има страшно много изгубени хора.“
Той не е съгласен с аргумента, че криоконсервацията ще задълбочи проблема с пренаселеността.
„Хората изглежда не осъзнават, че нивата на раждаемост намаляват от десетилетия и растежът на населението е спрял в западния свят и се свива в много страни, включително Япония, Русия и Източна Европа. Така че дори това да е проблем, истинският въпрос би бил колко деца имате, а не колко дълго живеете“, аргументира се той.
Д-р Мор смята, че религиозните причини не трябва да спират избора за криоконсервация по същия начин, по който не спират лечението на рака.
„Повечето религии, като католицизма, забраняват самоубийството. И ако откажете лечението, което може да удължи живота ви, по същество това е вид пасивна форма на самоубийство”, категоричен е той.
Милена ВАСИЛЕВА
