Диабетът продължава да бъде бичът сред болестите на съвремието. Предиабетът е обратимо състояние - при 50% от хората може да се предотврати развитието на захарна болест. По темата говорим с ендокринолога д-р Надя Делииванова.
Визитка♦ Д-р Надя Делииванова е специалист по ендокринология и болести на обмяната. Завършила е медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. През 2018 г. придобива специалност “Ендокринология” в МУ - Варна. Интересите й са в областта на диабета, щитовидната патология и ендокринната гинекология. Работи в Отделението по ендокринология на УМБАЛ Бургас, което е единствено за областта. |
- Д-р Делииванова, неотдавна Отделението по ендокринология проведе безплатни прегледи с невролог за пациенти със захарен диабет. Какво показаха резултатите?
- Резултатите показаха голямо желание от страна на хората да участват в прегледите. Имаше пациенти, които се наложи да приемем в отделението поради необходимост от допълнителна диагностика. Имаше и хора, които желаеха да се консултират, получиха много подробно обяснение за състоянието си и насока какво да правят занапред.
- Каква е честотата на полиневропатията при хората с диабет?
- Честотата на полиневропатията, която наблюдавахме, е около 50-55%.
- Кой по-често развива полиневропатия - хората с диабет Тип1 или с Тип2?
- Прави впечатление, че при пациентите с диабет2 полиневропатията е по-честа в по-ранните етапи след поставянето на диагнозата. Това показва, че вероятно пациентите са били дълго време с повишени стойности на кръвната захар, без да го усещат и осъзнават. В това именно се състои коварството на диабет тип 2. Повишената кръвна захар при него не боли, но тихо и подмолно уврежда съдовете, нервите и някои органи. При хората с диабет1 се наблюдава диабетна полиневропатия по-късно в развитието на болестта, обикновено след период от около 15 години.
- Кога един ендокринолог „предусеща”, че пациентът му върви към усложнения?
- Един ендокринолог може да предусети развитието на усложнения при свой пациент, най-вече виждайки неговото отношение и съдействие в управлението и контролирането на болестта. Лекарят и пациентът трябва да са екип при справянето с една хронична болест и двамата активно да участват в решенията относно терапия, хранителен и двигателен режим, които са неизменна част от лечението. Разбира се, съществуват и генетични фактори, които, за добро или за лошо, оказват влияние и на тях няма как да се въздейства. Това, което всеки пациент може да направи сам за себе си, е да се придържа максимално към назначените си лекарства, да се храни и движи оптимално.
Херпесните вируси увеличават риска от диабет
- Какво показва статистиката в това отношение за България и за Европа?
- По отношение на заболеваемост и контрол на диабета, се приближаваме до останалите страни в Европа. Предпоставките за развитие - застоял начин на живот, консумация на висококалорична храна, стрес са еднакви навсякъде. Затова именно се говори и за епидемия от диабет 2 в последно време.
За съжаление възрастта, на която се развива заболяването, се е понижила значимо и вече се наблюдават пациенти в тийнейджърска възраст.
Важно е да се отбележи, че в България разполагаме с всички най-нови и модерни средства за лечение на диабет - както инсулинови препарати от най-ново поколение, така и лекарства.
В последните месеци, след намесата на държавата, за щастие всички могат да бъдат открити в аптечната мрежа. Разликата между нас и по-развитите европейски страни се дължи на характера на профилактиката - много често задължителна в Европа за разлика от тук. У нас е важно пациентът да се явява на профилактичните си прегледи всяка година, за да може да се установят навреме отклоненията и да се вземат мерки.
Д-р Надя Делииванова
- Кога човек е в състояние на предиабет?
- Човек е в състояние на предиабет, ако има повишена в определени рамки кръвна захар на гладно - между 5,6 и 7 ммол/л или след нахранване - между 7,8 и 11,1 ммол/л.
Или гликиран хемоглобин мужду 5,7 и 6,4%. Това състояние е важно, защото е обратимо. При 50% от хората в него може да бъде предотвратено развитието на диабета с подходящи усилия от страна на лекаря и пациента. Те задължително включват промяна на някои хранителни навици.
- Трябва ли да се тревожим, ако при изследване кръвната захар е леко завишена от нормите, но гликираният хемоглобин е в норма?
- Гликираният хемоглобин е по-стабилен показател във времето, който показва как се е движила захарта в последните 3 месеца, докато кръвната захар е моментен показател. Тя може да се повиши кратковременно от стрес, инфекция, прием на определени медикаменти. И двата показателя имат своите ограничения. Затова, когато се появи отклонение в някой от тях, то трябва да бъде проследено и разтълкувано от лекар.
- Доколко повишеният лош холестерол е предвестник на диабет 2?
- Повишеният лош холестерол не е пряк предвестник на развитието на диабет, но при така наречения метаболитен синдром, се наблюдава заедно с други отклонения в лабораторни и физически показатели. Наличието на метаболитен синдром от своя страна, повишава риска от развитие на диабет, ако не се вземат своевременни и адекватни мерки за лечението му.
- При какви симптоми трябва да потърсим ендокринолог?
- При наличие на сухота в устата, често уриниране, отпадналост - това са преки прояви на диабета. Често има и косвени - повтарящи се инфекции на кожата и лигавиците, наличие на гъбички, трудно зарастващи рани. Добре е пациентите да посещават профилактичните прегледи при своите общопрактикуващи лекари, които са ориентирани към диабета също. При необходимост те биват насочени към ендокринолог.
- Може ли да се говори за активна профилактика на диабета у нас, с държавен ангажимент?
- В България и в момента съществува профилактика. Лабораторните изследвания и прегледите при джипито все още са много по-достъпни, отколкото в Запдна Европа. В голяма част от частните компании се предоставят и допълнителни профилактични прегледи по фонд. Проблемът е, че много от хората, особено тези в трудоспособна възраст, са твърде заети и търсят помощ, едва когато е неизбежно. Добре би било, ако бъдат насърчавани да го правят - например с извънреден ден отпуск или други стимули. Добре би било, ако има повече разяснителни кампании в медиите, относно ползата от профилактиката на определени заболявания.
- В какво трябва да се състои профилактика на диабета?
- Диабет тип 2, както и затлъстяването, са свързани с гените, които носим. Ако имаме родител с наднормено тегло и диабет 2, рискът да се развие и при нас е значително висок. Но има много неща, които можем да направим и сами, за да го предотвратим. Също така липсата на заболяване в родителите ни не ни спасява на всяка цена. Това, което може да направи всеки човек, особено след 40 г., е да се храни и движи умерено. По-малко да се храни и повече да се движи. Не е необходимо да гладува, но не трябва да превръща храната в удоволствие, отвъд мярката.
Хуан Пабло Фриас: Само с фитнес и диета не можеш да спреш предиабета
Всеобщата препоръка за всички хора на средна възраст е нисковъглехидратната диета, с преобладаване на зеленчуци, термично обработено нетлъсто месо, ядки и варива. Да се избягва консумация на тесто, бяло брашно, рафинирана захар и особено на безалкохолни и енергийни напитки. Алкохол - в умерени количества - не повече от 2 дни в седмицата. Плодовете и медът също имат голямо количество плодова захар и с тях трябва да се внимава. Най-добре е да се консумира сготвена храна, бавно и със съзнание, не накрак и между другото.
Относно движението - препоръките са за 150 минути седмична физическа активност, свързана с повишаване на сърдечната честота, за всички, при които липсват противопоказания от страна на сърцето и опорно-двигателния апарат. Може да са народни танци, каране на колело, бягане, плуване, бързо ходене, кой каквото обича.
- На каква възраст трябва да започне профилактиката на диабета?
- В идеалния случай профилактиката на диабета трябва да започне още в детството, когато се изграждат навиците и вкусовете на бъдещия самостоятелен човек.
Няма вълшебни средства за отслабване и лечение на диабет тип 2. Доказаните и изпитани медикаменти и хранителни добавки се намират в аптеките и са индивидуални за всеки пациент. Както казах, в България разполагаме с най-добрите и модерни средства, но нито едно от тях няма да свърши работа, без съзнателното и ангажирано участие на пациентите в процеса. Пациентите са най-важният участник в борбата срещу диабет 2.
Мария ИВАНОВА
