Водещи специалисти от страната и чужбина обмениха знания и опит в областта на съдовата медицина по време на IV Национален конгрес по ангиология. Сред основните акценти в научната програма бе участието на проф. Милена Станева, която представи значението на дегенеративните промени на шийните прешлени при вертебробазиларната недостатъчност. Какви са възможностите на ултразвука за ранна диагностика и значението на навременното разпознаване на заболяването за подобряване на прогнозата и защо често остава неразпозната - отговорите дава проф. Милена Станева.
Визитка♦ Проф. д-р Милена Станева завършва медицина през 1992 г. в МУ-София. Има три специалности – вътрешни болести, кардиология и ангиология. Квалифицирана е за високоспециализирана дейност ултразвукова съдова диагностика и ехокардиография – базисно и експертно ниво. Преминала е обучение за лечение на лимфедем в Клиниката Фьолди - Хинтерцартен, Германия. Създава първия по рода си в България „Център за комплексно лечение и профилактика на лимфедем”. През 1997 г. за първи път в България проф. Станева осъществява транскраниалното доплерсонграфско мониториране на мозъчния кръвоток по време на сърдечна операция, а през 2003 г. въвежда метода за ултразвуково определяне на ендотелната функция на периферна артерия. Има множество публикации в националния и световния научен печат, участия в международни медицински форуми. Началник е на Клиника в УМБАЛ Токуда и национален консултант по ангиология. |
- Проф. Станева, на последния научен форум поставихте акцент върху една тема, която рядко достига до широката публика – значението на дегенеративните промени на шийните прешлени при вертебробазиларната недостатъчност. Защо е важно да се говори повече за тази връзка?
- Вертебробазиларната недостатъчност е състояние, при което се нарушава кръвоснабдяването на задната мозъчна циркулация. Причините са разнообразни, като най-често са атеросклерозата и други съдови заболявания. По-рядко дегенеративните промени в шийния отдел на гръбначния стълб могат да допринесат за механична компресия на вертебралната артерия, особено при определени движения на главата. Важно е тази възможност да бъде позната, защото при правилна диагностика може да се предотвратят сериозни неврологични усложнения.
- Какво представлява вертебробазиларната недостатъчност? Често ли остава неразпозната?
- Това е недостатъчно кръвоснабдяване на структурите, които се хранят от вертебралните и базиларната артерия – мозъчния ствол, малкия мозък, тилните дялове и части от вътрешното ухо. Клиничната картина често е неспецифична и включва световъртеж, нестабилност, нарушения в зрението, двойно виждане, шум в ушите. Поради това симптомите нерядко се отдават на "шийна остеохондроза", възрастови промени или заболявания на вътрешното ухо, което забавя диагнозата.
- Какъв е патофизиологичният механизъм за развитието й?
- Вертебралните артерии преминават през напречните отвори на шийните прешлени. При изразени остеофити, спондилоза, дискова дегенерация или нестабилност може да се получи динамична компресия на артерията при ротация или екстензия на главата. Ако съществуват и други съдови фактори – атеросклероза, хипоплазия на едната вертебрална артерия или недостатъчно развитие на колатералното кръвообращение – това може да доведе до клинично значимо намаляване на мозъчната перфузия.
- Кои клинични белези насочват към съдов проблем?
- Най-характерно е появата или засилването на симптомите при определени движения на шията. Освен световъртеж могат да се наблюдават нарушение на равновесието, диплопия, преходни зрителни нарушения, дизартрия, атаксия, внезапни падания без загуба на съзнание (drop attacks). Комбинацията от няколко симптома насочва към засягане на задната мозъчна циркулация.
- Какво е мястото на ангиолога при диагностиката на вертебробазиларната недостатъчност?
- Ангиологът оценява дали симптомите са свързани със съдово нарушение. Доплеровата ехография позволява да се оцени проходимостта на вертебралните артерии, скоростта и посоката на кръвния поток, както и евентуални динамични промени при движения на главата. Това е ключова стъпка за разграничаване на съдова от несъдова причина за оплакванията.
Проф. д-р Милена Станева
- Как изглежда съвременният диагностичен алгоритъм?
- Диагностиката започва с подробна анамнеза и клиничен преглед. Следва цветно-дуплексна ехография на каротидните и вертебралните артерии. Когато има съмнение за хемодинамично значима компресия или ехографските данни не са достатъчни, се преминава към КТ-ангиография или ЯМР-ангиография. При необходимост се извършва и образно изследване на шийния отдел на гръбначния стълб за оценка на дегенеративните промени.
- Къде е границата между нормалната дегенерация и реалната заплаха?
- Рентгенологичните дегенеративни промени сами по себе си не означават заболяване. Решаващо значение има дали те предизвикват клинични симптоми и дали е доказано нарушение на кръвотока. Лечението трябва да бъде насочено към пациента, а не само към видими изменения при образното изследване.
- Защо само при част от пациентите се появяват симптоми?
- Организмът разполага със значителни компенсаторни механизми. При повечето хора едната вертебрална артерия може да компенсира другата чрез добре развитото колатерално кръвообращение. Симптомите възникват тогава, когато компенсацията е недостатъчна или са налице няколко рискови фактора едновременно.
- Какви са съвременните терапевтични възможности при пациенти с вертебробазиларната недостатъчност?
- Основен е индивидуалният подход. В повечето случаи лечението е консервативно – контрол на съдовите рискови фактори, медикаментозна терапия, лечебна физкултура, рехабилитация и обучение на пациента да избягва движения, провокиращи симптомите. Съдова или неврохирургична интервенция се обсъжда само при доказана хемодинамично значима компресия, корелираща с клиничната картина, и при липса на ефект от оптималното консервативно лечение.
- Каква е ролята на медикаментите и рехабилитацията в комплексната терапия?
- Медикаментозната терапия има важно място, особено когато са налице атеросклероза или други съдови рискови фактори. Също толкова важно е правилно проведеното кинезитерапевтично лечение, насочено към подобряване на подвижността и мускулния баланс. Агресивните манипулации върху шийния отдел трябва да се избягват, особено преди изключване на съдова патология.
- Кои са най-честите грешки на пациентите, които решават да пристъпят към самолечение?
- Пациентите често приемат, че всеки световъртеж е „от шипове”, и прибягват до самолечение, масажи или мануална терапия без поставена диагноза. Друга грешка е пренебрегването на артериалната хипертония, диабета, дислипидемията и тютюнопушенето, които са основните съдови рискови фактори.
- Кои са най-честите диагностични капани при вертебробазиларната недостатъчност?
- Един от най-честите капани е поставянето на диагноза единствено въз основа на рентгенография или ЯМР на шийния отдел. Почти всеки човек след определена възраст има дегенеративни промени, но това не означава, че те са причина за симптомите. Необходима е корелация между клиничната картина, съдовото изследване и образната диагностика.
- Пациентите с вертебробазиларна недостатъчност добър пример ли са за мултидисциплинарен подход?
- Безспорно, това е едно от състоянията, при които добрият резултат зависи от сътрудничеството между ангиолог, невролог, специалист по образна диагностика, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, а при необходимост – неврохирург и съдов хирург. Само така може да се прецени точната причина за симптомите и да се избере най-подходящото лечение за конкретния пациент.
Милена ВАСИЛЕВА
