Рюдигер Далке e доктор на медицинските науки. Работи повече от 30 години като лекар и психотерапевт, води семинари и е автор на много нашумели книги. С “Болестта като път” (издадена на български език от ИК “Кибеа”), “Болестта като символ”, “Агресията като шанс”, “Депресията - пътища от тъмната нощ на душата” той поставя основите на цялостната психосоматика.
Книгите му “Законите на съдбата - игровите правила за живота” и “Принципът на сенките” дават философска и практическа аргументация за неговите идеи. Други негови книги разглеждат основни теми на здравето и пълноценния живот. Сред тях са “Сънят - по-добрата половина на живота”, “Удоволствието от храненето”, “Трите най-добри неща - движение, хранене, разтоварване”.
В лекциите и семинарите си той въвежда в света на душевните образи и насочва към житейски стратегии, чиято цел е отговорността към себе си и духовното развитие.
Публикуваме основните тези на д-р Рюдегер Далке за главоболието.
Главоболието е известно едва от няколко столетия. В по-ранните култури не е било познато. Особено разпространено е в цивилизованите страни, където 20 на сто от здравите хора заявяват, че страдат от главоболие. Според статистиката жените са засегнати малко по-често, а „висшите слоеве“ са „свръхпредставени“ при този симптом. Ако опитаме да разберем символиката на главата, ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашето тяло. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното.
В главата домуват разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Ирационални чувства като любовта най-вече застрашават главата – повечето хора поради това дори си губят ума от любов.
Главоболието, усещано като напрежение в черепната кухина, е дифузна, обикновено напираща болка, която може да се проточи с часове, дни и седмици. Болката вероятно възниква поради твърде високата степен на пренапрежение в кръвоносните съдове
Обикновено синхронно с главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура, както и на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието като напрежение в черепната кухина настъпва в житейски ситуации, при които човекът е под голямо физическо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено високи изисквания.
„Пътят нагоре“ е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата.
Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля (с глава да пробие стената). В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата. Защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс“, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота.
Д-р Рюдигер Далке
Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъзнатите му функции, според историческото си развитие, са по-стари от способността за разумно мислене, която, заедно с развитието на кората на главния мозък, е късна придобивка на човека.
Човекът има два центъра: сърце и мозък – чувства и мислене. Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка си и поради това се намира в постоянна опасност да пренебрегне своя втори център – сърцето. До никакво решение на въпроса няма да стигнем сега обаче, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва да се стреми към равновесие.
Онези, които си товарят прекалено корема, са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глава. Все пак нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит на долния полюс.
Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя аз. Такова начинание в края на краищата винаги е обречено на провал.
Както кулата във Вавилон, която се стреми да стигне небето, то в най-добрия случай води до хаос. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долницата, то се отделя от корените. Функционалното мислене на науката, например, е мислене без корени, на него му липсва обратната връзка с първопричината. Човек, който следва своята глава, изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно, че в такъв случай някому главата бучи. Тя бие тревога.
Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава.
Нейната болка показва, че мисленето ни е погрешно че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни размишления над какви ли не „измислени“ ситуации, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване. Със всеки опит, който предприема в тази посока, той всъщност става смешен.
Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща; докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане, което е просто друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия инат на „аз искам“, от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяко твърдоглавие и всяка вманиаченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки; те си слагат главата в торбата.
Мара КАЛЧЕВА
