Уголемените размери на обувките и ръцете, главоболието и хъркането може да не са случайни, а по-скоро симптоми на основно заболяване. Разгледахме какво представлява акромегалията, как се диагностицира и защо е важно незабавно да се консултирате с ендокринолог.
Какво е акромегалия?
Това е рядко заболяване, което се развива поради излишък на растежен хормон (соматотропин) в средна възраст. Когато се появят първите симптоми, скелетът вече е оформен и растежните пластини на костите са затворени, така че човекът не расте по-висок. Някои части на тялото обаче продължават да се уголемяват : ръцете и краката стават по-големи, формата на носа и долната челюст се променя, веждите изпъкват, а някои вътрешни органи също могат да се увеличат.
По какво се различава акромегалията от гигантизма?
Подобно състояние е гигантизмът. Той също е свързан с излишък на растежен хормон и се развива при деца и юноши, докато костите им все още растат на дължина. Поради излишъка на хормона, костите продължават да се удължават, така че тийнейджърът може да бъде много по-висок от връстниците си.
Промените настъпват бавно, понякога в продължение на много години, така че човек може да не ги забележи веднага.
Защо се появява акромегалия?
В повечето случаи причината е доброкачествен тумор на хипофизата (аденом), който отделя растежен хормон. Хипофизната жлеза е жлеза в основата на мозъка и дори малък тумор там може да наруши функционирането на цялото тяло. Ако туморът расте, той може да притиска съседни области на мозъка , причинявайки главоболие и проблеми със зрението.
Симптоми, които трябва да ви предупредят
Признаците включват подуване на ръцете и краката, подобно на оток, и промени в чертите на лицето: уголемени устни и нос, изпъкнала долна челюст и увиснали вежди.
Главоболие, замъглено зрение, повишено изпотяване, мускулна слабост, менструални нарушения при жените и сънна апнея - спиране на дишането по време на сън - също са често срещани. Промените във външния вид обикновено се развиват постепенно, така че човекът и неговите близки може да не ги забележат дълго време. Други симптоми могат да се появят по различно време.
Как се поставя диагнозата?
Първо, лекарят назначава кръвен тест, за да провери нивото на инсулиноподобен растежен фактор-1 ( IGF-1 ), хормон, отговорен за растежа и метаболизма. Ако нивото е повишено или резултатите са неясни, се провежда тест за глюкозен толеранс: след като човек изпие глюкозен разтвор, лекарят отново измерва нивото на растежния хормон. Обикновено то би трябвало да намалее, но при акромегалия може да остане високо. Ако диагнозата се потвърди, се извършва ЯМР, за да се определи местоположението и размерът на тумора.
Какви методи на лечение има?
Основното лечение на акромегалия е хирургично отстраняване на аденома, най-често минимално инвазивно, през носа с помощта на ендоскоп. Ако операцията не е възможна или нивата на растежен хормон остават повишени, се предписват лекарства като соматостатинови аналози, допаминови агонисти и антагонисти на рецепторите на растежния хормон. Лъчетерапията се използва, когато операцията е противопоказана и лекарствата са неефективни.
Без лечение, акромегалията може да доведе до диабет, сърдечни заболявания и необратими промени във външния вид. Ако имате няколко подозрителни симптома, си струва да се консултирате с ендокринолог – самодиагностиката не е заместител на изследванията и ЯМР.
