През лятото на 1518 г. жителите на Страсбург са започнали да танцуват по улиците и не са могли да спрат. Към края на август танцуващите вече са били около 400 човека, а част от тях са починали от изтощение.
Всички исторически записи потвърждават, че епидемия наистина е имало. Но защо се е случила, никой не знае със сигурност. Историците и до днес спорят за причините, а това е една от най-странните медицински загадки от миналото. И тази история донякъде прилича на епидемията от смях през 1962 г.
Една жена на улицата и стотици танцуващи шест седмици по-късно
Всичко е започнало на 14-ти юли 1518 г. Жена на име Фрау Трофеа излязла на улицата в Страсбург и започнала да танцува. Тогава градът се е включил в Свещената Римска империя, а днес се намира в североизточната част на Франция. Съпругът ѝ я умолявал да спре, но тя танцувала до късно през нощта, а около нея се събирали любопитни зрители. Накрая тя паднала и заспала, а на сутринта се събудила и отново се впуснала в танц.
Този неудържим танц се нарича хореомания, тоест „танцово безумие“. И изглежда, че то се е предавало от човек на човек. Скоро по улиците вече десетки граждани са се гърчели и въртели, а към края на август броят им е достигнал около 400. Чиновници, лекари и свещеници са се опитвали да разберат какво се случва и как да го спрат.
Проклятието на Свети Вит (известно още като Танцът на Свети Вит)
Хората от онова време са имали свое обяснение. Смятало се, че танцуващите са били прокълнати от Свети Вит, християнски мъченик от IV век от Сицилия. Според вярванията той наказвал грешниците, като ги карал да танцуват, а когато вземал решение, че са страдали достатъчно, отменял проклятието.
Вярата в Свети Вит е важна за цялата тази история. Както ще видим по-нататък, именно тя, според историците, обяснява защо в Страсбург хората са танцували, а не саправели нещо друго.
Властите са построили сцена и са наели музиканти
На пръв поглед решението на градските власти изглежда много странно: те са решили, че танцьорите не трябва да бъдат спирани, а да им се помогне да продължат да танцуват. За целта са освободили площада, където обикновено се е търгувало със зърно, поставили са сцена и са поканили музиканти.
В запазените документи причините за това решение не са записани. Историкът на медицината от Университета на щата Мичиган Джон Уолър, автор на книга за танцовата чума, предполага, че причините са били две. Първо, тогава се е смятало, че танцът помага да се очисти тялото от вредните вещества. Второ, танцът е можел да се възприема като покаяние.
Танците са се считали за забавление, а следователно – за нещо греховно. Затова, според Уолър, да танцуваш до изнемогване и болка е бил начин да се накажеш сам. Логиката на властите е била проста: щом танцът е станал наказание, нека хората го изтърпят.
Жегата, гладът и умората превръщат танца в смъртоносен
Последиците, както казва Уолър, бяха „много, много очевидни“. Лятото е било горещо, танцьорите почти сигурно са били изложени на палещото слънце, не са яли и пили достатъчно и почти не са си почивали. Това е било особено опасно за хора със слабо сърце или склонност към инсулт.
Колко хора са загинали, не се знае точно: записите от онова време са много неясни. Един автор твърди, че за известно време са умирали до 15 човека на ден, но тази цифра не може да бъде проверена. Ясно е едно: смъртните случаи са били достатъчно, за да накарат властите напълно да променят мнението си.
Танците биват забранени почти навсякъде, с изключение на частните домове, а вместо тях се налагат покаяние и молитви. Останалите танцьори биват откарани до светилището на Свети Вит, на около 48 километра от града, където свещениците се молят и принасят дарове. След няколко дни или седмици хората са дошли на себе си и са се върнали към обичайния си живот – изтощени и потресени, но иначе здрави.
Подобни епизоди са се случвали по протежението на река Рейн
Страсбург не е бил изключение. От края на XIV до средата на XVI век в Западна Европа са се случвали и други епизоди на неудържими танци, като много от тях са се случвали по протежението на река Рейн и нейните притоци.
Уолър смята, че това не е съвпадение. Реките са били основните търговски пътища, а заедно със стоките по тях се разпространявали и идеи. Според него, от изворите на Рейн в Швейцария до вливането му в Северно море хората вярвали в светец, който наказва с танц. За всичко това разказват авторите на сайта Popular Science.
Защо версията за масовата истерия изглежда най-убедителна
През петте века са се натрупали не малко версии. Според една от тях хората са били отровени от ръжда, гъбичка, която поразява зърното. Според друга – са били ухапани от отровни паяци. Предлагани са били също обсебване от демони, епилепсия, тиф и енцефалит, тоест възпаление на мозъка вследствие на инфекция или срив на имунната система.
Уолър, след като е проучил всички свидетелства, счита за правдоподобно само едно обяснение: масовата истерия. Учените я наричат масово психогенно заболяване. Това е състояние, при което силният стрес предизвиква при много хора еднакви телесни симптоми едновременно, без да има физическо заболяване.
Причини за стрес у жителите на Страсбург не са липсвали. В годините преди 1518 г. е имало лоши реколти, лошо време, финансови затруднения, безредици и религиозни спорове, както и едра шарка, проказа и сифилис. Особено тежко е било за бедняците: те гладували, страхували са се и са смятали, че Бог се е отвърнал от тях.
Според версията на Уолър хората просто са стигнали до предела си и са изпаднали в състояние, подобно на транс, в което почти не са усещали умора и болка в краката. А те са танцували, вместо да плачат, да се бият или да се молят, именно защото са вярвали в проклятието на Свети Вит: страхът им е подсказал как трябва да изглежда „наказанието“.
Важно е да се разбере, че това е най-доброто от наличните обяснения, а не доказан факт. Сведенията за събитията от 1518 г. са оскъдни, а да се постави диагноза на хора, живели преди петстотин години, е невъзможно. Но тази история добре показва колко силно страхът и общите вярвания могат едновременно да повлияят на телата на много хора.
