На 79 години Славенка Ричевич от Белград сама пазарува, разхожда се, пътува и се среща с приятели. На пръв поглед ежедневието ѝ не се различава от това на много други пенсионери. Малцина обаче биха предположили, че вече шест години тя живее с метастатичен рак на бъбреците, който е засегнал и мозъка, и белите ѝ дробове.
През този период Славенка преминава през операция, таргетна терапия и тежко физическо изтощение. Въпреки че лечението първоначално намалява метастазите, състоянието ѝ се влошава дотолкова, че не може сама да стигне до банята.
Промяната настъпва през 2022 г., когато лекарите решават да преминат към имунотерапия. Постепенно жената възстановява силите си и успява да се върне към живота, който е водила преди диагнозата.
Метастази в мозъка са открити почти без симптоми
Историята започва през 2020 г., когато при контролно изследване с ядрено-магнитен резонанс лекарите откриват метастази в мозъка на Славенка.
Необичайното е, че дотогава тя практически няма оплаквания, които да подсказват наличието на онкологично заболяване.
Единственият симптом, който я притеснява, е постоянно пулсиране в дясното ухо, наподобяващо сърдечен ритъм.
„Усещах пулсация в дясното си ухо, сякаш чувах сърцето си. Затова отидох на лекар. Тогава откриха изменение във вътрешното ухо, за което подозираха, че е гломусен тумор“, разказва тя пред сръбското издание Kurir.
Лекарите препоръчват състоянието да бъде проследявано с образни изследвания на всеки шест месеца.
Тъй като образуванието расте бавно, а евентуална операция крие риск от увреждане на слуха и нарушения на равновесието, Славенка не смята, че има сериозна причина за тревога.
През март 2020 г. ѝ предстои поредният ядрено-магнитен резонанс, но началото на пандемията от коронавирус налага отлагането му.
„Отидох на изследването чак през август. Тогава разбрах, че имам метастази в мозъка. Бях объркана. Не знаех какво да мисля и как да реагирам. Чудех се откъде се е появило всичко това, след като нямах никакви симптоми освен пулсирането в ухото“, спомня си пенсионерката.
Лекарите откриват рак на левия бъбрек и разсейки в белите дробове
След откриването на мозъчните метастази семейството започва да търси възможности за лечение.
Синът на Славенка успява да се свърже с професор Даница Груичич, която я приема след десет дни.
Прегледът на образните изследвания показва, че метастазите са с размер между 5 и 7 милиметра и могат да бъдат третирани с гама нож – метод за високопрецизна лъчетерапия.
Славенка преминава през процедурата и я понася добре.
Междувременно лекарите започват да търсят първичното огнище на онкологичното заболяване.
Назначени са допълнителни образни изследвания на различни органи, сканиране на цялото тяло и мамография.
Резултатите показват рак на левия бъбрек, изменения в десния бъбрек и метастази в белите дробове и мозъка.
„Всичко това беше открито, без да имам някакви особени симптоми“, разказва Славенка.
Впоследствие тя е оперирана в Урологичната клиника, където лекарите отстраняват левия ѝ бъбрек.
Обсъжда се и операция на десния бъбрек, но заболяване от коронавирус на лекуващия лекар забавя плановете.
Тъй като не може да чака още месец, Славенка се консултира със специалисти по онкология, които определят следващите стъпки в лечението.
Метастазите намаляват, но тя става все по-слаба
След операцията Славенка започва таргетна терапия срещу метастатичния рак на бъбреците.
За разлика от класическата химиотерапия, лечението ѝ включва медикаменти под формата на капсули.
През първата година тя успява да понася сравнително добре лекарствата, макар да има гадене и чести изхождания.
През втората година обаче страничните ефекти стават все по-тежки.
„Метастазите намаляваха, особено тези в белите дробове. Резултатите от скенерите бяха все по-добри, но физическото ми състояние се влошаваше. Бях подута, изтощена, не можех да се храня и ми ставаше все по-трудно да се движа“, разказва тя.
Постепенно губи способността да се справя сама с най-обикновените ежедневни дейности.
За да стигне от спалнята до банята, трябва да се подпира на мебелите.
Децата ѝ наемат жена, която да се грижи за нея, защото вече не може да се обслужва самостоятелно.
„Най-тежкото беше, че изследванията показваха как метастазите намаляват, а аз се чувствах по-скоро мъртва, отколкото жива. За човек означава много да чуе, че резултатите са по-добри. Но когато не може сам да стане и да отиде до тоалетната, е трудно да изпита облекчение“, споделя Славенка.
Състоянието ѝ се влошава толкова, че за един от прегледите при онколога се налага да бъде откарана с инвалидна количка.
Синът и снаха ѝ я придружават при д-р Маткович. Контролното изследване показва и изменения в черния дроб.
Тогава лекарят взема решение да промени лечението.
Имунотерапията се оказва повратен момент
След две години на таргетна терапия Славенка получава възможност да започне имунотерапия.
Лекуващият лекар ѝ обяснява, че този подход вече е достъпен за пациенти с метастатичен рак на бъбреците, но не всички реагират еднакво добре.
Въпреки това решават да опитат.
Вместо ежедневни капсули Славенка започва да получава медикаментите чрез венозно вливане веднъж на 28 дни.
При първото приложение остава няколко дни в болницата, за да могат лекарите да проследят реакцията на организма ѝ.
Възстановяването не настъпва изведнъж, но първите положителни промени се появяват сравнително бързо.
„Още след седем-осем дни усетих разлика. Гаденето спря и отново можех да се храня нормално“, спомня си тя.
При следващия преглед лекарите установяват, че е свалила 12 килограма само за месец.
По думите ѝ преди това е била толкова подута, че намаляването на отоците е довело до голямата промяна в теглото.
Постепенно започва да възвръща физическата си сила.
„След втората, третата и четвъртата имунотерапия отново започнах да излизам сама. Можех да се разхождам, да пия кафе с приятелите си и да ходя на семейни празници. Малко по малко се върнах към живота, който водех преди“, разказва пенсионерката.
Преди промяната на лечението съседката и жената, която се грижела за нея, трябвало буквално да я поддържат, защото краката ѝ не я държали.
Сега вече можела да се движи самостоятелно.
Четири години по-късно продължава лечението си
Славенка получава имунотерапия от 2022 г. и вече е в четвъртата година от този етап на лечението.
На всеки 28 дни посещава Института по онкология, където медикаментът се влива в продължение на няколко часа.
След процедурата обикновено се прибира с автобус.
Ако времето е хубаво, понякога остава в града, за да изпие кафе с приятел.
„Получавам терапията си и след това се връщам към нормалния живот. През следващите 27 дни живея съвсем обикновено и, както обичам да казвам, почти забравям, че съм болна“, споделя тя.
Въпреки сериозната диагноза Славенка не се отказва и от пътуванията.
Миналата година е била на море в Гърция, а тази е отпразнувала 60 години от завършването на училище заедно със своите съученици.
За нея тези моменти имат особено значение, защото показват колко много се е променило ежедневието ѝ след най-тежкия период на заболяването.
„Нито за миг не съм мислила, че ще умра“
Когато се връща към преживяното, Славенка признава, че редовните контролни изследвания са изиграли изключително важна роля.
Именно благодарение на тях лекарите са открили метастазите, въпреки липсата на характерни оплаквания.
„Никога не съм мислила за смъртта. Не живеех в страх и не се възприемах като болен човек“, казва тя.
Според нея семейството ѝ вероятно е преживяло по-трудно диагнозата и последвалото лечение.
Самата тя се е стремяла да не позволява на болестта да определя целия ѝ живот.
„Не исках постоянно да мисля за заболяването. Нямам болки и се опитвам да се наслаждавам на обикновените неща. Вярвам, че човек трябва да намери сили в себе си, за да продължи напред, независимо през какво преминава“, споделя Славенка.
Днес най-важното за нея е отново да бъде независима.
„Ходя сама по магазините, разхождам се, срещам се с приятели и посещавам децата си. Най-важното е, че мога сама да се справям с ежедневието и да правя нещата, които ме правят щастлива. Не искам целият ми живот да се върти около болестта. Имам терапия, която получавам редовно, а през останалото време просто живея“, казва тя.
Какво трябва да знаем за имунотерапията при рак на бъбреците
Имунотерапията е един от съвременните методи за лечение на определени видове напреднал рак на бъбреците. Някои имунотерапевтични лекарства подпомагат имунната система да разпознава и атакува раковите клетки.
При част от пациентите лечението може да доведе до продължителен контрол върху заболяването и подобряване на качеството на живот.
Имунотерапията обаче не действа еднакво при всички пациенти и също може да предизвика сериозни нежелани реакции. Изборът на лечение зависи от вида на тумора, разпространението на заболяването, общото здравословно състояние и предходните терапии.
Историята на Славенка показва колко съществено значение може да има промяната на лечебния подход, когато предишната терапия вече не осигурява приемливо качество на живот.
Шест години след поставянето на диагнозата тя продължава да се лекува, но отново може да прави нещата, които някога е приемала за даденост – да излезе сама, да се срещне с близките си и да планира следващото си пътуване.
Източник: zdravlje.kurir.rs
