С настъпването на есента и наближаването на зимата дните стават все по-къси, а слънчевата светлина – все по-оскъдна. Именно през този период рискът от недостиг на витамин D може да се увеличи, тъй като организмът произвежда голяма част от него под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Макар много хора да разчитат на здравословното хранене, за да си набавят необходимите витамини и минерали, при витамин D това невинаги е достатъчно.
„Сьомгата, яйцата и млечните продукти са добър избор. Но дори храните, които са сред основните източници на витамин D, невинаги са достатъчни, за да покрият нуждите на организма“, посочва специалистът.
Витамин D играе ключова роля за усвояването на калция и фосфора, поддържането на здрави кости, нормалната мускулна функция и работата на имунната система.
Продължителният му недостиг може да доведе до нарушения в костната минерализация. При децата тежкият дефицит причинява рахит, а при възрастните може да предизвика остеомалация – състояние, при което костите омекват и стават по-податливи на болка и увреждания.
Ниските нива на витамин D са свързвани в някои изследвания и с други здравословни проблеми, включително сърдечносъдови и метаболитни заболявания. Това обаче не доказва, че недостигът е пряка причина за тях.
1. Болки в костите и мускулна слабост
Един от възможните признаци за недостиг на витамин D са необяснимите болки в костите, мускулите и крайниците.
Според д-р Строков подобни оплаквания могат да се усещат по-силно през зимата, когато излагането на слънце е ограничено.
Някои хора изпитват скованост сутрин, дискомфорт при движение или усещане за тежест в мускулите.
При по-сериозен и продължителен дефицит могат да се появят мускулна слабост, затруднения при изкачване на стълби и болки в областта на таза, гърба или краката.
Тези симптоми обаче не са специфични за недостига на витамин D. Те могат да бъдат причинени от редица други състояния, включително ставни, мускулни и неврологични заболявания.
2. Наднормено тегло и затлъстяване
Хората със затлъстяване са сред групите, при които по-често се установяват по-ниски концентрации на витамин D в кръвта.
Причината е свързана с факта, че витаминът е мастноразтворим и се разпределя в мастната тъкан на организма.
При по-голямо количество телесни мазнини концентрацията му в кръвта може да бъде по-ниска, а потребностите от прием понякога се различават.
Това не означава, че наднорменото тегло само по себе си е симптом на витаминен дефицит. То по-скоро представлява рисков фактор, който лекарите вземат предвид при оценката на състоянието.
Не бива и да се приема, че добавките с витамин D автоматично водят до отслабване. Научните данни не подкрепят подобен ефект.
3. По-тъмна кожа
Пигментацията на кожата също влияе върху способността на организма да произвежда витамин D под въздействието на слънчевата светлина.
Меланинът – пигментът, който определя цвета на кожата – поглъща част от ултравиолетовото лъчение. Затова хората с по-тъмна кожа обикновено се нуждаят от по-голямо количество UVB лъчение, за да произведат същото количество витамин D като хората с по-светла кожа.
Това може да увеличи риска от недостатъчни нива, особено през зимата и в географски райони с ограничена слънчева светлина.
Важно е обаче да се уточни, че тъмната кожа не е симптом на дефицит, а фактор, който може да повлияе върху синтеза на витамина.
Слънцезащитните продукти също намаляват проникването на UVB лъчите при правилна употреба. В реални условия обаче използването им не означава непременно, че организмът не може да произвежда витамин D.
4. Прекомерно изпотяване на главата
Д-р Строков посочва обилното изпотяване в областта на главата като още един възможен сигнал, който в миналото е бил свързван с недостиг на витамин D.
Според специалиста преди десетилетия лекарите понякога са обръщали внимание на този симптом при оценката на определени състояния, свързани с нарушения в костния метаболизъм.
Съвременната медицина обаче не приема изпотяването на главата като надежден или специфичен признак за дефицит на витамин D.
Прекомерното потене може да бъде свързано с висока температура, физическо натоварване, стрес, хормонални промени, нарушения във функцията на щитовидната жлеза и редица други фактори.
Затова появата на този симптом сама по себе си не е основание да се започва прием на витаминни добавки.
5. Храносмилателни заболявания и нарушено усвояване на мазнините
Някои заболявания на храносмилателната система могат значително да повишат риска от недостиг на витамин D.
Тъй като витаминът е мастноразтворим, нормалното му усвояване зависи от способността на червата да абсорбират мазнините от храната.
При заболявания като болест на Крон, цьолиакия и други състояния, причиняващи малабсорбция, този процес може да бъде нарушен.
В резултат организмът може да усвоява по-малки количества витамин D, дори когато хранителният режим е балансиран.
Хората с подобни заболявания понякога се нуждаят от проследяване на витаминните нива и индивидуално определен прием на добавки.
Самите стомашно-чревни оплаквания обаче не доказват дефицит. По-важно е наличието на заболяване, което пречи на нормалното усвояване на хранителните вещества.
