Пандемията от COVID-19 може да е оставила много по-дълбоки следи в човешкия организъм, отколкото се смяташе досега. Ново германско изследване установява признаци на ускорено биологично стареене, като най-силна връзка между преживения стрес и промените в организма е открита при тийнейджърите.
За резултатите съобщава германският вестник BILD, като се позовава на научно проучване, проведено под ръководството на специалисти от Института по психиатрия „Макс Планк“ в Мюнхен и публикувано в престижното научно списание PNAS.
Изследователите обаче предупреждават, че установените зависимости не доказват пряка причинно-следствена връзка между пандемията и ускореното стареене.
ДНК проби на над 1000 души разкриват неочаквани промени
Учените са анализирали данни от общо 1028 участници, разделени в три възрастови групи – 359 деца, 385 тийнейджъри и 284 възрастни.
От участниците са взети проби от слюнка преди началото на пандемията, а след това повторно в периода между септември 2021 г. и май 2022 г.
Това е позволило на изследователите да сравнят определени биологични показатели преди и след периода на пандемичните ограничения.
Специалистите са проследили химически изменения в ДНК, известни като епигенетични промени. Чрез тях може да бъде оценена т.нар. епигенетична възраст, която отразява определени процеси на биологично стареене и невинаги съвпада с календарната възраст на човека.
Резултатите показват, че три от четирите използвани метода за оценка са отчели признаци на ускорено стареене.
При тийнейджърите подобни изменения са установени чрез три метода, при възрастните – чрез два, а при децата – чрез един.
Защо тийнейджърите са сред най-засегнатите?
Една от най-съществените констатации в изследването е свързана с влиянието на психологическия стрес върху организма на подрастващите.
Учените са установили особено силна връзка между субективното усещане за стрес по време на пандемията и признаците на ускорено биологично стареене при тийнейджърите.
Младежите, които са преживели по-тежко ограниченията на личната свобода, прекъсването на социалните контакти и продължителната раздяла с приятели и близки, са показали по-изразени изменения в изследваните биологични маркери.
Според резултатите социалната среда също има значение.
При подрастващите от семейства в по-неблагоприятно социално-икономическо положение наблюдаваните промени са били по-силно изразени.
Това поставя въпроса дали продължителният психологически натиск и социалната изолация могат да оказват влияние не само върху психичното здраве, но и върху биологичните процеси в организма.
Означава ли това, че пандемията ни е състарила?
Въпреки установените изменения учените призовават резултатите да бъдат тълкувани предпазливо.
Проучването не доказва, че пандемията от COVID-19 е пряката причина за ускореното биологично стареене. То установява връзка между преживения стрес, периода на пандемията и определени епигенетични показатели.
Освен това засечените изменения не означават непременно, че участниците са остарели физически с определен брой години или че здравословното им състояние задължително ще се влоши.
Все още не е установено дали тези промени са временни, или могат да се запазят за продължителен период.
Какви могат да бъдат последиците за здравето?
Един от най-важните въпроси, на които учените тепърва трябва да отговорят, е дали установените епигенетични изменения могат да бъдат свързани с по-висок риск от заболявания в бъдеще.
Към момента няма достатъчно доказателства, че наблюдаваното ускорено биологично стареене непременно ще доведе до конкретни здравословни проблеми.
Не е ясно и дали организмът може постепенно да възстанови обичайните си биологични показатели след намаляването на стреса и връщането към нормален социален живот.
За да бъдат изяснени тези въпроси, са необходими допълнителни дългосрочни изследвания, които да проследят състоянието на участниците през следващите години.
Резултатите обаче насочват вниманието към възможните биологични последици от продължителната социална изолация и психологическия стрес, особено в чувствителния период на юношеството.
