Учените от Stanford Medicine направиха сериозен пробив в борбата със затлъстяването, като откриха естествена молекула с помощта на изкуствен интелект. Новото съединение действа подобно на популярния семаглутид (активната съставка в лекарства като „Оземпик“), но обещава да спести на пациентите неприятните странични ефекти като гадене, запек и загуба на ценна мускулна маса.
Молекулата, кръстена BRP, е открита благодарение на специално създаден компютърен алгоритъм, наречен Peptide Predictor.
Вместо да тестват сляпо хиляди съединения, изследователите използвали изкуствения интелект, за да анализират около 20 хиляди човешки гена в търсене на скрити пептидни фрагменти, които се освобождават от ензими в организма.
Измежду десетките хиляди възможности, алгоритъмът осветил точно тази молекула, съставена от едва 12 аминокиселини, която показала десетократно по-силна активност върху мозъчните клетки в сравнение с контролните групи.
За разлика от семаглутида, който влияе едновременно на червата, панкреаса и други тъкани, забавяйки храносмилането и водене до редица странични реакции, BRP действа лазерно прецизно.
Тя атакува целево хипоталамуса – малката, но ключова зона в дълбините на мозъка, която отговаря за контрола на глада, енергийния разход и метаболизма. Този изолиран подход позволява на молекулата да притъпи апетита, без да ангажира останалите органи по тежък начин.
Ранните експерименти с животни вече показват изумителни резултати. При инжектиране на BRP на мишки и прасета, чийто метаболизъм е по-близък до човешкия, консумацията на храна спаднала с до 50% още през първия час.
Когато изследователите подложили затлъстели мишки на двуседмичен курс с ежедневни инжекции, гризачите свалили средно по 3 грама, като загубата била почти изцяло за сметка на мазнините, докато мускулната маса останала непокътната.
Това е изключително важен детайл при съвременните терапии за отслабване, тъй като запазването на мускулите гарантира силата и метаболитната стабилност на организма.
Освен това по време на наблюденията учените не установили промени в двигателната активност, приема на вода или честотата на дефекацията, което подсказва елиминиране на досадния запек.
Разбира се, изследването е все още на ранен етап, а предстоят прецизни клинични изпитвания върху хора, за да се потвърди дали същият профил на безопасност и ефективност ще се запази и при нас.
Въпреки това хоризонтът пред медицината изглежда обещаващ, особено ако се намерят начини за удължаване на действието на пептида в тялото, за да се избегнат честите инжекции.
