Експерименталният медикамент пелакарсен, разрабочван с цел да намали риска от инфаркт и инсулт при хора с високи нива на липопротеин (а), не постигна основната си цел в мащабните си клинични изпитвания. Въпреки че лекарството е успели да понижи концентрацията на този наследствен рисков фактор със средно 77%, то не е оказало никакво влияние върху честотата на сериозните сърдечносъдови инциденти.
Швейцарският фармацевтичен гигант „Новартис“, инвестирал десетки милиони долари в проекта, взе решение да прекрати разработката. Резултатите от проучването, ръководено от д-р Стивън Нисен от световноизвестната клиника „Кливланд“, изненадаха кардиологичната общност.
„Това не беше почти успешен опит. Лекарството просто не оказа никакво влияние върху клиничните резултати“, коментира д-р Нисен.
Липопротеинът (а), известен като Lp(a), е частица в кръвта с чисто генетичен произход. Според Американската сърдечна асоциация хората с най-високи стойности са изложени на до 4 пъти по-голям риск от инфаркт.
В изпитването са участвали 8350 души с прекаран инфаркт или инсулт.
След близо пет години проследяване около 12% от участниците и в двете групи – както при приемащите медикамента, така и при плацебо групата – са преживели тежък сърдечносъдов инцидент, което прави разликата между двете групи практически нулева.
Резултатите поставят под сериозен въпрос досегашните фундаментални представи за ролята на Lp(a) в развитието на съдовите заболявания.
Медицинските среди вече дискутират дали масовият скрининг за този липопротеин е целесъобразен, след като към момента няма ефективна терапия за неговото неутрализиране.
Според експертите провалът на пелакарсен може да се дължи на факта, че пациентите са били с твърде напреднали увреждания или че е необходимо понижаване от над 90-95%, за да се усети реален ефект.
Въпреки отрицателния резултат, историята на медицината показва, че подобни научни спънки често прокарват пътя към по-успешни следващи открития, както се разиграва и с развитието на статините през миналия век.
