Продължителното гледане на телевизия в зряла възраст е пряко свързано с намаляване на обема на важни мозъчни зони и увреждания на бялото вещество десетилетия по-късно. В същото време седенето зад работното бюро не показва подобни негативни последици за здравето на мозъка.
Данните са от мащабното американско изследване ARIC, а екипът на Натан Фетер от Университета на Южна Калифорния е анализирал показателите на 1712 души без деменция. Резултатите са публикувани в престижното списание Alzheimer’s & Dementia.
В началото на наблюдението доброволците са били на средна възраст от 53 години. Около 24 години по-късно те са преминали през ядрено-магнитен резонанс с висока резолюция, за да се измери обемът на мозъчните структури.
Резултатите от сканирането показват:
- По-малък обем на челната и тилната част: Хората, гледали често телевизия, показват свиване в зоните, отговорни за вземането на решения, планирането и зрителната информация.
- Сходства с болестта на Алцхаймер: По-малки обеми са отчетени и в области, които обичайно се засягат при деменция.
- Увреждания на бялото вещество: Открити са повече хиперинтензивни изменения (светли петна на снимките), които сигнализират за проблем с малките кръвоносни съдове и повишен риск от когнитивен спад или инсулт.
Любопитен детайл е, че тези рискове се запазват дори след като учените са взели предвид фактори като физическа активност, телесно тегло, кръвно налягане, диабет и образование.
Изненадващо обаче, седенето на работното място не води до такива увреждания. При част от хората с офис професии дори е отчетен по-голям обем в определени мозъчни зони.
Основната хипотеза на учените е разликата в мозъчната стимулация. Докато работата пред компютър, четенето и общуването изискват активни мисловни процеси, гледането на телевизия е изключително пасивно занимание, съпроводено с пълна неподвижност.
Изследователите все пак уточняват, че проучването разчита на данни за навиците, съобщени от самите участници, и не показва пряка причинно-следствена връзка.
Въпреки това изводите са категорични: начинът, по който прекарваме времето си в седнало положение, е точно толкова важен за мозъка, колкото и самата липса на движение.
