Това нестандартно мнение и не на кой да е, а на самия д-р Александър Шишонин, с чийто публикации много пъти сме ви информирали за начините, по които той лекува хипертонията и атеросклерозата. Но в интервюто, което ви представяме сега, той обръща внимание на захарния диабет, като и по отношение на това коварно заболяване уверява, че то може бъде победено с уникална методика, разработена от самия него, която, както се досещате, не включва лекарствено лечение.
- Д-р Шишонин, защо в света продължава прогресивно нарастването на заболеваемостта от диабет тип 2? В какво се изразява основната опасност от диабета и как медицината в днешно време го лекува?
- Никак не го лекува. Ако под думата „лечение“ се има предвид отстраняване на болестта, в случая тя не е подходяща. Просто се овладяват симптомите, това прави съвременната медицина. Само в няколко клиники в света (на брой не повече от пръстите на едната ръка) действително диабет втори тип се лекува. Едната например е в Израел, другата – съответно е нашата клиника. Питате ме в какво се изразява основната опасност от диабет втори тип.
Диабетът е излишната глюкоза, която нанася своя удар по съдовата система, на първо място по капилярите, водейки до капиляропатия. И е разбираемо как толкова мънички каналчета с мъка, много трудно, ще могат да пропускат сгъстената от глюкоза кръв, отколкото нормалната по своя състав кръв. По този начин капилярната мрежа постепенно загива.
Прекаляването с витамини предизвиква затлъстяване?
Диабетикът започва да развива ретинопатия (диабетна слепота), тъй като капилярната мрежичка в ретината е много тънка. По същата причина изчезва и потенцията; страдат долните крайници, като отначало човекът губи чувствителност, а след това развива гангрена. Затова се случва и то нерядко, на диабетици да бъдат ампутирани стъпала и крака. И в края на краищата, започват да отказват и бъбреците, тъй като организмът опитва да изкара излишната захар с урината. Това пък води до нефропатия. И ето ти – хемодиализа!
Д-р Александър Шишонин
Освен това страдат нервите и големите съдове. Защото кръвоснабдяването на нервните влакна се осъществява по много тънички съдчета (нервните кръвоносни съдчета). По същите тънки съдчета се осъществява храненето на стените и на големите артерии.
Деградацията на стените на вените и артериите започва с тяхното недостатъчно кръвоснабдяване, а увреждането на кръвоносните съдове води до загуба на еластичност на техните стени и неправилно регулиране на кръвното налягане. Това се случва, защото гладката мускулатура на съдовете, която трябва да стеснява или разширява тяхното пространство, също деградира заради недостига на хранене.
Заради високото съдържание на захар в кръвта тя започва да утаява кристали от кръвния „сироп“, които засядат на еритроцитите. Така се затруднява тъканното дишане, т.е. тук вече се прави крачица към рака.
- А в какво се изразява диабетната невропатия, т.е., поражението на нервната тъкан?
- В загуба на чувствителност на дисталните (т.е. отдалечените) отдели на организма, преди всичко на ръцете и на краката. Ако диабетик „със стаж“ прокара ръка или крак по някакъв материал, няма да разбере дали това е дърво или метал. Той не може да усети температурата на тези повърхности, както и болка: ако тръгне сутринта с нови обувки, като се върне вечер у дома, ще открие кървав мазол почти до костта, без да го е усетил.
Незаздравяващите кръвотечащи рани по стъпалата на диабетиците, т.нар. диабетни рани, не заздравяват именно поради посочените причини.
Ако пък са увредени нервите, контролиращи сърцето, започват проблеми с миокарда – сърцето бие ту често, ту бавно. Човек може да се изкачи до петия етаж, а пулсът му да си остане на 60. Или обратното, да си седи спокойно, а сърцето изведнъж да забие със 120 удара в минута. Контролът е загубен. Ако са засегнати нервите на стомашно-чревния тракт, се случва постоянен дисбаланс в него – ту диария, ту запек. И накрая, ако под удара са попаднали двигателните нерви, започват болки и спазми, хората нощем не могат да спят от болки.
Всичко ги боли! И ще ги боли, докато не се нормализира кръвната захар. Това може да се случи по два принципно различни методи – с помощта на таблетки, т.е., убивайки себе си, или с промяна на режима на хранене и движение, т.е., оздравявайки себе си. Изборът винаги е на болните, но повечето от тях заради мързел и слабоволие избират пътя към смъртта, болката, слепотата и гангрената.
- Д-р Шишонин, а как захарният диабет е свързан с нарушение на кръвоснабдяването на главния мозък?
- Вследствие стрес, хиподинамия или травми намалява притокът на кръв и хранителни вещества в мозъка и рано или късно, се случва следното: хипоталамусът, отбелязвайки хроничния недостиг на кръвотока, т.е., на кислород и хранителни вещества, започва да се бори с тези състояния.
Затлъстяването има връзка със съня
Той принуждава сърцето да се съкращава по-силно, а бъбреците да задържат течности и всичко това, за да повиши налягането и да опита да изтласка кръвта през притиснатите съдове на шията. Обаче проблемът с недостига на кислород в мозъка си остава, освен това възниква хипертония.
Следващата стъпка на хипоталамуса е да изпрати сигнал в задстомашната жлеза за понижаване на производството на инсулин и повишаване производството на глюкагон. Той е антагонист на инсулина. А инсулинът е този пропуск, този ключ, който отваря вратата на клетката, за да влезе глюкозата. Глюкозата се явява клетъчно гориво, както бензинът за автомобила.
Логиката на хипоталамуса тук е проста: ако не достига енергия във вид на кислород, нужно е да се премине на друг източник на енергия – глюкоза. Клетките на нашия организъм имат два варианта за енергообезпечаване: кислороден и безкислороден, т.е., с помощта на глюкоза. Именно този вторият вариант води до затлъстяване и захарен диабет тип 2.
Преминаването на нов начин на получаване на енергия се случва постепенно. В начален етап от развитието на диабета се случва понижаване на инсулина, повишаване на глюкагона и промяна в хранителното поведение в посока на търсене и употреба на лесно усвояема енергия. Такава енергия има в любимите ни хлебни и тестени изделия и във всякакви сладки продукти.
Пациентът започва безразборно да консумира огромно количество сладко (въглехидрати), понякога без да го забелязва, без да си дава сметка за това. И задстомашната жлеза в автоматичен режим, без да слуша хипоталамуса, започва да изработва инсулин от това огромно количество въглехидрати.
Т.е., възниква противоречие между заповедите на хипоталамуса и дейността на задстомашната жлеза, в резултат на което може да се появи закономерен автоимунен процес. В резултат на тази автоимунна реакция, клетките на задстомашната жлеза загиват и човекът развива захарен диабет тип 1. Т.е., абсолютна инсулинова недостатъчност.
Яна БОЯДЖИЕВА
