Обикновено свързваме обострянето на хроничните заболявания с пролетта и есента, а лятото - с почивка и добро самочувствие. Топлото време, слънчевите дни, дългите разходки на чист въздух и пътуванията, изобилието от плодове и зеленчуци в диетата са отлична профилактика и подкрепа за здравето. Но лятото дойде и с много високи температури, които се оказаха изпитание дори за здрави хора. Как се отразяват жегите на сърцето? Какви рискове крият за хората със сърдечносъдови заболявания и как да предотвратим проблемите, разговаряме с д-р Ценка Бонева, кардиолог.
Визитка
♦ Д-р Ценка Бонева е част от екипа на Клиниката по кардиология “Проф. Константин Чилов”, УМБАЛ “Александровска”, гр. София. Специалист е по вътрешни болести и кардиология, с над 26 години медицински опит. Научните й интереси са в областта на вътрешни болести, сърдечносъдовите заболявания, ехокардиографията и съдов ултразвук.
♦ Д-р Бонева завършва Медицински университет - София през 1997 г. Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология, съответно през 2008 г. и 2016 г. Член е на Българския лекарски съюз. Участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
♦ От 1998 г. до 2000 г. д-р Бонева работи във Вътрешно отделение на Транспортна болница - Горна Оряховица. От 2000 г. до 2009 г. е интернист в Пулмологично отделение на ОДПЗС “Д-р Трейман” - Велико Търново. От 2009 г. работи в Интензивно кардиологично отделение в Клиниката по кардиология към УМБАЛ “Александровска” - София. От 2010 г. е асистент по вътрешни болести и кардиология към Медицински университет - София.
- Д-р Бонева, как се отразяват летните жеги на сърцето?
- Жегите водят до силно разширение на кръвоносните съдове и голямо топлоотделяне. Това е нормален компенсаторен механизъм, който води до охлаждане на организма чрез отделената пот. От друга страна, това предизвиква съдов спазъм в сърцето и мозъка, за да се поддържа адекватно кръвообращение в тях, което е рисков фактор за съдови инциденти при предразположени пациенти.
Друг компенсаторен механизъм е и ускореният пулс, като посредством изпотяването човешкият организъм губи, освен вътресъдов обем и минерали, натриеви, калиеви, хлорни, магнезиеви. Това нарушава метаболитния баланс на организма и предизвиква различни видове сърдечни аритмии – екстрасистоли, предсърдни тахикардии, предсърдно мъждене и трептене.
При хипертониците жегите водят както до понижаване, така и до повишаване стойностите на артериалното налягане. Често пациентите на диуретична терапия и възрастните не приемат достатъчно количество вода, което значително влошава бъбречната функция.
Големите температурни разлики – от помещения с климатик на високи температури навън, също предизвикват нарушения в рецепторната регулация.
Това са заболяванията, които се обострят в жегата
- Пациентите с кои сърдечносъдови заболявания са най-уязвими през този сезон?
- Рисковите групи са възрастните хора, пациентите с артериална хипертония, с различни форми на исхемична болест на сърцето, с мозъчносъдова болест, както и тези с аритмии, със сърдечна недостатъчност, със захарен диабет. Опасни са високите температури и за пациентите с венозна недостатъчност след флеботромбози и белодробни емболии поради повишената склонност на кръвта към съсирване. Наличието на венозни проблеми изисква носене на пристягащи ластични чорапи, както и прием на медикаменти, уплътняващи венозната стена - т.нар. венотоници. Като особено рискова група се открояват пациентите с наднормено тегло, при които се срещат повечето от горепосочените състояния.
- Налага ли се корекция в лечението им и кога? Трябва ли преди такава промяна да си направят някакви изследвания?
- Обикновено в летния сезон се налага да се намалят дозите и броят на медикаментите за понижаване на артериалното налягане. При част от пациентите се случва обратното, ето защо съветът на лекарите е стриктно мониториране в домашни условия и консултация с лекуващия кардиолог по отношение на антихипертензивната терапия. Желателно е преди промяна в лечението да се направи ЕКГ, ехокардиография, както и лабораторен анализ на стойностите на електролитите в кръвта.
- Има ли пряка връзка между високите температури през лятото и инсултите и инфарктите?
- Значителната загуба на течности може да доведе до дехидратация на тялото. Обилното изпотяване увеличава сгъстяването на кръвта и повишава склонността за образуване на тромби, тоест – увеличават се инфарктите и инсултите. За това допринасят и компенсаторните механизми – съдов спазъм и повишена сърдечна честота. Всичко това увеличава кислородните нужди на сърцето и при наличие на атеросклероза води до остри съдови инциденти.
- Обикновено акцентираме повече на хипертонията, отколкото на ниското кръвно налягане. Битува схващането, че ниското кръвно е добра здравословна характеристика. Споделяте ли това мнение?
- Когато артериалното налягане е екстремно ниско, това води до нарушения в кръвоснабдяването на сърцето и мозъка, нарушава се очистващата функция на бъбреците. Тези промени са особено опасни при пациентите със сърдечна недостатъчност, както и след мозъчен инсулт. Една особена група са т.нар. ортостатични хипотонии или такива, които възникват при рязко ставане или промяна в положението на тялото, най-често – при диабетици и възрастни пациенти. Рязкото намаляване на притока на кръв към мозъка води до световъртежи и в много случаи и до краткотрайна загуба на съзнание.
- Крият ли опасност жегите за хипотониците или по-застрашени от високите температури си остават хипертониците?
- И двете групи са рискови по отношение неблагоприятни сърдечносъдови събития. Особено внимание трябва да се обърне на признаци на топлинно прегряване:
• Главоболие;
• Силно потоотделяне;
• Хладна и влажна кожа, втрисане;
• Световъртеж, припадък;
• Слаб и бърз пулс;
• Мускулни крампи,
• Бързо, повърхностно дишане;
• Гадене, повръщане
- Каква е причината при част от хората кръвното им налягане да е ниско, тоест, да страдат от хипотония?
- Има хора, т.нар. ваготоничен тип, при които обичайните стойности са по-ниски, отколкото при останалите, без това да води до здравословни проблеми. При някои пациенти е нарушена регулацията на кръвоносните съдове – най-често това са диабетиците с полиневропатия. Среща се и при възрастните хора. При други е налице неразпознато метаболитно състояние и дисбаланс в стойностите на серумните електролити. Ниско е артериалното налягане при пациенти със сърдечна недостатъчност в напреднал стадий. Основната причина за това е в намаления сърдечен дебит, но може да се дължи и на прилаганата терапия.
Отоци през жегите: как да се справим?
- Какви препоръки може да дадете на хората с ниско кръвно налягане?
- Прием на течности през цялото денонощие, умерено количество сол в ястията. Количеството вода дневно е около 2 литра вода на ден, като се увеличава при по-активни физически дейности. Загубата на минерали може да се компенсира с храната, като особено важни са плодовете, съдържащи калий – кайсии, авокадо, спанак, магнезий – моркови, зеленолистни зеленчуци, риба.
- Може ли отклоненията от стойностите на кръвното налягане да показват наличието на по-сериозни проблеми?
- Всяко отклонение от нормата или от обичайните стойности на артериалното налягане се налага да бъде изяснено, тъй като зад това може да стои неадекватен прием на медикаменти, задълбочаване на сърдечната недостатъчност, както и влошаване на бъбречната функция или проблеми във функцията на жлезите с вътрешна секреция. Необичайно ниското кръвно налягане може да се дължи на неразпозната хронична или остра кръвозагуба.
- Какви са най-важните правила, към които трябва да се придържат хронично болните пациенти със сърдечносъдови заболявания през лятото, за да избегнат проблемите?
- Да приемат течности, да избягват престой на слънце в най-горещите часове на денонощието от 12 до 18 часа, да се приемат леки храни, бедни на мазнини и пикантни подправки. Основната част от храната през лятото трябва да включва пресни плодове и зеленчуци, намален прием на сол. Да се консултират с лекуващия си кардиолог по отношение на терапията.
Милена ВАСИЛЕВА
