Д-р Цветомила Дудевска, д.м., над 20 години е управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ) в Троян - най-старата специализирана белодробна болница у нас и на Балканите. Тя е специалист по вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия.
Има специалност и по медицинска информатика и здравен мениджмънт, както и докторска степен по Социална медицина и организация на здравеопазването. От години работи и като изследовател в международни клинични изпитвания на лекарства, член е на български и европейски научни медицински дружества.
Има квалификации по “Кардиореспираторна диагностика”, “Спирометрия”, както и международен сертификат “Пълномощник на система за управление на качеството” и квалификация по “Болничен мениджмънт” от Университета “Джорджтаун” във Вашингтон.
Била е три мандата общински съветник и председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Общинския съвет в Троян.
Разговаряме с д-р Цветомила Дудевска за една известна, но за жалост, неизкоренена и днес сериозна болест - туберкулозата.
- Д-р Дудевска, увеличават ли се случаите на туберкулоза у нас?
- През 2018 г. в доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията се посочи, че през последните 10 години броят на новите случаи на туберкулоза е спаднал средно с 4,3% годишно. България също отчете спад на заболяемостта от туберкулоза, като от 30.3 / на 100 000 през 2010 г, през 2020 г. тя е 13.0 на 100 000 население.
Но по данни на СЗО през 2020 и 2021 г. честотата на заболяемост от туберкулоза по света се е увеличила с 3,6% за първи път от над две десетилетия, като за това се смята, че е допринесла пандемията от КОВИД -19.
През настоящата 2022 г. в Ловешка област и по-конкретно в Белодробната болница в Троян, също наблюдаваме известен ръст на новооткритите пациенти с туберкулоза. Според анализ на СЗО, пандемията от КОВИД-19 е затруднила достъпа на болни до медицинска помощ.
Забавено е диагностицирането и лечението на пациенти, поради преобразуването на много от фтизиатричните клиники в инфекциозни, за лечение на КОВИД-болни. Това вероятно е и причината за увеличената смъртност от туберкулоза през последните две години. Само за 2021 г. в света са отчетени 1,5 млн. починали от туберкулоза.
В публикация на изданието The International Journal of Tuberculosis and Lung Disease тази година беше направен сравнителен анализ между двете пандемии - КОВИД-19 и туберкулоза. От години туберкулозата е определена като пандемия, тъй като по света от нея умират средно 1 млн. души годишно.
Важен извод в статията е необходимостта от третиране на туберкулозата като глобална спешна ситуация, не по-малко значима от КОВИД – 19 и изискваща същото внимание, ресурси и организация на националните правителства и медицинската общественост.
- Към момента здравните власти у нас ангажирани ли са с туберкулозата?
- През юли 2021 г. Министерството на здравеопазването изготви нова, четвърта по ред, Програма за превенция и контрол на туберкулозата в България за периода 2021-2025 г., която бе приета с решение на правителството. Тя съдържа мерки, надграждащи постигнатите резултати в борбата с туберкулозата в страната и включва услуги по превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа. Целите на Националната програма са намаляване на заболяемостта от туберкулоза с 50% през 2025 г., в сравнение с 2015 г. и намаляване на смъртността от туберкулоза със 75% през 2025 г. в сравнение с 2015 г.
- В годините имаме добри програми, но каква е действителната ситуация?
- Ако заболяемостта от туберкулоза през 2008 г. у нас беше 38 на 100 хил. души население, през 2020 г. новооткритите случаи намаляха до 13.0 на 100 хил. население, което е много сериозен успех. По официални данни към момента не се отчита увеличение, но тревогата ни е, че това е поради факта, че по време на пандемията пациентите не са стигнали до лечебни заведения, за да бъдат диагностицирани.
- Тоест, нови заболели е имало през последните две години и половина, но те не са диагностицирани заради различните проблеми около пандемията, така ли?
- Само през последния месец в нашата болница диагностицирахме четири нови случая с туберкулоза, докато през цялата 2019 г. новооткритите са били 17 . През последните няколко месеца хората започнаха по-интензивно да търсят медицинска помощ за своите заболявания. Очакваме нарастване на заболяемостта. Колеги от специализирани белодробни болници в страната съобщават за пациенти предимно с тежки форми на туберкулоза, което говори за късно диагностициране.
- Кога човек да търси лекар?
- Необходимо е да припомня, че туберкулозата е инфекциозно заболяване, което засяга основно дихателните органи. Основният източник на зараза е болният от туберкулоза човек. Малка е ролята на зараза от хора с извънбелодробна туберкулоза. Това е лечимо и предотвратимо заболяване.
Проникването на инфекцията в белите дробове става по въздушно-капков път. Храчките на болния съдържат милиони бактерии, като заразяването е много лесно, когато човек е близо до болен, който кашля. По тази причина носенето на маска е препоръчително, особено когато хората около нас кашлят. Болният от туберкулоза е толкова опасен, колкото и този с КОВИД-19. Един болен от туберкулоза, ако не се лекува, може да зарази 20 души за 1 година.
Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозно болен, се заразяват. А от тях около 10% развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма му. Трябва да се вземат предвид и рисковите фактори, и нивото на индивидуалния имунитет.
Д-р Цветомила Дудевска
- Кои са рисковите фактори?
- Преди всичко е непосредственият контакт с болен. Злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, както и в много голяма степен съпътстващи хронични заболявания, сред които особено сериозен е диабетът. Той е рисков фактор за туберкулозата, както е и за КОВИД-19.
Имунокомпроментирани хора, заради прекарана друга инфекция, онкологично, автоимунно заболяване и най-често - заразените с вируса на СПИН са рискови контингенти за развитие на туберкулоза. За тези пациенти препоръчваме редовни профилактични прегледи от специалисти пулмолози.
- Кога е задължително да се потърси специалист?
- При продължителна кашлица с отделяне на храчки и особено, когато в тях се появи кръв. При повишена, но субфебрилна температура за продължително време, нощни изпотявания. Болки и/или стягане в гърдите, които се засилват при дишане и кашлица, отпадналост, безапетитие и отслабване на килограми са алармиращи симптоми, които трябва да отведат пациентите при лекар.
Понякога туберкулозата може да се развива незабелязано и в този скрит период, в който няма ясни симптоми, много хора около болния може да бъдат заразени, особено в големи колективи. Затова са крайно необходими профилактичните прегледи.
Програмата за превенция и контрол на туберкулозата включва безплатни профилактични прегледи във всички пневмо-фтизиатрични центрове в страната. Във всеки областен град има белодробна болница или диспансерен кабинет, които всяка година организират „Седмици на отворените врати“ за безплатни прегледи за туберкулоза.
- Спадът във ваксинацията предпоставка ли е за бъдеща по-висока заболяемост?
- През последните 20 години намаля обхващането на населението с БЦЖ ваксина, както поради антиваксиналните настроения, така и поради интензивните миграционни процеси.
Имунизацията на населението е най-важният фактор от комплекса профилактични мерки, особено в детската възраст, но не е единственият. Ефектът на ваксината не е доживотен.
Най-достъпният начин за проверка на постваксиналната активност е кожният туберкулинов тест (проба Манту). С него лесно откриваме и случаите на латентна туберкулозна инфекция, като успешно я лекуваме и така предотвратяваме развитието на болестта.
- Какво е влиянието на есента и зимата? Може ли сезонът да обостри налично заболяване?
- Туберкулозата не е сезонно заболяване. Свързаните с есенно-зимния сезон вирусни и бактериални инфекции отслабват имунната защита на хората. Компрометираният индивидуален имунитет създава условия за по-лесно заразяване и развитие на туберкулозно заболяване. Липсата на достатъчно слънце през зимата намалява синтеза на витамин D. Дефицитът на този витамин е в пряка корелация с честотата на инфекциите на белите дробове.
- Може ли да се говори за подмладяване на туберкулозата?
- Туберкулозата засяга всички възрастови групи, като хората над 60 г. са по-рискови във връзка с общо намалената им имунна защита. По-младите и хората в активна възраст развиват заболяването във връзка с хронично излагане на стрес, вредни навици, като тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, неправилно хранене и липса на пълноценен сън.
- Какво е мястото на диетите за отслабване?
-Стремежът на съвременните млади хора към съвършено тегло и пропорции, постигнати с нерационални диети, без професионална консултация, водят до тежки хранителни дефицити. Те неизбежно водят до дисбаланс на имунитета и повишена податливост на инфекции, включително туберкулоза.
- Има ли новости в лечението? От известно време се говори за резистентна туберкулоза. Кога се проявява тази устойчива на обичайните лекарства туберкулоза?
- Терминът мултирезистентна туберкулоза се отнася за пациенти, който имат активно туберкулозно заболяване и отделят бактерии, резистентни едновременно към двата ключови препарата за лечение
Рифампицин и изониазид. Монорезистентността е липса на сензитивност към един препарат – стрептомицин или изониазид.
Целите на контрола на туберкулозата са намаляването на смъртността и заболяемостта, и ограничаването на развитието на лекарствена резистентност. Ерата на ефективната противотуберкулозна терапия започна в средата на миналия век. От тогава туберкулозната микобактерия показа резистентност към различни медикаменти. След 1990 г. започна глобален проект за проучване на резистентността.
Как да разпознаем туберкулозата в ранен етап
Специално за мултирезистентната туберкулоза се въведе генно типизиране, което позволи по-прецизно идентифициране. В XXI век мултирезистентната туберкулоза вече е сериозен проблем. В лечебните схеми се включиха нови лекарствени препарати от втори и трети ред.
Традиционно резистентността се разделя на първично и вторично придобита. Първичната резистентност се установява при болни без анамнеза за провеждана противотуберкулозна терапия. Вторичната резистентност е придобита и най-често се развива тогава, когато е провеждано лечение с неефективни комбинации или лечението е прекъснато преди определените срокове. Като причини за мултирезистентната туберкулоза се посочват микробиологични фактори и клинични грешки.
Те включват късна диагноза (по вина на болния или лекарска грешка); ненавременна хоспитализация за изолиране на бацилоотделители; неадекватни начални режими; неразпознаване на първичната резистентност, когато пациентът е заразен с резистентни микроорганизми; когато пациентите не са обучени, не сътрудничат на лечението; непроследяване на болните в поддържащата фаза; ранно прекъсване на лечението; мултирезистентна туберкулоза се развива по-често у HIV-инфектирани лица.
През последните години се наблюдава напредък в лечението на мултирезистентната туберкулоза, но тя остава сериозен проблем и предизвикателство за специалистите. Световната медицинска общност си е поставила високи цели за 2030 г.: 90% намаляване на броя на смъртните случаи от туберкулоза и 80% намаляване на честотата на туберкулозата.
- Има ли достатъчно подготвени медицински кадри у нас?
- Специалистите по пневмология и фтизиатрия в България не са много, но са с отлична подготовка. Наблюдаваме интерес и при младите лекари за специализация в тази област. Белодробна болница – Троян е акредитирана за практическо обучение на лекари специализанти.
Имаме възможност да предадем опита и уменията си по отношение на диагностиката, лечението и профилактиката на туберкулозата на тези млади лекари, бъдещи специалисти. Във всеки областен град в България функционира център, който се занимава с превенцията и профилактиката, диагностиката и лечението на туберкулозата. Държавата осигурява на всички пациенти, без оглед на здравноосигурителния им статус, безплатни прегледи и лечение.
Какво влияние оказва мръсният въздух?
„Замърсяването на въздуха е четвъртият по важност рисков фактор за човешката популация и водещ екологичен фактор за здравето на хората. Лошото качество на въздуха е свързано с повишена заболяемост, с дългосрочни ефекти върху здравето и с преждевременна смъртност. Множество научни изследвания доказват връзката на замърсяването на въздуха с белодробните, сърдечносъдовите и метаболитните заболявания, диабет тип 2 и с редица карциноми. Основни замърсители на въздуха в промишлените зони и големите градове са общият суспендиран прах и сероводородът. Те са причина за редица неинфекциозни заболявания на дихателната система, като бронхити, астма, хронична обструктивна белодробна болести др. Увредената от тези заболявания дихателна система предполага по-често развитие на инфекции, в това число на туберкулоза“, обясни лекарят.
Мария ИВАНОВА
