Д-р Филип Алексиев, д.м., завършва медицина през 2005 г. в Карлов университет, гр. Прага, Чешка република. През 2010 г. придобива специалност “Нервни болести”. Защитава дисертация на тема “Електроенцефалографски промени при пациенти с множествена склероза - клинични и психометрични корелации”.
В периода 2017-2019 г. специализира в Университетска болница “Инзелшпитал”, Берн, Швейцария, под ръководството на проф. Йоханес Матис и проф. Клаудио Басети. В основата на специализацията заляга прилагането на мултидисциплинарен подход, включващ неврология, пулмология и психиатрия в диагностиката, лечението и проследяването на пациенти с нарушения на съня и бодърстването, както и затвърждаване на познанията и опита в областта на епилепсията и пристъпните състояния с неепилептична етиология. Освен това има специализиран интерес в областта на интензивното лечение на нервни болести, главоболие, множествена склероза, екстрапирамидни нарушения и др.
Д-р Алексиев извършва прегледи в диагностично-консултативен кабинет по нервни болести “Алексиев и син” и в Лабораторията за нарушенията на съня и бодърстването към МЦ “INSPIRO”, гр. София.
В това интервю с д-р Филип Алексиев коментираме масово и в голяма степен все още недостатъчно проучено заболяване - епилепсията.
- Д-р Алексиев, какво представляват най-общо психогенните пристъпи с неепилептичен характер и с какво се различават от епилептичните?
- В общия случай разделяме пристъпите на такива с епилептична, неепилептична и неясна етиология. Психогенните пристъпи заемат голям дял от неепилептичните такива.
Различаването на епилептични и неепилептични феномени е може би едно от най-трудните предизвикателства пред лекаря. В практиката се ръководим от едно основно правило – епилептичните пристъпи протичат по еднакъв или по сходен начин, докато неепилептичните са доста по разнообразни в клиничната си изява.
Да, разбира се, пациент с епилепсия може да има няколко вида пристъпи и те да търпят промяна във времето, но въпреки това тяхното протичане е доста характерно за всеки пациент. Да не забравяме и случаите, в които пациентът има епилептични и неепилептични пристъпи.
- Как се диагностицират психогенните пристъпи?
- Диагностиката на психогенните пристъпи е комплексна. От една страна, провеждаме стандартните изследвания за диагностика на епилепсия, а именно електроенцефалография (ЕЕГ), образно изследване, като компютърна томография (КТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ), както и стандартни или разширени кръвни изследвания.
В някои случаи се налага да бъде проведена сънномедицинска диагностика (например, нощна полисомнография, т.е. комбинирано нощно изследване на съня) или т.нар. лумбална пункция, която ни дава информация дали е налице възпаление на централната нервна система.
В последните години, с навлизането на смартфоните, имаме възможността близките на пациента да заснемат на видео протичането на пристъпа, което ни дава особено ценна информация. В рамките на диагностиката, която понякога може да продължи и дълго, по-точно, когато имаме вече съмнение, че пристъпите са с вероятна психогенна генеза, включваме и интервю с психолог и/или психиатър. Не на последно място, оценяваме ефекта на противоепилептичната терапия. За разлика от епилептичните пристъпи, неепилептичните феномени доста често нямат никакво повлияване от антиепилептичните медикаменти, дори при прием на няколко такива лекарства.
- Как диагностицирате пациент с наличие и на двата вида пристъпи?
- Диагностичният процес е сходен, но в процеса на лечение някои неща започват да правят впечатление. Първо, в началото пациентът се е повлиявал добре от терапията, но впоследствие ефектът се губи. Второ, същевременно пристъпите се променят по характер. И трето, налице е силна психо-емоционална стресова ситуация. Разбира се, може да има и доста други фактори и обстоятелства, които да обуславят преминаването от епилептични към психогенни пристъпи. Обратният вариант е също възможен, но доста по-рядко срещан.
Д-р Филип Алексиев
- Какви са основните причини за психогенните пристъпи?
- Страхотен въпрос, но много труден за отговор… Достигането до първопричината е често много деликатен момент, тъй като може да бъде свързан с доста травматизиращи преживявания на пациента, като насилие (в това число и сексуално посегателство), продължителен психически тормоз или стресова ситуация. В практиката си съм срещал и случаи, в които пациентите или техни близки се опитват да прикрият определени обстоятелства, които са силно подозрителни за тригериращи фактори за развитието на такъв вид пристъпи. В тези случаи достигането до „истината” е изключително трудно и отнема време.
- Как се проявяват пристъпите с психогенен характер?
- Ако трябва да отговоря с една дума, тя ще е „разнообразно” или по-точно – „много разнообразно”. Както вече споменах, епилептичните пристъпи са по-стереотипни и това е така, защото настъпват вследствие на определени анатомични и патофизиологични закономерности в главния мозък
Действително, ако успеете да „разнищите” и разберете клиничното протичане на даден пристъп, то при психогенните такива ще намерите множество несъответствия между това, което представя пациентът и очакваното от вас като лекар.
Например, по време на психогенните пристъпи пациентите често стискат силно очите, показват различни движения, които се редуват с моменти на покой, а протичането е драматично и нерядко театрално. Целта да се привлече вниманието на околните.
- Наблюдава ли се генетична предразположеност при този тип състояния, както е при епилепсията?
- В по-тесния смисъл няма генетична предразположеност, както при някои епилепсии, особено тези в детска и юношеска възраст. Въпреки това обаче е налице индиректна предразположеност, тъй като пациентите с психогенни пристъпи по-често страдат от тревожно разстройство, депресия или биполярно афективно разстройство.
- Психогенните пристъпи, свързани с тревожно разстройство, могат ли да бъдат объркани с вид епилепсия с подобна симптоматика?
- Определено, да! Както посочих вече, често пациентите с психогенни пристъпи са тревожни, но това не означава, че един епилептик не може да има повишена тревожност. Тук отграничаването на първопричината е много важен момент и изисква опит от страна на лекаря.
- Как се лекуват пациенти с психогенни пристъпи?
- Трудно. Това, че пациентът е с неепилептични пристъпи не означава, че не трябва да обърне достатъчно внимание на състоянието си, но за съжаление, нерядко се разиграва точно този сценарий. Така е по редица причини – анамнезата и клиничното протичане не са достатъчно изяснени, пациентът и неговите близки не съдействат, не са проведени в пълен обем необходимите изследвания и т.н.
Някои пациенти с психогенни пристъпи години наред носят диагнозата епилепсия и „живеят” с нея. Когато им съобщите, че всъщност е крайно съмнително да страдат от това заболяване, стават изключително недоверчиви към вас, лекаря. Тези и още много други фактори обуславят успеха от лечението. В този смисъл, подход тип „взимай два пъти по една таблетка и всичко ще е наред”, не сработва. Често се налага да бъдат включени повече специалисти – невролози, психиатри, психотерапевти и др. Смятам обаче, че за да може лечението да е ефективно, трябва да бъде изградено доверие между пациента и лекаря, което в нашата забързана действителност не е чак толкова лесно.
Ароматна аптека при стрес и депресия
- Провеждането на неподходящо лечение и приемането на антиепилептични лекарства, може ли и как влошава състоянието при пациенти с психогенни пристъпи?
- Тук има два аспекта. Първият е, че лекарят дозира лекарството, включва второ, трето и т.н., но ефектът е незадоволителен или никакъв. Второ, при достигането на високи дози е голяма вероятността да се появят нежелани странични ефекти и реакции. Поради тези причини трябва да се пристъпва изключително внимателно с терапията.
От друга страна, не трябва да забравяме, че немалка част от наличните противоепилептични лекарства се използват и в психиатрията за лекуване на различни заболявания и състояния. По тази причина приемът на антиепилептик невинаги е противопоказано при психогенни пристъпи.
- Как се лекуват пациентите с пристъпи, но с неясна етиология?
- Основният подход е: изяснявам, изяснявам, докато не изясня. След като се намерят достатъчно аргументи, че се касае за епилепсия или психогенни пристъпи, тогава може да се пристъпи към включването на целева терапия. По тази причина, е крайно необходимо да се доверите на лекуващия ви лекар и заедно да извървите пътя до поставянето на точната диагноза и назначаването на адекватна терапия.
Деляна УЗУНОВА
