Д-р Любен Попов, д.м., е специалист по ушно-носно-гърлени болести. Началник е на Трето УНГ-отделение по детска оториноларингология в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, София. Той е с над 15 години опит и интереси в областта на детската оториноларингология. Извършва консултативно-диагностични прегледи и лечение на заболявания в ушите, носа и гърлото. Има защитена образователна и научна степен “Доктор” с дисертация на тема “Карцином на ларинкса”. С д-р Любен Попов коментираме темата кога, какви и колко дълго могат да се използват антибиотиците при деца.
- Д-р Попов, всички знаем, че рано или късно в даден момент може да се наложи изписването на антибиотик на децата ни, нали така?
- Така е, това обаче трябва да се прави изключително внимателно и осъзнато, като се спазват някои основни правила. Това е приоритет на нас, специалистите, но изписването например на два антибиотика бих нарекъл „грешка на изкуството”. Защото такъв подход може да е опасен. А това може и трябва да се случва много рядко: само когато са доказани различни причинители, които не може да се лекуват с един препарат. Или при животозастрашаващо състояние, при тежко заболяване. Но изписването на два антибиотика не може да е избор при една обикновена инфекция.
- Наистина ли в днешно време прекалено често се дават антибиотици на децата?
- Да. И това касае не само децата. Много пациенти с коронавирус получават веднага азитромицин само защото са положителни на вируса. Има сериозен риск от антибиотична резистентност, тъй като нова молекула за антибиотик не е разработвана от десетилетия. И сега съществуващите може да поизчерпят терапевтичните си възможности. Нека все пак да мислим с какво ще лекуваме след пандемията.
Неслучайно препоръките и на националните, и на европейските органи са за предписване на антибиотик само при започващо усложнение. Кашлицата сама по себе си не е показание. Трябва първо да изясним защо детето или възрастният човек кашля. Може да е заради дразнене на дихателните пътища от сух или запрашен въздух например. Има хора, които кашлят дори само от стрес или леко дразнене на гърлото.
Д-р Любен Попов
- Оправдано ли е използването на широкоспектърни антибиотици?
- Когато изписваме антибиотик без наличието на изследване, се водим от принципа, че атакуваме статистически най-често срещаните причинители на съответното заболяване. Идеята е с максимално голяма вероятност да покрием причинителя, защото често няма време да чакаме изследванията. Микробиологичното изследване се изготвя за три работни дни. Понякога се налага да започнем лечение веднага и тогава изписваме широкоспектърен антибиотик, за да обхванем вече предполагаеми причинители. Но това се прави само ако се налага, т.е., според конкретното състояние на пациента.
- Много е важно родителите да запомнят и да знаят каква трябва да е продължителността на един лечебен курс с антибиотик...
- Правилата са строго индивидуални и зависят от състоянието на пациента, както и от честотата на боледуване. Имаме малки пациенти, които са свикнали с антибиотиците. Самите родители казват, че без антибиотик няма да се справят, защото детето така е свикнало. Трудно е да се бориш с имунна система, която е свикнала с антибиотика като патерица. Принципът винаги е следният: курсът да е максимално дълъг, защото рецидивирането на едно и също заболяване прави лечението по-трудно, а потенциалните усложнения по-тежки. Не си заслужава рискът да съкратим курса с 2, до 4 дни. Антибиотичните курсове трябва да са достатъчно дълги, за да сме сигурни, че след като спре лечението, оплакванията няма да се завърнат.
Внимание! Ето с кои продукти не бива да комбинираме антибиотиците
- Д-р Попов, винаги ли се налага наред с антибиотика да се приема и пробиотик?
- Пробиотиците имат своето място в терапевтичната схема, а сега на пазара съществува голямо разнообразие от тях. Дори да се изпише ненужен пробиотик, поне няма да навреди. Знаем, че понякога ги пият дори здрави хора. Науката вече знае, че голяма част от имунната ни система се намира в червата. Доброто състояние на стомашно-чревния тракт има пряка връзка с нашата имунна система.
Лично аз не изписвам пробиотици на всеки, който пие антибиотик. Ако пациентът пие антибиотик веднъж на една-две години, няма нужда. Хора с нормален имунологичен статус, които рядко боледуват, могат сами, в рамките от 7 до 10 дни, да възстановят нормалната си чревна флора след курс с антибиотик.
Яна БОЯДЖИЕВА
