“Слушайте сърцето си и инвестирайте в своето здраве”, съветва д-р Ренета Пелтегова. В сезона на грипа и другите вирусни инфекции тя обясни как влияят вирусите на сърцето ни и на какво да обърнем внимание.
Визитка♦ Д-р Ренета Пелтегова завършва медицина през 2019 г. в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“. От 2019 г. до 2020 г. работи в Отделението по кардиология и кардиологична рехабилитация към Националната кардиологична болница. От 2020 г. е част от екипа на Клиниката по кардиология към Университетска болница ,,Света Екатерина”, гр. София. През 2021 г. придобива специалност по здравен мениджмънт. Член е на Българското и на Европейското дружество по кардиология и на Европейското дружество по сърдечна недостатъчност. Ежегодно взема участие в национални и международни курсове и конгреси. Придобива сертификат от Мичиганския университет по анатомия на сърдечносъдовата и дихателната система. |
- Д-р Пелтегова, „мишена” ли е сърцето за вирусите?
- Започва сезонът на застудяването, зачестяват и вирусите, покачва се и сърдечносъдовата заболеваемост. Така че отговорът е категорично да – сърцето е мишена за вирусите. Всички вируси натоварват сърцето и причиняват покачване на пулса, температурата, в повечето случаи и артериалното налягане. Но различните вируси са различно опасни за сърцето.
- Как по-точно увреждат сърцето и съответно кръвоносните съдове?
- Механизмите, по които вирусите увреждат сърцето и кръвоносните съдове, са различни. Например коксаки и грипните вируси директно инвазират сърдечните клетки – кардиомиоцитите, като причиняват увреждането и възпалението им. Други вируси водят до васкулит, което представлява възпаление на кръвоносните съдове – нарушава се нормалното кръвоснабдяване на сърдечния мускул, което увеличава риска от исхемия или инфаркт на миокарда.
Вирусите най-често провокират развитието на миокардит, което представлява възпаление на сърдечния мускул, перикардит – възпаление на обвивката на сърцето, аритмии, нарушения в сърдечния ритъм, като увреждат предимно проводната система на сърцето. И увреждането му от вируса може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност.
Обикновено перикардитът се проявява в хода на вирусната инфекция, докато миокардитът например може да се появи 2-3 седмици до месец след преболедуването й. Аритмиите могат да бъдат както в хода на самото заболяване, така и след оздравяването. Големи проучвания показват, че честотата на сърдечносъдовите заболявания е по-висока дори12 месеца след прекаран ковид-19.
- Битува мнението, че грипът винаги е равен на инфаркт на миокарда при по-възрастните пациенти. Какво ги прави по-уязвими точно към този тип усложнение?
- Грип може да доведе до инфаркт на миокарда, тъй като предизвиква промени в кръвоносните съдове, като увеличава риска от образуването на тромби и съответно запушването им. При грипа има повишаване и на артериалното налягане, и на пулса, което допълнително натоварва сърцето и увеличава риска от развитието на исхемии и миокарден инфаркт.
Възрастните пациенти са особено уязвими на вирусни инфекции и на техните усложнения. От една страна, с напредването на възрастта имунната система става по-малко ефективна, като се увеличава рискът от инфекции. От друга страна, възрастните пациенти са с повече съпътстващи заболявания, като обикновено имат диабет, артериална хипертония, обструктивна белодробна болест, бъбречни увреждания. Всяка вирусна инфекция може да обостри съпътстващите заболявания. Затова трябва да бъдат особено внимателни по време на грипния сезон.
- Много хора прекарват на крак например тонзилита, приемайки го за леко заболяване и банална инфекция. Рискуват ли на един по-късен етап да платят подценяването на проблема с развитието на усложнения?
- Тонзилитът, който представлява възпаление на сливиците, може да доведе до редица усложнения, особено ако не се лекува своевременно.
За сърцето са опасни бактериалните тонзилити, предизвикани от стрептококи от група А. Те причиняват ревматизъм. За щастие, това заболяване в развитите страни вече е доста рядко поради прилагането на ефективна антибиотична терапия. В България случаите на ревматизъм са под 1%, но в развиващите се страни честотата и смъртността му все още е доста висока.
Д-р Ренета Пелтегова
- Освен познатите ни симптоми при вирусните инфекции кои тревожни сигнали алармират за засягане на сърцето или на кръвоносните съдове?
- За съжаление, сърцето може да бъде засегнато и ние нищо да не разберем за това – да протече напълно безсимптомно. Например при миокардит. Но, от друга страна, този миокардит може да доведе и до тежка сърдечна недостатъчност. Най-честите оплаквания на пациентите са: задух, гръбна болка, която да се влияе от положението на тялото, и по-лесна умора. Това е сигнал, че нещо не е наред.
- Своевременната терапия на грипа гарантира ли и профилактика на сърдечносъдовите усложнения?
- Антивирусните препарати наистина намаляват продължителността и тежестта на симптомите на грипа, но тяхната роля в профилактиката на сърдечносъдовите усложнения не е потвърдена. Смята се, че чрез ускоряване на отстраняването на самия вирус от организма, намалява и тежестта на заболяването, както и свързаните с него възпалителни реакции, които биха могли да повишат сърдечносъдовите усложнения. Но антивирусните препарати не са за профилактика на сърдечносъдовите усложнения на грипа. Единствено ваксинацията може да осигури такава защита.
- Какво заболяване е инфекциозният ендокардит? Ако се диагностира в ранен стадий, може ли да се постигне пълно излекуване?
- Инфекциозният ендокардит е възпалително заболяване, което засяга вътрешната обвивка на сърцето – ендокарда. Причинява се най-често от бактерии, по-рядко от гъбични инфекции. Като предразполагащи фактори за развитието на инфекциозния ендокардит са вродени сърдечни дефекти, изкуствени сърдечни клапи, хронични заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност, пациенти със злокачествени заболявания и такива на системно лечение с кортикостероиди, както и инжекционно употребяващите наркотици.
Излекуването на пациентите с инфекциозен ендокардит в съвременните условия е възможно при 80-85% от случаите, като резултатът от лечението се определя от ранната диагноза и правилния избор на антибиотичната схема. Също така зависи и от степента на увреждането на сърцето, настъпилите усложнения и не на последно място - от възрастта на пациента.
- Затруднява ли се своевременното и ранно диагностициране на инфекциозния ендокардит от факта, че в ранните етапи няма специфични признаци?
- Да, затруднява се, тъй като клиничната картина често е не специфична и в различна степен зависи от микробиологичната етиология, т.е. от причинителя, от наличието или липсата на сърдечни и извънсърдечни предразполагащи фактори. Но ранното съмнение за инфекциозен ендокардит е от решаващо значение за своевременната диагноза, ефективният терапевтичен подход и добрата прогноза, разбира се.
- Кои са неспецифичните симптоми, които не трябва да пренебрегваме?
- Периодът за поява на клиничните симптоми обикновено е около 2 седмици след предполагаема бактериална инфекция. Към неспецифичните симптоми включваме фебрилитет, който се наблюдава при 80-90% от случаите, като температурата може да бъде от умерено повишена – 37,5-38,5 до висока – 39-40 градуса.
При 40% от пациентите има намаляване на теглото
Нощното изпотяване се наблюдава при 25% от пациентите, атралгия (болка в ставите) - при 10%у и миалгия, болки в мускулите, едва при 2-5% от пациентите. Задухът, лесната умора, сърцебиенето са вече клинични изяви на настъпила от хода на заболяването сърдечна недостатъчност.
- Какви мерки препоръчвате за профилактика на вирусните усложнения, засягащи сърцето?
- Ваксинацията е една от най-ефективните превантивни мерки. Ваксините срещу ковид-19, срещу грип, са се доказали. Тази година ефективността на грипната ваксина е около 30%. Въпреки това аз продължавам да съветвам пациентите, че 30% е повече от нищо и възрастни хора, както и тези с повече придружаващи заболявания, наистина трябва да се ваксинират. Но при вече настъпила вирусна инфекция лечението се фокусира предимно върху облекчаване на симптомите и подкрепа на имунната система. Важна е обаче консултацията с лекар за получаване на правилната диагноза и лечение, особено при тежки и продължителни симптоми.
- С какви проблеми идват най-често в този сезон пациентите при вас в кардиологичния кабинет? С какви проблеми?
- Най-често – с артериална хипертония. По-ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, а оттам и до покачване стойностите на кръвното налягане. Съответно, лятото дозите на антихипертензивните лекарства се намаляват, а сега трябва отново да се коригират - да се увеличават. При застудяване на времето се получава и болка, стягане в гърдите, което, особено при по-възрастните пациенти, е индикация за посещение при специалист, тъй като може да е признак за исхемия
Съответно, зачестяват също така миокардитите и перикардите за които говорихме, вследствие на вирусните инфекции.
- Как правилно да се грижим за сърцето си?
- Сърцето обича редовната физическа активност поне пет дни в седмицата, по възможност и всеки ден, здравословното хранене с повече плодове, зеленчуци и риба. Важен е и адекватният сън, редовните медицински прегледи, умерената консумация на алкохол и спиране на тютюнопушенето. В началото на всяка година наистина обичайно си пожелаваме здраве, може би защото то е основополагащо за всяка друга цел или стремежи, които имаме. Здравето е най-ценният актив, който притежаваме. Слушайте сърцето си и инвестирайте в своето здраве.
Изтощен си, храни се добре
Повечето хора са убедени, че при астения трябва да се консумират по-мазни и засищащи храни. Тази логика е разбираема - тялото е отслабнало, изтощено и има нужда от повече калории. Но на практика всичко е много по-сложно.
За нервната система, а точно тя предимно страда от грипа, на първо място са необходими витамини от група В - В1, В2, В6, фолиева киселина. Повечето от тях се съдържат във всички видове животински черен дроб, така че гответе често ястия от него.
В свинското и зърнените храни също има много витамини от група В. Но не всеки хляб е подходящ, а само от грубо смляно или пълнозърнесто брашно. В зелените на цвят зеленчуци има много витамини от група В, особено в листните салати.
Много е важно да приемате и продукти с млечнокисели бактерии по 2-3 пъти на ден. Те възстановяват нормалната чревна микрофлора и са много важни за имунитета. Полезните бактерии нормализират храносмилането и синтезират много витамини, включително от група В, които са нужни при постгрипна астения.
Милена ВАСИЛЕВА
